Корекция на данъчен кредит - осчетоводяване и данъчно признаване на разход

Непризнатият данъчен кредит за ДДС, включително и в резултат на годишното преизчисляване на частичния данъчен кредит на основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, представлява невъзстановим данък, който по принцип би следвало да се отчита в стойността на актива, когато е свързан с актив или в стойността на разхода. В някои случаи е твърде трудоемко, а в конкретния случай вероятно на практика дори невъзможно, да се определи за кои конкретни активи и/или разходи се отнася непризнатият данъчен кредит и в тези случаи сумата на данъка се отчита като друг текущ разход.
 
За целите на ЗКПО счетоводен разход за ДДС подлежи на регулиране в два случая. На основание чл. 26, т. 4 от закона не се признава за данъчни цели разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност. На следващо място и на основание чл. 26, т. 10 от ЗКПО не се признава за данъчни цели разход, отчетен при реализиране на отговорност за дължимия и невнесен данък върху добавената стойност в случаите по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност. Годишното преизчисляване размера на частичния данъчен кредит на основание чл. 73, ал. 6 от ЗДДС не попада и в двете цитирани хипотези и е данъчно признат разход в периода на неговото отчитане.

С уважение: