Доставки на стоки с помощта на електронен интерфейс

 

Това означава, че за целите на ДДС ще се счита, че лицето, управляващо електронния интерфейс, е закупило стоките от основния доставчик и след това ги е продало на клиента.

 

Чл. 14, ал. 5, т. 3 от ЗДДС въвежда понятието „вътрешни дистанционни продажби на стоки“ и това са доставките на съюзни стоки, когато изпращането или транспортирането започва и завършва на територията на една и съща държава членка, в която получателят - данъчно незадължено лице, е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз. 

 

Електронният интерфейс, улесняващ продажбата, няма да бъде считан за доставчик субект за следните доставки:

- Стоки в пратки, чиято стойност надвишава 150 евро, внесени в ЕС, независимо от това къде е установен основния доставчик;

- Стоки, доставени на клиенти в ЕС, независимо от тяхната стойност, в случай че основният доставчик е установен в ЕС. 

 

Така например, ако електронен интерфейс улеснява продажбите на стоки от Китай за данъчно незадължени лица от ЕС, за стоките с ниска стойност електронният интерфейс ще е считан за доставчик субект и при регистрация по Режима внос/ IOSS, лицето управляващо ЕИ трябва да декларира и внася данъка за тези доставки. Ако ЕИ не се регистрира по режима IOSS, стоките с ниска стойност ще подлежат на митнически режим внос и данъкът ще се начислява от митнически органи. За доставките на стоки със стойност над 150 евро, пратките ще подлежат на митнически контрол и данъкът ще се начислява от митническите органи, а ЕИ няма задължение да ги декларира.

 

Ако Електронен интерфейс улеснява продажбите на съюзни стоки /свободни за обращение/ и основните доставчици не са установени в ЕС, независимо от стойността на стоката, дори когато стоката се транспортира в същата държава членка, от която тръгва, лицето управляващо ЕИ следва да се регистрира по режим в Съюза и да декларира и внася данъка за тези доставки. Ако не се регистрира по режим в Съюза за тези доставки, лицето трябва да се регистрира във всяка държава членка, където завършва превоза на стоките. Когато основните доставчици на съюзната стока са установени в ЕС, Електронният интерфейс не се счита за доставчик и не следва да декларира тези доставки. За тях ще носят отговорност основните доставчици, установени в ЕС и те трябва да се регистрират по режим в Съюза. 

 

Чл. 14а, ал. 10 - 12 от ЗДДС задължава данъчно задължените лица, които управляват електронен интерфейс, когато са регистрирани по някой от специалните режими – OSS или IOSS, да водят електронен регистър по чл. 159г за доставките, за които се считат за доставчици. Освен това трябва да водят отчетност и за доставките, за които не се считат за доставчици.   Същите задължения ще имат и данъчно задължените лица, които управляват електронен интерфейс, улесняващ продажбите, когато не са регистрирани по режимите OSS или IOSS. 

 

При поискване от данъчните органи лицата следва да предоставят регистрите и отчетността на доставките по електронен път или на електронен носител в определен в правилника за прилагане на закона файлов формат. Съгласно § 1,  т. 103. от ЗДДС "Отчетността по чл. 14а, ал. 12" съдържа информацията от чл. 54в, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.

 

Съгласно чл. 63в от Регламент (ЕС) 2019/2026, регистрите на ЕИ, регистрирани по специалните режими, следва да съдържат следната информация: 

а) държавата членка по потребление, в която са доставени стоките или услугите;

б) вида на услугите или описание и количество на доставените стоки;

в) датата на доставка на стоките или услугите;

г) данъчната основа, като се посочва използваната валута;

д) всякакво последващо увеличаване или намаляване на данъчната основа;

е) прилаганата ставка на ДДС;

ж) размера на дължимия ДДС, като се посочва използваната валута;

з) датата и размера на получените плащания;

и) всякакви плащания по сметка, получени преди доставката на стоките или услугите;

й) когато е издадена фактура, информацията, която се съдържа във фактурата;

к) по отношение на услугите — информацията, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където има постоянен адрес или обичайно местоживеене, а по отношение на стоките — информацията, използвана за определяне на мястото, където започва и завършва изпращането или превоза на стоките до клиента;

л) всяко доказателство за възможно връщане на стоки, включително данъчната основа и прилаганата ставка на ДДС.

 

За доставките, за които електронният интерфейс не се счита за доставчик, следва да съхранява следната информация:  

а) името, пощенския адрес и електронния адрес или уебсайта на доставчика, чиито доставки се улесняват чрез използването на електронен интерфейс, и ако е приложимо:

- идентификационния номер за целите на ДДС или националния данъчен номер на доставчика;

- номера на банковата сметка или номера на виртуалната сметка на доставчика;

б) описание на стоките, стойността им, мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките, както и момента на доставката и, ако е наличен, номера на поръчката или уникалния номер на сделката;

в) описание на услугите, тяхната стойност, информация, позволяваща да се установи мястото на доставка и моментът на доставка и, ако е наличен, номера на поръчката или уникалния номер на сделката.

 

Регистърът  на електронен интерфейс, който  не е регистриран по специалните режими /OSS, IOSS/ за доставките, за които е считан за доставчик субект, трябва да съдържа достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи.

В практиката често възникват въпроси дали даден интерфейс улеснява доставката или не. Съгласно чл. 5б от Регламента за изпълнение на ДДС (ЕС) 2019/2026, за целите на прилагането на член 14а от Директива 2006/112/ЕО данъчнозадълженото лице не улеснява доставката на стоки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:

а) данъчнозадълженото лице не определя нито пряко, нито непряко което и да е от условията, при които се извършва доставката на стоки;

б) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с разрешаването на фактурирането на разходите на клиента във връзка с направено плащане;

в) данъчнозадълженото лице не е ангажирано нито пряко, нито непряко с поръчката или доставянето на стоките.

 

Член 14а от Директива 2006/112/ЕО не се прилага към данъчнозадължено лице, което предоставя само което и да е от следните:

а) обработката на плащания във връзка с доставката на стоки;

б) обявяването за продажба или рекламирането на стоките;

в) пренасочването или прехвърлянето на клиенти към други електронни интерфейси, където се предлагат стоките или услугите, без по-нататъшна намеса в доставката.

 

Съгласно член 5г от Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2026 считаният за доставчик субект третира лицето, което продава стоки чрез електронен интерфейс, като данъчно задължено лице, а лицето, което купува тези стоки, като данъчно незадължено лице, освен ако разполага с информация за противното. Това улеснява значително работата на електронния интерфейс като няма да има задължението да установява статута на доставчика и клиента, ако липсва информация за това. Ако обаче доставчикът заяви, че действа като данъчно незадължено лице, считаният за доставчик субект следва да направи преценка на базата на достъпната му информация, дали доставките на въпросния основен доставчик не биха го квалифицирали като данъчно задължено лице.

 

Считаният за доставчик субект не притежава стоките и прехвърлянето на правото на собственост върху стоките се извършва между основния доставчик и клиента. Това поставя считаният за доставчик субект в неудобната позиция да не разполага с информацията, която му е необходима за установяване на мястото на доставка и изпълнение на задълженията му във връзка с ДДС, например за мястото, от където се изпращат или за естеството на доставяните стоки. Електронният интерфейс ще трябва да получи тази информация от основния доставчик. Освен това считаният за доставчик субект ще трябва да определи задълженията си във връзка с ДДС към момента на плащането от клиента. Тъй  като считаният за доставчик субект ще зависи от точността на информацията, подадена от доставчиците преди или най-късно при плащане, за да може да осигури правилното третиране на доставката за целите на ДДС, чл. 5в от Регламента за изпълнение на ДДС предвижда ограничена отговорност за електронния интерфейс и той няма да носи отговорност за плащането на ДДС над размер, надвишаващ декларирания и платен от него ДДС върху тези доставки, когато са изпълнени всички от посочените по-долу условия:

а) данъчнозадълженото лице е зависимо от информацията, подадена от доставчиците, които продават стоки чрез електронен интерфейс, или от други трети страни, за да декларира и плати правилния размер на ДДС върху тези доставки;

б) информацията, посочена в буква а), е погрешна;

в) данъчнозадълженото лице може да докаже, че не е знаело и не е могло да знае, че информацията е неточна.

 

Ето няколко примера за продажби улеснени от електронен интерфейс. 

 

Данъчно задължено лице, установено в Китай, поддържа електронен интерфейс и продава стоки с ниска стойност /до 150 евро/ от трети страни на данъчно незадължени лица /клиенти/ от ЕС като основните доставчици на стоките са различни от лицето, управляващо електронния интерфейс. В този случай данъчно задълженото лице, управляващо електронния интерфейс, е считано за доставчик субект. Електронният интерфейс може да се регистрира само в една държава членка по режима за обслужване на едно гише „Внос“ (IOSS) чрез представител и по този начин да декларира и внася начисления данък за всяка държава членка на потребление. Идентификационен номер по режима IOSS следва да се съобщи на куриера/ митническия представител, за да не се обложи още веднъж стоката при внос. Всеки месец посредникът, който е регистрирал ЕИ за IOSS, ще подава справка-декларация за ДДС по режима IOSS до края на месеца, следващ отчетния месец и ще внася декларирания данък. Посредникът или митнически представител ще декларира с митническа декларация, че за стоките прилага режима IOSS. Ако електронният интерфейс не се регистрира по режима IOSS, всяка пратка ще бъде обект на облагане от митническите органи. 

 

Данъчно задължено лице, установено в Израел, управлява електронен интерфейс и продава стоки на данъчно незадължени лица от ЕС, като стоките са съюзни и се намират на територията на България. Основните доставчици на стоките не са установени в ЕС.  Една част от стоките се продава на данъчно незадължени лица в България, а друга част се продава на данъчно незадължени лица в ЕС. И в двата случая електронният интерфейс е считан за доставчик субект, като цената на стоките може да е над 150 евро. Продажбите на стоките от територията на България до клиенти в страната са вътрешни  дистанционни продажби. В този случай лицето, управляващо електронен интерфейс, може да се регистрира по специалния Режим в Съюза OSS чрез представител. В противен случай ще е длъжно да се регистрира в България и всички държави членки, в които се изпраща стоката. За България основанието за регистрация е чл. 96, ал. 9 и лицето ще е длъжно да подаде заявлението за регистрация в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки става изискуем. 

 

Данъчно задължено лице, установено в България, продава стоки с ниска стойност от трета страна на данъчно незадължени лица в ЕС чрез електронен интерфейс, който е регистриран за режима IOSS. В този случай електронният интерфейс се счита за доставчик и Българската фирма следва да фактурира доставките на електронния интерфейс. Съгласно чл. 35а от ЗДДС доставката между основен доставчик и получател - данъчно задълженото лице, което управлява електронния интерфейс, е облагаема доставка с нулева ставка.  Електронният интерфейс ще декларира доставките към данъчно незадължените лица от ЕС. 

 

Данъчно задължено лице, установено само в България, продава съюзни стоки, намиращи се в България, на данъчно незадължени лица от ЕС, чрез електронен интерфейс, регистриран за режим в Съюза. В този случай електронният интерфейс не се счита за доставчик, тъй като основният доставчик е установен в ЕС. Ето защо българската фирма следва да се регистрира за режим в Съюза след достигане на прага от 10 000 евро или да се регистрира във всяка държава членка, където пристигат стоките. До достигане на прага от 10 000 евро за вътреобщностни дистанционни продажби, включително далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, предоставени на данъчно незадължени лица от ЕС, доставките ще са с място на изпълнение в България и ще се облагат с български данък, съгласно чл. 20, ал. 2 от закона, освен когато фирмата се регистрира за режима преди достигане на прага от 10 хил.евро по реда на чл. 20б, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС. 

 

Данъчно задължено лице, установено само в България, продава стоки с ниска стойност от Великобритания на данъчно незадължени лица от ЕС чрез собствен сайт и електронен интерфейс регистриран за IOSS. В този случай за доставките чрез електронния интерфейс се счита, че българската фирма доставя стоките си на електронния интерфейс, а той от своя страна доставя стоките на клиентите от ЕС. Българската фирма трябва да фактурира доставките на електронния интерфейс със ставка нула /чл. 35а от ЗДДС/. На лицето, което отговаря за декларирането на стоките за допускате за свободно обращение, следва да се предостави идентификационния номер по режима IOSS на електронния интерфейс. За стоките, които продава чрез собствен сайт, лицето може да се регистрира за режима IOSS и да декларира доставките извършени чрез собствения сайт. В този случай на лицата, които отговарят за декларирането на стоките за допускане за свободно обращение, се предоставя идентификационния номер по режима IOSS на българската фирма. За двата вида доставки следва да се водят отделни регистри.