Какво ново в данъчното третиране по ЗДДС на електронната търговия в сила от 01.07.2021 г.

Още по темата:

Доставки на стоки с помощта на електронен интерфейс

Дистанционни продажби и новите правила от 01.07.2021 г. Режим в Съюза (OSS) и Режим Внос (IOSS)

Най-общо промените в данъчното третиране по ЗДДС на електронната търговия, които влизат в сила от 01.07.2021 г. можем да определим в две насоки. ре

Първата насока е променената и по-детайлна регламентация във вътробщностната търговия (в рамките на ЕС) на стоки за бита или т.нар. B2C доставки (business to customer), познати в нашето право и като дистанционни продажби на стоки.
 
Втората голяма група промени засяга данъчното третиране по ЗДДС на продажбата на потребителски стоки внасяни в рамките на ЕС от трети страни.
 
Като трета съществена промяна можем да посочим, изрично предвиденото  данъчното регламентиране и облагане на т.нар. в чл. 14а от ЗДДС електронни интерфейси. По-долу ще разгледаме подробно правната регламентация и облагане на въпросните интерфейси. 
 
Изтъквайки акцентите на промените в ЗДДС, касаещи електронната търговия, няма как да не обърнем внимание и на предвидените специални режими за регистрация за целите на ДДС, чиято основна идея е да улеснят както събирането на ДДС в държавата, където стоките се потребяват, също така и търговците, извършващи тези продажби по електронен път да изпълнят задълженията си по начисляване и заплащане на ДДС в държавата по потребление.    
 
В тази връзка следва да отбележим, че новата правна регламентация предвижда съществено разширяване на съществуващия режим МОSS (mini one stop shop), известен още и като обслужване на едно гише, който от 2015 г. е в сила и за България и най-общо предвиждаше облекчен ред за регистрация и облагане с ДДС на данъчно задължени лица, предлагащи електронни услуги, както на потребители в България, така и на потребители от други държави членки на  ЕС.    
 
И така въз основа на успеха на мини системата за обслужване на едно гише (MOSS) за телекомуникационните, услугите за радио- и телевизионно излъчване или услугите, извършвани по електронен път (TBE услуги), тази концепция е разширена и е превърната в система за обслужване на едно гише (OSS) и система за обслужване на едно гише „Внос” (IOSS).
 
Тук естествено възникват въпросите какво се крие под въпросните абревиатури,  кои лица могат да се възползват от режима OSS (one stop shop) и кои - от режима IOSS (import one stop shop), и каква е разликата между тях.
 
Така от новият режим OSS на първо място ще могат да се възползват данъчно задължени лица, които не са установени в ЕС, за извършвани от тях доставки на услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица/ крайни клиенти с място на изпълнение на територията на държава членка.
 
На следващо място от режима OSS ще могат да се възползват данъчно задължени лица, които са установени в ЕС, за извършвани от тях доставки на услуги, по които получатели са данъчно незадължени лица/ крайни клиенти с място на изпълнение на територията на държава членка, в която същите не са установени.
 
Също така от въпросният режим OSS ще могат да се  възползват данъчно задължени лица, които са установени в ЕС, за извършвани от тях вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС.
 
Въпросният режим ще може да се прилага и от данъчно задължени лица, които не са установени в рамките на ЕС, за извършвани от тях вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС. Същите могат да се регистрират за прилагането на режима в държавата членка, от територията на която се изпращат или започва транспортирането на доставяните от тях стоки.
 
Режим ОSS ще може да се прилага и от електронни интерфейси (установен в ЕС или извън ЕС), улесняващи вътреобщностни дистанционните продажби на стоки (лицето, което се счита за доставчик), за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС и определени вътрешни дистанционни продажби на стоки. 
 
Тук следва обаче да направим едно важно уточнение. Съществуващият праг за вътреобщностни дистанционни продажби на стоки се премахва и заменя от нов праг за Европейския съюз от 10 000 EUR, под който доставките на електронни услуги и вътреобщностните дистанционни продажби на стоки може да продължат да подлежат на облагане с ДДС в държавата членка, в която е установено данъчно задълженото лице, доставящо тези TBE услуги, или в която тези стоки се намират към началото на тяхното изпращане или превоз.
 
На следващо място стои въпросът какво се крие зад абревиатурата IOSS или т.нар режим „Внос“ и кои лица могат да се възползват от въпросният режим на регистрация и облагане за целите на ДДС.
 
Въпросният режим е създаден и обхваща дистанционните продажби на стоки, внесени от трети територии или трети страни, за крайни клиенти в ЕС на стойност до 150 EUR. 
 
При използване на режим „Внос“ доставчикът начислява и събира ДДС, приложим за мястото на изпълнение на дистанционните продажби на стоки, и декларира и плаща този ДДС на държавата членка по идентификация чрез електронния портал за режим „Внос“.
 
В този случай стоките ще се ползват от освобождаване от ДДС при внос, което позволява бързо освобождаване в митницата.
 
С въвеждането на режим „Внос“ се премахва настоящото освобождаване от ДДС за стоки на малки пратки на стойност до 22 EUR и правилата за ДДС за дистанционните продажби на внасяни стоки се изменят в съответствие с принципа на данъчно облагане при местоназначението.
   
Правната регламентация на въпросният режим се съдържа в нормите на нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС и ще бъдат разгледани подробно по-долу.

Когато не се използва режим „Внос“, е на разположение втори механизъм за улеснение за вноса. ДДС за вноса ще се събира от клиентите от митническия декларатор (напр. пощенски оператор, куриерска фирма, митнически агенти), който ще го плаща на митническите органи чрез месечно деклариране и плащане.
 
Правната регламентация на този режим се съдържа в нормите на чл. 57а и следващите от ЗДДС и ще бъдат обект на внимателен анализ по-долу. 
 
Така от 01.07.2021 г. потребителите в България, закупуващи стоки до 150 евро от онлайн търговци, следва да се информират дали същите са регистрирани в системата IOSS или не са.
 
Платформите, които използват IOSS могат да начисляват ДДС в размера, който се дължи за съответната държава, в България стандартната ставка е 20%.  Впоследствие търговецът превежда дължимия ДДС към данъчните органи на съответната държава, в която ще се потребява стоката.
 
Ако търговецът, от който се закупува стоката, не използва IOSS обаче, купувачът трябва да подаде митническа декларация и да се плати дължимия ДДС. За пратки на стойност до 150 евро (които не са акцизни стоки) се въвежда специална митническа декларация.
 
Тя може да се попълни и подаде онлайн лично от получателя или пък да се упълномощи доставчика  или куриерът, ако предлагат такава услуга.
 
„Български пощи“ например, са обявили на сайта си, че предлагат митническо представителство.
 
Така за стоки до 150 евро, които не са акцизни, те предлагат да подадат и попълнят декларация и да заплатят възникналите задължения за ДДС за стоките в пратката. 
   
Дотук представихме най-общо основните промени в режима на облагане с ДДС на електронната търговия. Долу ще разгледаме по-подробно новата нормативна уредба регламентираща данъчното облагане с ДДС на електронната търговия.
 
 
На първо място следва да отбележим, значителното разширяване според новата  нормативна уредба на легалното определение за дистанционните продажби. Новото понятие за дистанционна продажба обхваща и нови хипотези на разпространение  на стоки,  както в рамките на отделните държави – членки, така и в рамките на целият ЕС, а също така и внесени от трети страни стоки.  
 
Естествено целта на разширяване на обхвата с нови хипотези на разпространение на стоки е същите да бъдат обхванати от правилата за  облагане, регистриране и документиране приложими за дистанционните продажби.
 
Така новите правила разширяват обхвата на дистанционните продажби и приложението на специалните режими за регистрация, предвидени в ЗДДС, като разграничават няколко вида такива доставки:
1) Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки (чл. 14, ал. 1 ЗДДС) – това са доставките на стоки, произведени на територията на ЕС или вече допуснати за свободно обръщение (внос), които се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до данъчно незадължено лице.
На практика това е режимът за дистанционни продажби, уреден в действащия понастоящем ЗДДС.
2) Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (чл. 14, ал. 3 ЗДДС) – това са доставките на стоки, които към момента на продажбата се намират на територията на трета страна/ територия и се изпращат или транспортират от тази трета страна/ територия до получател в държава членка. Изисква се получателят отново да е данъчно незадължено лице.
3) Вътрешни дистанционни продажби, които се улесняват от електронен интерфейс (чл. 14а, ал. 5, т. 3 ЗДДС) – доставки на стоки, произведени на територията на ЕС или вече допуснати за свободно обръщение (внос), от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС, когато изпращането или транспортирането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка.
4) Доставки, които се улесняват от електронен интерфейс (чл. 14а ЗДДС) – в тези случаи данъчно задължено лице управлява електронен интерфейс (портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства), който улеснява доставката на стоки, като позволява на получателя и доставчика да осъществят контакт, водещ до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.
 
По-долу ще разгледаме данъчно-правното третиране на всеки вид дистанционна продажба, като първо разгледаме мястото на изпълнение на въпросната продажба, и след това - регистрационния режим за целите на ДДС на лицето, извършващо такава доставка, и съответно режима на документирането и заплащането на ДДС за нея. 
 
Така първата хипотеза на доставки на стоки в рамките на ЕС, който се третира като дистанционна продажба на стоки след 01.07.2021 г.,  е описаната в чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна дистанционна продажба на стоки.  
 
Вътреобщностни дистанционни продажби на стоки са изпращането или транспортирането на стоките, извършено от доставчика или от негово име, от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до данъчно незадължено лице, в т. ч. данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. Стоките следва да са произведени на територията на ЕС или вече да са допуснати за свободно обръщение.
 
Както стана ясно по-горе, това определение на дистанционната продажба, дадено по новия режим на облагане, в най-пълна степен се доближава до определението по сега действащия режим.
 
Тук следва да акцентираме на разликата между двете основни хипотези на дистанционна продажба на стоки. Така най-съществената разлика между режима  за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, и горепосоченият ВОДП, е в обстоятелството, че за разлика от последния, при дистанционни продажби на внасяни стоки те са се намирали извън територията на Общността преди началото на превоза им.
 
Досега в закона също имаше дистанционни продажби на стоки от внос, но те трябваше да бъдат транспортирани от държавата членка на вноса до друга държава членка. От средата на 2021 г. при дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или теритотрии, превозът може да завърши в държавата членка на вноса и отново ще е налице дистанционна продажба.  
 
Последният от видовете дистанционни продажби на стоки, които посочихме по-горе, са тези, които се улесняват от електронен интерфейс.
 
Дотук разглеждахме легалните определяния и основните правни характеристики на различните хипотези на дистанционна продажба на стоки, така както са предвидени в законодателството, което влезе в сила от 01.07.2021 г. 
 
     За да обясним режима на данъчно облагане на доставката на стоки в горепосочените хипотези на дистанционна продажба на стоки обаче, на първо място следва да разкрием правилата, по които се определя компетентността на отделните държави в ЕС да облагат с ДДС подобен вид доставки на стоки за крайни потребители. 
   
 
Компетентността на отделните държави да облагат с ДДС доставката на стоки, транспортирани от други държави членки, се определя посредством понятието място на изпълнение на доставките.
 
      
Мястото на изпълнение на дистанционните продажби на стоки се определя според правилата на чл. 20 и чл. 20б от ЗДДС. Нормата на чл. 20 е обща по отношение на правилата в нормата на чл. 20б от ЗДДС. Тоест нормата на чл. 20б определя в кои хипотези общата норма на чл. 20 не следва да намери приложение.
 
Така например според общите правила на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, в случаите на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.  
 
Тоест по принцип, право да обложи с ДДС в хипотезата на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки има държавата на потреблението или там, където транспортът на стоките завършва. 
 
Аналогично е данъчното третиране на доставките и в хипотезата на  доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, когато са извършени вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на Европейския съюз от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, и получателят е данъчно незадължено лице.
 
На основание чл. 20, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя, който е данъчно незадължено лице.
 
Правилото се прилага и за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни в държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя - за доставката, възникваща между данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс (то е доставчик по нея) и получателя и – данъчно незадължено лице.
 
Сходно е правилото и на чл. 20, ал. 3 от ЗДДС за мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни в държава членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. Мястото ще е в тази държава членка, т.е. отново където стоката се намира към момента на завършване на превоза до получателя.  Тук обаче законът ни поставя и допълнително условие – данъкът върху внасяните и доставяни стоки да се декларира в съответствие с чл. 159а от ЗДДС. Той съдържа разпоредби относно данъчния период, изготвянето и подаването на справки декларации и внасянето на данъка при прилагането на режим дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни. По-долу ще разгледаме по-подробно и специалните режими на регистрация по ЗДДС в случаите на дистанционна продажба на стоки.
 
От гореизложеното можем да направим извода, че нормата на ал. 2 на чл. 20 от ЗДДС третира хипотези, в които стоките са внесени от трети страни в държава членка, различна от тази, в която транспортът им завършва, а според  ал. 3 се третират стоки, внесени от трети страни в държава членка, в които транспортът им завършва, тоест в тази хипотеза и самите получатели, за които са предназначени въпросните стоки са установени в държавата на ЕС, в която са внесени за първи път.
 
Следователно, за да се облагат според законодателството на държавата членка, в която стоките са внесени в рамките на ЕС за първи път, лицето, което ги е внесло с цел извършване на дистанционна продажба, следва да се регистрира в тази държава за целите на ДДС по специалните режими на облагане  или т.нар. ОSS (Оne Stop Shop)  режими.
 
В тази връзка е важно да отбележим и правилото на чл. 17, ал. 5 от ЗДДС, което влезе в сила от 01.07.2021 г. Според въпросната норма място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, е на територията на държавата членка на вноса на стоката. Мястото на изпълнение на последващата доставка е на територията на държавата членка на вноса на стоката
 
Следва да се има предвид обаче, че нормите на чл. 20 и съответно чл. 20б от ЗДДС, трябва да се прилагат с преимущество спрямо тези на чл. 17, ал. 2 и ал. 5 от същият закон. 
 
Нормата на ал. 4 от чл. 20 пък определя мястото на изпълнение на дистанционни продажби, извършени от данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, в хипотезата на доставка между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс.   В тази хипотеза мястото на изпълнение е държавата членка, където е  местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ.
 
По-долу ще обясним по-подробно и кога едно данъчно задължено лице се определя като основен доставчик според закона и кога се определя като лице,  което управлява електронния интерфейс.
 
Накрая нормата на чл. 20, ал. 5 от ЗДДС определя мястото на изпълнение на доставки, които се улесняват от електронен интерфейс и представляват  вътрешни дистанционни продажби на стоки, произведени на територията на Европейския съюз или допуснати за свободно обръщение, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз.  
 
В тази хипотеза съгласно горецитираната норма мястото на изпълнение се определя според правилата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, а именно място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката.
 
Както посочихме по-горе, нормата на чл. 20 от ЗДДС се явява обща по отношение на специалните правила на  нормата на чл. 20б от ЗДДС. Тоест в определени хипотези последната може да отмени приложението на общата норма, която урежда обществените отношения по принцип.
 
Можем да кажем и че нормата на чл. 20б от ЗДДС урежда в кои случаи дистанционната продажба на стоки ще се облага в България или в кои хипотези мястото на изпълнение е в нашата страна и съответно тя си запазва компетентността да облага с ДДС въпросните дистанционни продажби на стоки.  
 
Както стана ясно вече, общият принцип, провъзгласен от нормата на чл. 20 от ЗДДС, е дистанционните продажби на стоки да се облагат с ДДС в държавата на тяхното потребяване или където транспортът им завършва, а не в държавата, където е установен техният доставчик.  
 
Нормата на чл. 20б от ЗДДС  от своя страна урежда хипотезите, в които общият принцип, провъзгласен по-горе, не се прилага. Тоест тя урежда хипотезите, в които се запазва правото на държавата, в която е установен доставчикът на дистанционните продажби, да ги облага с ДДС. 
 
Така съгласно въпросната разпоредба в хипотезите, когато доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка и стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на тази държава до друга държава членка, и общата стойност без ДДС на тези доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, дистанционните продажби следва да бъдат облагани в държавата, където доставчикът е установен. 
 
Въпреки това правило, нормата на ал. 4 от чл. 20б дава възможност на доставчика на дистанционни продажби да избере в коя държава иска да бъдат облагани неговите продажби. Правото на избор става по реда на ал. 5 и ал. 6.
 
Следователно от горепосочените разпоредби можем да заключим, че основната промяна в уредбата на мястото на изпълнение на дистанционните продажби на стоки е именно въвеждането на праг за определяне на това място на изпълнение, който важи за всички страни членки в ЕС. 
 
Тоест с новата уредба на дистанционната продажба на стоки, която ще влезе в сила от 01 юли 2021 г. се отменят гореспоменатите по сега действащия режим различни прагове за определяне на мястото на изпълнение в различните държави членки на ЕС, като за всички тях се въвежда праг от 10 000 евро.
 
Следващият извод, който можем да направим от новата нормативна уредба, уреждаща мястото на изпълнение на дистанционната продажба на стоки, е, че се дава още по-голяма тежест на принципа на облагане по местоназначението.  
 
Може да се обобщи, че след промените рядко местоизпълненеито на дистанционните продажби ще е държавата членка, от която започва изпращането или транспортирането на стоките. В общия случай мястото на изпълнение на тези продажби ще е държавата членка, където завършва изпращането или превоза на стоките.  
 
За да стане по-ясно, ще се опитаме с примери да определим мястото на изпълнение на изпълнение в различните хипотези на дистанционна продажба на стоки.
 
Първата хипотеза на дистанционна продажба на стоки, която разгледахме по-горе, беше т.нар вътреобщностна дистанционна продажба на стоки (ВОДП).  При нея следва доставчикът задължително да е установен в една държава членка, стоките следва да са произведени в рамките на ЕС или да са допуснати до обръщение в ЕС и същите следва да се изпратят или транспортират от доставчика или от негово име до територията на друга държава членка при получател – данъчно незадължено лице.
 
Да отговорим първо на въпроса в кои случаи въпросната ВОДП следва да бъде обложена в България с ДДС. Първата хипотеза, при която въпросният доставчик следва да бъде обложен в България с ДДС, е, когато същият е установен тук (има  постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията и), извършва ВОДП до друга държава членка и общата стойност без ДДС на тези доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро.
 
Следващият въпрос, който възниква, е къде следва да бъде обложен същият този доставчик с ДДС, ако общата стойност на извършените от него ВОДП надвишат за една календарна година 10 000 евро. Отговорът на този въпрос ни дава разпоредбата на чл. 20 от ЗДДС. Така според въпросната норма мястото на изпълнение на доставката следва да е в държавата членка, където транспортът на стоките завършва.
 
Следващият въпрос, който възниква, е как доставчикът, установен в България, може да изпълни данъчните си задължения по деклариране и заплащане на ДДС в тази държава членка, където транспортът на стоките завършва. На този въпрос ще отговорим по-долу, където разгледаме и специалните режими на регистрация и деклариране на ДДС за целите на дистанционната продажба на стоки.  
 
 
В началото на настоящата статия се опитахме да разясним най-общо кои лица и в кои хипотези на дистанционна доставка на стоки могат да се възползват от режимите OSS  и IOSS.  
Сега ще се опитаме да изтъкнем и предимствата и улеснението на въпросните режими. За по-голяма яснота ще разгледаме данъчното третиране по ЗДДС на  доставчик, установен в България например, който извършва ВОДП към друга  членка, за да изпълни коректно данъчните си задължения съгласно ЗДДС.
И така, ако трябва да припомним казаното по-горе, режим OSS могат да прилагат следните лица:
- Данъчно задължените лица (ДЗЛ), установени в ЕС, за деклариране и плащане на ДДС за доставките на ВОДП;
- ДЗЛ, неустановени в ЕС, за деклариране и плащане на ДДС за ВОДП;
- Лицата, управляващи електронен интерфейс (установени или неустановени в ЕС), улесняващ доставките на стоки, за които те се приемат за доставчик при ВОДП на стоки и при някои вътрешни доставки на стоки.  
 
Използването на т.нар. режим OSS за извършването на ВОДП, безспорно има своите преимущества и основната му цел е да опрости задълженията и административната тежест на доставчиците, извършващи ВОПД, включително тези, които не са установени в държавата членка по потребление или които управляват електронен интерфейс, когато улесняват продажби на стоки.
 
Улеснението на въпросните доставчици е в няколко насоки. На първо място им се дава възможност да се регистрират по електронен път за ДДС цели в една държава членка за всички допустими продажби на стоки и услуги на клиенти, разположени във всички 26 държави членки. Тази възможност им се предоставя от нормата на чл. 156 от ЗДДС.
 
На следващо място се предоставя възможност да декларират в единна електронна декларация за ДДС и да извършват единно плащане на ДДС, дължим върху всички тези продажби на стоки. Така режимът на облагане на доставчиците с ДДС, регистрирали се за прилагане на режим в Съюза в България, е уреден в чл. 158 и сл. от ЗДДС. 
 
За да изтъкнем предимствата на специалните режими на регистрация и облагане  като режим ОSS например, може да отбележим правилото, че въпреки че мястото  на изпълнение на доставката е държавата по потребление, съгласно чл. 158, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка се определят съгласно законодателството на държавата  по идентификация. Същото законодателство е приложимо и спрямо правилата за документирането на доставките. Това, според мен, съществено би следвало да улесни доставчика, който не е принуден да изучава данъчните законодателства на всички останали държави членки, в които продава стоки на крайни потребители.
 
Естествено е обаче, тъй като мястото на изпълнение все пак е в държавата по потребление, то за тези доставки да е приложима данъчната ставка ДДС на въпросната държава.
 
Правилата за деклариране и внасяне на ДДС за доставчиците, регистрирали се за прилагане на режим OSS в България, се съдържат в нормата на чл. 159 от ЗДДС. 
 
В заключение можем да отбележим, че основната идея на специалния режим на регистрация е доставчиците да работят с данъчната администрация на държавата членка, в която са регистрирани по специалния режим ОSS, въпреки че продажбите им са в  целият ЕС.
 
 
Втората хипотеза на дистанционна продажба на стоки, която разгледахме по-горе, е т.нар. дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. Специфичното при тях е, че към момента на продажбата стоките се  намират на територията на трета страна/ територия и се изпращат или транспортират от тази трета страна/ територия до получател в държава членка. Друго специфично е, че въпросните пратки (стоки) следва да бъдат със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро.
 
Както посочихме по-горе, при извършването на дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, са възможни две хипотези.  
 
Първата хипотеза е стоките да са внесени от дадена трета страна в държава членка от ЕС и след това да са транспонирани до България. В такъв случай мястото им на изпълнение ще бъде на територията на България, защото превозът им завършва тук.
 
Втората хипотеза е стоките да са директно внасяни от трети страни в България и получателят на стоката да е в България. Такава хипотеза урежда нормата на чл. 20, ал.3 от ЗДДС. В такива случаи за да бъде мястото на изпълнение на територията на България, доставчикът следва да се регистрира за целите на ДДС по специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС).  
 
Tова е и правната регламентация на т.нар. режим IOSS (Import one stop shop), който по същество представлява една система за регистрация на онлайн платформите/ сайтовете за продажби. За България регистрациите по специалните режими са интегрирани в портала за електронни услуги на НАП. 
 
Освен задълженията за специална регистрация за целите на ДДС, доставчикът, който извършва дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, следва да спазва и новите правила по специалния режим на  внос на стоки за дистанционни продажби на стоки на стойност до 150 евро, внасяни от трети страни или територии (чл. 57а – чл. 57д от ЗДДС).
 
Ако получатели на въпросните стоки са установени в България или в друга държава членка, за да спази всички изисквания на ЗДДС, доставчикът следва освен да спазва специалния режим за внос на стоки за дистанционни продажби на стоки на стойност до 150 евро, трябва да се регистрира за целите на ДДС по специалния режим  за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС).
 
Този извод според мен може да извлечем от нормата на чл.157а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Според въпросната норма, едно от условията, за да може даден доставчик да се регистрира по горепосоченият режим, е да внася стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната. Тук според мен се има предвид в държавата членка на вноса, където фактически стоките се внасят за първи път в рамките на ЕС.
 
По-долу ще разгледаме по-подробно и двата режима, като започнем от режима за внос на стоки за дистанционни продажби на стоки на стойност до 150 евро.
 

Както може да се предположи,  новият  режим на внос на стоки на стойност до 150 евро урежда изключения при облагането с ДДС от общият режим на внос. Така съгласно общия режим на облагане с ДДС, според нормата на чл. 56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи и така начисленият данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на вносните мита.
 
Основната идея на новия режим на облагане на вноса на стоки за дистанционни продажби на стоки на стойност до 150 евро е да даде възможност за ДЗЛ, за което са налице условията за прилагане на този режим, да отсрочат декларирането и плащането на ДДС за този внос. Тази идея се съдържа в нормата на чл. 57а, ал. 2 от ЗДДС, която урежда в кои хипотези митническите органи разрешават вдигането на стоките без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент.
 
За да се приложи новият режим обаче, доставчикът, който смята да извършва дистанционни продажби на стоки на стойност до 150 евро, следва преди това да се регистрира по специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС).
 
Този извод се налага на първо място от нормата на чл. 57а, ал. 1, според която вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим. Нещо повече, според ал. 2, т. 1 от същата норма митническите органи извършват проверка дали декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден.
 
Друго задължително изискване е собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки.
 
Третото изискване е стоките да са предназначени за данъчно незадължени лица.
 
Тук следва да направим обаче едно много важно уточнение. Освен горепосочения специален режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС), законодателят е предвидил още един специален режим за вносителите на стоки от трети страни или територии, при надвишаване на левовата равностойност на 150 евро.
 
Това е предвиденият в нормата на чл. 57б от ЗДДС специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данък при внос.  
 
Естествено възниква въпроса в кои хипотези е приложим единият режим и в кои хипотези е приложим другият режим, защото очевидно и двата режима са приложими при внасянето на стоки от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро.
 
Отговор на този въпрос, според мен, ни дават разпоредбите на чл. 57б, ал. 1, т. 1, б. (в), (г), (д) и (е) и т. 2.
 
Така според цитираните точки, за да се може специалният режим за деклариране и отсрочено плащане на данък при внос да намери приложение, следва внесените стоки да са на първо място допуснати за свободно обръщение на територията на България, следва транспортът им да  завършва на територията на България и не на последно място следва  получателят им да е данъчно незадължено лице, установено на територията на страната.
 
Също така е наложително доставчикът на стоките в горните хипотези да е регистриран за целите на ДДС в България на основание чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1. Друго условие е да има разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза, и да действа като косвен представител по митническото законодателство на Съюза. Новите правила имат практическо приложение за посредници, които обичайно декларират стоки с ниска стойност като например пощенски оператори и митнически агенти.
 
Изрично изискване е също така въпросният вносител да не е регистриран по специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.   
 
Тоест двата режима се прилагат в условията на алтернативност, не на комулативност. Едно лице не може да се възползва от преимуществата и на двата режима едновременно. 
 
От всичко гореизложено можем да обобщим, че когато един вносител на стоки  от трети страни или територии не надвишаващи левовата равностойност на 150 евро, има намерение да продава същите на крайни потребители, както в България, така и в други държави членки или да извършва с тях ВОДП, той следва да се регистрира за целите на ДДС съгласно специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (нов Раздел ІІІ а, чл. 157 а и чл. 157 б от ЗДДС). Или в т.нар. IOSS система.
 
Ако обаче в горния пример вносителят на стоки не надвишаващи левовата равностойност на 150 евро, не възнамерява да извършва с тях доставки до други държави членки и неговите клиенти са установени в България, тогава той би следвало да използва специалния режима за деклариране и отсрочено плащане на данък при внос.  
 
Както споменах в началото на статията, такъв режим използват например „Български пощи“.
 
По-долу следва да разгледаме какво е данъчното третиране по ЗДДС на доставките, извършени под всеки един от двата режима за внос.   
 
Така според новия режим на отсрочено плащане на ДДС при внос данъчно задълженото лице следва да декларира в митническата декларация, че прилага специалния режим, както и да посочи получателя на стоката. Ако са изпълнени условията за прилагане на новия режим, стоките се освобождават без да е внесен ефективно данък към този момент. Представителите, които прилагат режима, имат задължението да подават месечна декларация по образец пред Агенция „Митници” в срок до 16-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася декларацията (чл. 57в, ал. 7 ЗДДС).
 
Дължимият данък за внос се заплаща при приемане на пратката от получателите (данъчно незадължени лица) и подлежи на внасяне от данъчно задълженото лице (представителя) в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на вноса (чл. 57г ЗДДС). За вносителя на данъка не възниква право на данъчен кредит. Лицата, които прилагат новия ред за деклариране и отсрочено плащане на данък, имат задължението да водят също така електронен регистър за целите на специалния режим и контрола на неговото правилно прилагане.
 
 
Другият режим, който може да се използва при вноса на стоки, ненадвишаващи левовата равностойност на 150 евро, е режимът, предвиден в чл. 157а и сл. от ЗДДС.
 
Както посочихме вече, този режим може да се прилага от ДЗЛ,  включително които управляват електронен интерфейс и внасят стоки от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната на вноса.
 
Данъчното облагане на доставките, извършени под този режим, е уредено в нормата на чл. 159а от ЗДДС. Така съгласно ал. 1 данъчният период за регистрираните по този ред  лица е едномесечен.
 
Справка-декларацията се подава до компетентната териториална дирекция за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки. 
 
В справка-декларациятата се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на този режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период.
 
Регистрирано по горния ред лице е длъжно в срока за подаване на справка-декларацията да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
 
Важно е да отбележим и правилата, по които лицата, регистрирани по горния ред, могат да възстановяват данъчен кредит. Този ред е уреден в нормата на чл. 159в от ЗДДС. 
 
От посочената норма можем да направим извод, че специалната регистрация по чл. 157а от ЗДДС не дава право за възстановяване на данъчен кредит. Ако иска, едно лице, регистрирано по този режим, независимо дали в България или в друга държава членка, да възстановява данъчен кредит в България, то следва същото това лице да се регистрира и по реда на чл.  96, 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.
 
Ако не се регистрира по този ред в България, но пък е регистрирано по специалният ред в друга държава членка, то същото лице следва да възстановява данъчен кредит по реда, предвиден за лица, неустановени на територията на България, съгласно чл. 81 от ЗДДС.    
 
И накрая е важно да се спомене, според мен, че съгласно  чл. 159г от ЗДДС, лицата, регистрирани по специалните режими на облагане, следва да подържат  електронен регистър. Информацията в регистъра се записва по начин, по който може да се предостави незабавно по електронен път и за всяка отделна доставка на стока и/или услуга в структуриран файлов формат при поискване от орган по приходите или от компетентните органи на държавите членки по потребление.
 
Лицата съхраняват информацията в електронните регистри за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.
 
 
Няма да е пресилено, ако твърдим, че една от основните идеи в пакета промени, засягащи данъчното облагане с ДДС на електронната търговия, е именно включването на доставчиците, в определени от закона хипотези, които управляват електронен интерфейс в системата на събиране на ДДС от крайните потребители.
 
В Преамбюла на Директива 2017/2445 е записано, че голяма част от дистанционните продажби на стоки, които се доставят както от една държава членка до друга, така и от трети територии или трети държави до Общността, се улеснява чрез използването на електронен интерфейс като пазар, платформа, портал или други подобни средства. Поради това за постигането на тази цел и за намаляване на административната тежест за продавачите, данъчните администрации и потребителите е необходимо в събирането на ДДС върху тези продажби да се включват данъчно задължени лица, които улесняват дистанционните продажби на стоки чрез използването на такъв електронен интерфейс, като се предвиди, че те са лицата, за които се счита, че извършват тези продажби.
 
Тоест основната идея на изцяло новият на чл. 14а от ЗДДС е да регламентира в кои случаи лицето, управляващо електронен интерфейс, ще се счита за доставчик на стоките, чиято продажба улеснява, и съответно подлежи на облагане с ДДС. За целите на облагане с ДДС закона създава една фикция, и включва чрез нея в системата за облагане с ДДС, лице, което не е реален доставчик или собственик на продаваните стоки. Тоест с новият режим на облагане като колектори на ДДС от крайните потребители се включват и  лицата,  които посредничат за продаване на стоките чрез създадени или администрирани от тях електронни интерфейси.
 
Относно данъчното третиране на доставките,  извършени от лице, управляващо електронен интерфейс, съществено значение има обстоятелството дали същото това лице улеснява тези доставки по смисъла на закона. Затова законодателят е предвидил в ал. 2 на чл. 14а от ЗДДС да регламентира изрично кога се приема, че тези доставки се улесняват чрез електронният интерфейс. Така според въпросната норма данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.    
 
Законодателят е предвидил тази подробна регламентация, за да открои горните случаи на доставка, от случаите, когато лицето, управляващо електронен интерфейс, действа като основен доставчик. Това разделение ясно проличава от нормата на чл. 14а, ал. 4 от ЗДДС, според която основен доставчик е данъчно задължено лице, което доставя стоки или извършва дистанционни продажби на стоки, внесени от трети страни или територии, чрез използване на електронен интерфейс. Или това е самият доставчик (собственик) на стоките, който ги продава на клиента чрез електронният портал или платформа.
 
Следователно, новият режим предвижда различно данъчно третиране за лицата, които управляват електронен интерфейс, в зависимост от това дали улесняват доставката на стоки по смисъла на закона или се считат за т. нар. основни доставчици.
 
Така съгласно новите правила, когато лицето, управляващо електронния интерфейс, улеснява доставката на стоки, ще се счита за получател и впоследствие за доставчик на стоките, за чиято продажба посредничи, в следните два случая:
- продажби на стоки на стойност под 150 евро, които се внасят на територията на ЕС от трети страни или територии и се доставят от данъчно задължено лице на крайни потребители (независимо дали доставчикът е установен или не е установен на територията на ЕС);
- продажбите на стоки (на каквато и да било стойност) на територията на ЕС от доставчици, които не са установени в ЕС, до крайни потребители
 
В посочените по-горе хипотези ще са налице едновременно две доставки:
а) доставка между лицето, предлагащо стоката за продажба (в качеството му на доставчик), и данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс (в качеството му на получател), и
б) доставка между данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс (в качеството му на доставчик), и данъчно незадълженото лице, закупило стоката (в качеството му на получател).
 
Данъчното събитие за тези доставки възниква в момента на приемане на плащането съгласно правилата на чл. 41а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
 
Мястото на изпълнение на първата доставка (чл. 14а, ал. 6, т. 1 ЗДДС) е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ. За тази доставка се прилага нулева ставка на данъка по реда на чл. 35а от ЗДДС.
 
Мястото на изпълнение на втората доставка (чл. 14а, ал. 6, т. 2 ЗДДС) се определя по реда на чл. 20 от ЗДДС според вида на дистанционната продажба.
 
Тук следва да се обърне внимание, че не във всички случаи на електронна търговия със стоки се счита, че данъчно задълженото лице, управляващо електронния интерфейс, улеснява доставката на стоки. Данъчно задълженото лице, управляващо електронен интерфейс, не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени едновременно условията на чл. 5б от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026, а именно:
- данъчно задълженото лице не е ангажирано с фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;
- данъчно задълженото лице не определя условията, при които се извършва доставката на стоки;
- данъчно задълженото лице не е ангажирано с поръчката или доставянето на стоките.
 
В изброените по-горе случаи лицето, управляващо електронния интерфейс, не се счита за доставчик и получател на стоката, а за доставката следва да се прилагат общите разпоредби на ЗДДС, в зависимост от вида на доставката. Ако обаче някое от изброените в чл. 5б от Регламент (ЕС) 2019/2026 условия е изпълнено, се приема, че доставката е улеснена от електронен интерфейс и данъчно задълженото лице, което го управлява, следва да се счита за получател и впоследствие доставчик на стоката. И в двата случая данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, следва да води и съхранява специална отчетност за извършените през електронен интерфейс доставки.
 
 
Разпоредбите, които влязоха в сила от 01.07.2021 г., по същество не предвиждат големи промени относно облагането на електронните услуги.  Най-съществената промяна е разширяване приложното поле на т.нар. режим в Съюза, за който стана дума по-горе,  като по новите правила, въпросният режим може да намери приложение към всякакъв вид услуги, оказани в полза на данъчно незадължено лице, когато местоизпълнението им е в държава членка, различна от тази на установяване на доставчика. Тук става дума за услуги, които не са облагаеми в държавата, където е седалището или постоянният обект на доставчика, откъдето той оказва услугите. На практика това ще са услугите, при които мястото на изпълнението не се определя от общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС.
 
Относно определяне мястото на изпълнение на електронните услуги, се запазва в общи линии досега действащият режим, като обаче има промяна в подредбата на правните норми, които уреждат тези правила.  
 
Така например запазва действието си нормата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, която по принцип определя мястото на изпълнение на електронните услуги. Според въпросната норма мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. 
 
Сега действащият режим предвижда изключения от това правило в нормата на чл. 21, ал. 8 от ЗДДС. Според новия режим тази норма е отменена, но нейните правила са пренесени в нормата на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС. Както стана ясно по-горе, въпросната разпоредба предвижда изключенията от общите правила на определяне на място на изпълнение, както на дистанционната продажба на стоки, така и на електронни услуги. 
 
Тук само ще припомним кои са условията, които изключват приложението на общото правило. Така съгласно чл. 20б, ал. 1 нормата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС не следва да намери приложение, когато доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка; услугите, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка, където е установен доставчикът, общата стойност без ДДС на доставките не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът.
 
При наличие на изброените условия въпросните електронни услуги ще се смятат за изпълнени в мястото на установяване на доставчика или там, където е постоянният му адрес или обичайното пребиваване. Или за местоизпълнението им ще се прилага общото правило за място на доставките на услуги, когато получателят е данъчно незадължено лице – чл. 21, ал. 1 от ЗДДС.
 
В обобщение следва да посочим, че определяйки правния режим на облагане с ДДС на електронни услуги, на първо място следва да определим мястото им на изпълнение съгласно горните правила. Ако мястото им на изпълнение е в България, а не в държавите членки на потребление, то българският доставчик следва да се ръководи от правилата на облагане на ЗДДС и няма да е необходимо да се регистрира за целите на ДДС във всички други държави членки или пък да се регистрира по специалния режим в Съюза.
 
Ако съгласно по-горните правила сме определили мястото на изпълнение в държавата членка на потребление, то за българският доставчик в нашия пример възникват два варианта на облагане. Единият вариант е да се регистрира за целите на ДДС в държавата членка на потребление, като съответно спазва нейното законодателство касаещо ДДС.
 
Другият вариант е очевидно по-лесният и удобен вариант да се регистрира в България за прилагане на специалният режим в Съюза.  
 
Както посочих вече, основният замисъл на така наречените специални режими, сред които е и режим в Съюза, е да улесни доставчиците на електронни услуги да изпълнят своите задължения с оглед облагането с ДДС в различните държави членки на потребление. Улеснението идва в няколко насоки.
    
На първо място им се дава възможност да се регистрират по електронен път за ДДС цели в една държава членка за всички допустими продажби на услуги на клиенти, разположени във всички 26 държави членки. Тази възможност им се предоставя от нормата на чл. 156 от ЗДДС.
 
На следващо място се предоставя възможност да декларират в единна електронна декларация за ДДС и да извършват единни плащане на ДДС, дължим върху всички тези продажби на електронни услуги. Така режимъта на облагане с ДДС на доставчиците, регистрирали се за прилагане на режим в Съюза в България,  е уреден в чл. 158 и сл. от ЗДДС.
 
В тази връзка следва да отбележим, че важно правило се съдържа в нормата на   чл. 158, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги и вътреобщностни дистанционни доставки на стоки по тази глава се определят по законодателството на държавата членка по идентификация. Това означава, че българските регистрирани лица продължават да се ръководят от правилата, валидни за тях в българският ЗДДС, относно данъчната основа, възникване на събитието и изискуемостта на ДДС за посочените доставки.
 
Важно значение имат и нормите на чл. 159 от ЗДДС, които регламентират реда за деклариране и внасяне на ДДС при прилагане на режим в Съюза.  
 
Съгласно ал. 1 данъчният период за регистрираните лица по режим в Съюза е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
 
Съгласно ал. 4 регистрирано  лице по режим в Съюза подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода е извършвало доставки. 
 
Правилата за внасянето на ДДС за регистрирани по режим в Съюза лица се определят в нормата на ал. 11. Според нея в срока за подаване на справка-декларацията въпросните лица са длъжни да внесат общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро, без да я закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация. 
 
И не на последно място следва да изтъкнем, че специалната регистрация за прилагане на режим в Съюза, не дава право за възстановяване на данъчен кредит. Ако едно лице, регистрирано по този режим, иска да възстановява данъчен кредит за покупките, извършени в  България, то следва същото това лице да се регистрира и по реда на чл.  96, 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.