Издаване на касови бележки при дистрибуция на стоки от физически лица

Относно задължението на дружеството да има касов апарат:
 
За стоките, които се продават от онлайн платформата и които се заплащат с банков превод или с пощенски паричен превод, не е налице задължение за издаване на касов бон. Ако дружеството извършва само такива продажби, може и да не закупува касов апарат. Относно продажбите на стоки чрез дистрибутори от въпроса не става ясно дали тези дистрибутори действат като посредници и продават стоките от името и за сметка на дружеството или са независими лица, които купуват стоката от дружеството и я препродават от свое име. Това уточнение е от съществено значение за отговора и на двата въпроса.
 
Ако дистрибуторите купуват стоката от дружеството и я препродават на крайните клиенти от свое име, за дружеството не възниква задължение да отчита продажби с касов апарат, тъй като то извършва доставка с получател всеки от дистрибуторите, по която плащането се осъществява по банков път. В този случай задължението за регистриране на евентуални продажби в брой към крайните клиенти с фискално устройство е на дистрибуторите, тъй като те са доставчици по тези доставки.
 
Ако дистрибуторите продават стоките от името на дружеството и при продажбите чрез т. нар. „студен контакт" крайните клиенти заплащат стоките в брой, за тези продажби възниква задължение за издаване на касов бон по силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, тъй като е от значение начинът на плащане от крайния клиент към представителя на доставчика, а не начинът, по който посредникът се разчита със своя доверител. От описаното във въпроса не може с точност да се определи дали този начин на продажба попада в определението за разносна търговия съгласно §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба Н-18, според което "разносна търговия" е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето, което извършва продажбата и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането (чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18).
 
Съгласно чл. 29 от Наредба Н-18 когато лицето, което извършва продажби, за които е налице задължение по чл. 3 от Наредбата за издаване на касов бон, извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират, както следва:
1. чрез ФУ на доверителя, или
2. чрез ФУ на лицето по чл. 3.

В първата хипотеза продажбите се регистрират по общия ред. Във втория случай ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В тази хипотеза, тъй като получател по доставките на дружеството са крайните клиенти, които заплащат за тях в брой, за дружеството възниква задължение да регистрира тези продажби чрез фискално устройство, освен ако това не се извършва от фискални устройства на дистрибуторите.
 
Относно задължението на дистрибуторите за регистрация като търговци:
 
На задължителна регистрация подлежи всяко лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон. Съгласно чл. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Не се смятат за търговци лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин (чл. 2, т. 2 от ТЗ).
 
Ако дистрибуторите закупуват стоката от дружеството и я препродават на крайните клиенти от свое име те попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ и следва да се регистрират като търговци. Предвид обстоятелството, че в Търговския закон не е предвидена санкция за неизпълнение на това задължение, не са редки случаите, в които физически лица извършват търговска дейност – най-често препродажба на стоки по занятие, без търговска регистрация. За целите на ЗДДФЛ доходите от тази дейност се облагат по реда за облагане на доходите на едноличните търговци, по силата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Тези доходи се декларират с Приложение 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. С промени в КСО от 01.01.2019 г. извършването на търговска дейност без търговска регистрация е основание за задължително осигуряване. На основание чл. 6, ал. 8 от кодекса тези лица са самоосигуряващи се.
 
Ако дистрибуторите действат като посредници и продават стоката от името и за сметка на дружеството може да се счита, че попадат в изключението по чл. 2, т. 2 от ТЗ, освен ако не извършват посредническата дейност по занятие и в обем, който изисква делата им да се водят по търговски начин (което считаме за малко вероятно). В този случай облагането на доходите им се извършва по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се определя след приспадане на 25% нормативно признати разходи и доходът се декларира в Приложение 3 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Дружеството, като платец на доход по извънтрудови правоотношения, е задължено при изплащане на дохода да удържи авансов данък по чл. 43 от ЗДДФЛ и осигурителни вноски (ако такива се дължат в зависимост от размера на дохода и осигурителния статут на конкретното лице), както и да издаде сметка за изплатени суми.

 

С уважение:

Още за Наредба Н-18:

Издаване на касова бележка при онлайн продажби и обработка на плащанията от доставчик на платежна услуга

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

ТЗ

ЗДДС

КСО

Наредба Н-18