Дистанционни продажби и новите правила от 01.07.2021 г. Режим в Съюза (OSS) и Режим Внос (IOSS)

От 01.07.2021 г. в ЕС влизат нови правила за следните доставки:
 
1) дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети територии или трети държави, извършвани от доставчици и от считани за доставчици субекти, с изключение за акцизните стоки;
2) вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, извършвани от доставчици или от считани за доставчици субекти;
3) вътрешните продажби на стоки, извършвани от считани за доставчици субекти;
4) доставките на услуги от данъчно задължени лица, които не са установени в ЕС, или от данъчно задължени лица, които са установени в ЕС, но не в държавата членка по потребление, за данъчно незадължени лица (крайни потребители).
 
Въвежда се понятието „вътреобщностна дистанционна продажба“ на стоки на територията на Европейския съюз, когато стоките са произведени в ЕС или са допуснати за свободно обращение и се изпращат от територията на държава членка до друга държава членка, а  понятието „дистанционни продажби“ ще се отнася за стоки, които се внасят от трети страни или територии към момента на доставката им до клиент в държава членка.  Както и преди промените, не се считат за дистанционни продажбите на стоките, които са нови превозни средства, стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика и стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
 
От 01.07.2021 г. са въведени специални разпоредби за доставки, които се улесняват от електронен интерфейс, където данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя,  но поради особената им специфика, ще бъдат разгледани отделно.
 

Чл. 14, ал. 1 от ЗДДС определя, че вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;
2. получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
3. стоките са произведени на територията на Европейския съюз или са допуснати за свободно обращение с изключение на:
а) нови превозни средства, или
б) стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
 
Важно е да обърнем внимание на чл. 14, ал. 1, т. 3 от закона, където за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва. От това следва, че ако клиентът е фирма и не предостави валиден VAT номер от ЕС, следва да се счита за данъчно незадължено лице.
 
Съществуващите прагове за дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС се  премахват и се заменят с нов праг за целия ЕС от 10 000 евро. Този праг не се отнася за всяка държава поотделно, а обхваща всички доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия, електронни услуги (TBE) и вътреобщностните дистанционни продажби. Под този праг от 10 000 евро  изброените доставки могат да продължат да се облагат с ДДС в държавата членка, в която е установен доставчикът. Условията за прилагане на прага от 10 000 евро са регламентирани в чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС. 
 
Така например, ако българска фирма, регистрирана по ЗДДС и установена само в България, извършва вътреобщностни дистанционни продажби и с тези доставки не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро, това означава, че мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби ще бъде държавата членка, в която е установен доставчикът /чл. 20б, ал. 2/, т.е. в България. Когато мястото на изпълнение на доставката е в страната, тогава доставката е облагаема по правилата на българското законодателство и данъкът се дължи в България. Ето защо регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица, следва да начисляват българския данък при тези доставки /чл. 82, ал. 1/.

При същите условия за една българска фирма, която не е регистрирана по ЗДДС и отговоря на условията на чл. 20б, ал. 1 от закона, мястото на изпълнение на доставките ще е в България, докато вътреобщностните дистанционни доставки не достигнат прага от 10 000 евро. До достигане на този праг българската фирма ще трябва да следи облагаемия си оборот за целите на регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона.
 
В момента, в който българската фирма /регистрирана по ЗДДС или не регистрирана/ достигне прага от 10 000 евро за вътреобщностни дистанционни продажби, включително ако извършва и доставки на  далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, предоставени на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка на доставчика, тогава мястото на изпълнение на доставките се променя и ще е там, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя.
 
При достигане на прага от 10 000 евро фирмата ще има право да избере да се регистрира за прилагането на режим в Съюза или да се регистрира по ДДС във всяка държава членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Регистрацията по режим в Съюза не е задължителна, но когато мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка е в друга държава членка, доставчикът ще е длъжен да начисли данъка, определен от законодателството на тази държава членка. Ето защо за доставчиците на вътреобщностни дистанционни продажби ще е по-добре да се регистрират по режим в Съюза, вместо да правят регистрация по ДДС във всяка държава членка, където изпращат стоките.
 
Данъчно задължено лице, което извършва вътреобщностни доставки има право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза и  преди да достигне прага от 10 000 евро. Задължително условие за това е лицето да бъде регистрирано на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 20б, ал. 4 на територията на страната, ако със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 6.
 
Важно е да уточним и за кого не важи този праг от 10 000 евро.
 
Ако данъчно задълженото лице е установено в повече от една държава членка, тогава този праг от 10 000 евро не важи за доставките на това лице и то следва да установява мястото на изпълнение на доставките по реда на чл. 20 от закона.
 
Ако стоките не са съюзни и се внасят от трети страни или територии, т.е. доставките са дистанционни, но не са вътреобщностни дистанционни,  този праг от 10 000 евро не важи и мястото на изпълнение на доставките се определя по реда на чл. 20 от закона.
 
За регистрация за прилагане на режим в Съюза по реда на чл. 156, ал. 2 от закона се подава по електронен път заявление за регистрация по образец – приложение № 18.
 
След регистрацията за прилагане на режим в Съюза доставките, за които се прилага този режим, не се включват в отчета за извършените продажби по чл. 119 от закона /чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС/, а данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби, не се отразяват в дневника за продажбите /чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС/.
 
Съгласно чл. 119, ал. 2 от правилника регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец - приложение № 32. Подаването на справка-декларацията по ДДС за специалните режими е интегрирано в Портала за електронни услуги на НАП. Справка-декларацията се попълва онлайн като е предвидено и импортиране на предварително изготвен файл.  
 
Съгласно чл. 159, ал. 1 от закона данъчният период за регистрираните по чл. 154 и 156 лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие. Срокът за подаване на справка-декларацията по този режим е до края на месеца, следващ тримесечието, независимо дали през периода има извършени доставки по този режим.
 
Съгласно чл. 159, ал. 7 от закона в справка-декларацията като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
 
В срока на подаване на декларацията следва да се внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на НАП, в евро, без да се закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата задължително се посочва входящия номер на съответната справка-декларация. Банковата сметка на НАП е в евро и е различна от банковите сметки за приходите на централния бюджет, по които се плащат българските данъци. 
 
 
От 1 юли 2021 г. се дължи ДДС върху всички търговски стоки, внасяни в ЕС, независимо от тяхната стойност. Стоките с ниска стойност под 150 евро ще бъдат освободени от мито, като за тях са предвидени два нови начина за плащане на ДДС: 
- плащане при внос в ЕС, ако доставчикът/ електронният интерфейс не използва режима IOSS. За тази цел е предвиден специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос, условията за който са регламентирани в чл. чл. 57б, 57в и 57г от ЗДДС
- плащане като част от покупната цена за доставчика/ електронния интерфейс, използващ режим IOSS, при което вносът на въпросните стоки е освободен от ДДС.

Специалният „режим при внос“/ IOSS/  за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети държави или трети територии в ЕС, е създаден, за да се улесни декларирането и плащането на ДДС, дължим върху продажбата на стоки с ниска стойност. Този режим позволява на доставчиците, продаващи стоки, които се изпращат или превозват от трета държава или трета територия до клиенти в ЕС, да събират от клиента ДДС върху дистанционните продажби на внасяни стоки с ниска стойност и да декларират и плащат ДДС чрез режима на обслужване на едно гише при внос (IOSS). Ако се използва режимът IOSS, вносът (допускането за свободно обращение) на стоки с ниска стойност в ЕС е освободен от ДДС. ДДС се плаща от клиента като част от покупната цена, а доставчикът го декларира и внася.
 
Доставките на стоки са обхванати от режима при внос, когато:
- стоките се изпращат/ превозват от трета територия или трета държава към момента на доставката; и
- тези стоки се изпращат под формата на пратка със собствена стойност, ненадвишаваща 150 EUR; и
-  стоките се превозват или изпращат от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или превоза на стоките, от трета държава или трета територия до клиент или до друго отговарящо на условията лице в държава членка; и
- стоките не подлежат на облагане с хармонизирани акцизи в ЕС (обикновено алкохол или тютюневи изделия в съответствие с член 2, параграф 3 от Директивата за ДДС). Следва да се отбележи, че режимът IOSS не може да бъде използван, когато стоките с ниска стойност се купуват и/или изпращат заедно с акцизни стоки, независимо дали стойността на пратката надвишава 150 EUR или не.
 
Мястото на изпълнение на доставка на дистанционни продажби е регламентирано в чл. 20, ал. 3 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 3 и чл. 14а, ал. 5, т. 2 във връзка с доставката по чл. 14а, ал. 6, т. 2, внасяни от трети страни или територии в държавата членка, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя, е в тази държава членка, при условие че данъкът върху тези стоки се декларира в съответствие с чл. 159а от закона. Важно е да отбележим, че дори държавата членка на вноса да не е държавата членка на потребление /краен клиент/, когато се прилага режимът IOSS, мястото на изпълнение не е в държавата членка на вноса, а е в държавата членка, където завършва превозът.  Ако стоките с ниска стойност, които не са декларирани по IOSS, пристигнат в държава членка, различна от държавата на крайното местоназначение, за целите на митническото оформяне те ще бъдат поставени под режим транзит и ще бъдат декларирани за свободно обращение в държавата членка на ЕС, до която се изпращат или превозват стоките.
 
Онлайн продавачите и онлайн платформите, които използват режима за обслужване на едно гише „Внос“ (IOSS), ще трябва да предоставят на транспортните/ куриерски фирми информацията, необходима за митническо освобождаване в ЕС, включително идентификационния номер за целите на ДДС за режима за обслужване на едно гише „Внос“ (IOSS). Електронните пазари, които не участват в изпращането или превоза на стоките, обикновено предоставят тази информация на действителния продавач и се договарят за строги правила относно използването на техния идентификационен номер за целите на ДДС за режима за обслужване на едно гише „Внос“ (IOSS), включително съобщаването му на превозвача и/или на митническия декларатор.
Това е необходимо, за да се избегне облагането с ДДС при вноса и следователно да се ускори пускането на стоките за свободно обращение. Пощенските оператори и куриерите няма да бъдат задължени да проверяват валидността на този номер за целите на ДДС за режима за обслужване на едно гише „Внос“ (IOSS) и на практика не могат да го правят. Този идентификационен номер по режима IOSS за целите на ДДС може да се използва само за деклариране на дистанционните продажби на внасяни стоки съгласно режима при внос, а не за други доставки на стоки или услуги, които доставчикът или електронният интерфейс може да извърши.
 
Когато се извършва вносът на стоките, вносителят декларира в подадената митническа декларация за внос, че ще прилага специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, като посочва индивидуалния си идентификационен номер по този режим.  Митническите органи разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен в бюджета към този момент, когато:
1. при извършване на проверка в базата данни за идентификационни номера по ДДС по режима за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, се установи, че декларираният индивидуален идентификационен номер по този режим е валиден;
2. собствената стойност на стоките, внасяни от трети страни или територии, не надвишава левовата равностойност на 150 евро и стоките са различни от акцизни стоки;
3. стоките са предназначени за данъчно незадължени лица.
 
Митническата декларация се подава в една от държавите членки по избор на декларатора. Номерът по IOSS се изпраща по електронен път на митницата в държавата членка на вноса в митническата декларация. Митницата проверява валидността на номера по IOSS по електронен път в базата данни по режима IOSS и допуска стоките за свободно обращение.  
 
Условията за регистрация по режима IOSS са регламентирани в чл. 157а от ЗДДС и чл. 95, ал. 6 и 7 от ППЗДДС. При този режим на внос за дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, данъчният период е едномесечен.  Справка-декларацията се подава до компетентната териториална дирекция за всеки данъчен период в срок до края на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията, независимо дали през периода са извършвани доставки. Справка-декларацията се попълва онлайн или чрез импортиране на предварително изготвен файл.
 
Ако продавачите или платформите не се регистрират по режима за обслужване на едно гише „Внос“ (IOSS), стоките ще подлежат на митническо облагане при внос на стоки с ниска стойност. Клиентите в ЕС ще получават закупените стоки чак след заплащане на ДДС. Освен данъка, в този случай на клиента ще му се наложи да плати и такса за митническо обслужване.
Режимът IOSS не може да се използва за пратки със собствена стойност, надвишаваща левовата равностойност на 150 евро, и всяка такава пратка ще бъде обект на митническо облагане.
 
Режимът IOSS не може да се използва от лице, установено в ЕС, което внася на едро стоки с ниска стойност, които в последствие продава на данъчно незадължени лица в държавата членка на установяване и в други държави членки. Това е така, тъй като продажбите се извършват едва след като вече са внесени стоките в ЕС. За вътреобщностните продажби лицето може да се регистрира по режим OSS, а вътрешните продажби трябва да се отчитат в националната декларация по ДДС.
 
Режимът IOSS не може да се използва ако стоки с ниска стойност се поставени в митнически склад в държава членка на ЕС, от който впоследствие ще бъдат извършени доставки на стоки до клиенти в ЕС. Стоките в митнически склад в ЕС вече са на територията на ЕС и следователно не могат да се считат за изпратени от трети държави или трети територии, както се изисква съгласно понятието за дистанционни продажби на внасяни стоки.