Данъчно третиране по ЗДДС на услуги, предлагани по електронен път

Регистрация по ДДС за българска фирма за извършване на услуги в Англия

 

Регистрация по ДДС за извършване на консултантски услуги за нерегистрирана английска фирма

 
Разглеждайки режима на третиране по ЗДДС на услугите, предлагани по електронен път, може би трябва да тръгнем от легалното определение за този вид услуги. Taка в § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „услуги, извършвани по електронен път”, а именно, това са услугите, предвидени в Приложение ІІ на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) ) 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
 
Определението за електронни услуги, дадено в ДР на ЗДДС, препраща на първо място към Приложение ІІ на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.
 
Във въпросното  Приложение II на Директива 2006/112/ ЕИО са посочени електронни услуги като например: 
1) Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
2) доставка и осъвременяване на софтуер;
3) доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
4) доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
5) доставка на дистанционно обучение.
 
Следващият нормативен акт, към който препраща § 1, т.14 от ДР на ЗДДС, е Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и по-точно към неговия чл. 7. Съгласно въпросната разпоредба,  понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез Интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

Параграф 1 обхваща, по-специално следните случаи:
а) в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;
б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като Интернет пространство или интернет страница;
в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез Интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на Интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
д) информационни пакети за Интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);
е) услугите, изброени в приложение I.
 
Tук следва да отбележим, че горепосочените електронни услуги са примерно изброени, списъкът им не е изчерпателен.

 
Така след като сте определили дали предлаганата от Вас услуга попада в обхвата на легалното определение, дадено за услуги, извършвани по електронен път, за да определим реда на данъчно третиране по ЗДДС, следва да съобразим мястото на изпълнение на въпросната услуга, тъй като от него именно зависи на първо място  и режима на облагане по ЗДДС, тоест дали услугата е облагаема в България съгласно режима на ЗДДС или услугата следва да се обложи в друга държава членка или трета страна.
 
Общият принцип за определяне на мястото на изпълнение за доставките на всякакъв вид услуги е залегнал в нормата на чл. 21 от ЗДДС. Относно предоставянето на електронни услуги следва да имаме предвид преди всичко нормите на ал. 2 и ал. 6.
 
Така съгласно ал. 2 определяме мястото на изпълнение на електронни услуги, предоставяни на данъчно задължени лица (ДЗЛ), а съгласно ал. 6 определяме мястото на изпълнение на услуги, предлагани на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ).
 
Така съгласно чл 21 ал 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на услуги, предлагани по електронен път, на получатели ДЗЛ е държавата, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
 
Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС,  мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице (обичайно физическо лице), е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.  
 
За по-голяма яснота и краткост държавата-членка, в която ДНЗЛ е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване, ще наричаме държава-членка на потребление. Така съгласно  § 1, т.79 от ДР на ЗДДС "държава-членка по потребление" е държавата членка, в която съгласно чл. 21, ал. 6  е мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или на услуги, извършвани по електронен път.
  
Съгласно § 1, т.80 от ДР на ЗДДС "Държава-членка по идентификация" е държавата-членка, в която данъчно задълженото лице, което извършва доставки по чл. 21, ал. 6 с място на изпълнение на територията на Европейския съюз, е регистрирано за прилагане на режим извън Съюза или режим в Съюза, в която са седалището и адресът на управление на въпросното лице или има постоянен обект.
         
За да определим правилно мястото на изпълнение на предоставените електронни услуги и съответно платеца на ДДС за услугата, на първо място трябва да определим дали получателя е ДНЗЛ или ДЗЛ.
 
В тази връзка трябва дебело да подчертаем, че когато става въпрос за услуга, извършвана по електронен път, обстоятелството дали получателят и е ДЗЛ или ДНЗЛ няма водещо значение. И при двата типа клиенти мястото на изпълнение на указаните услуги ще е мястото на установяване на получателя или мястото на неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене. От статута на получателя обаче все пак зависи една съществена характеристика на доставката, а именно кой ще е платецът на ДДС за услугата – получателят или нейният доставчик.  
 
Също така от статута на получателя зависи и как ще се оформи и документира съответната доставка. Така ако получателят е ДЗЛ, мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на България  на основание чл 21 ал 2 от ЗДДС и съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС българската фирма доставчик не начислява ДДС.В издадената фактура като основание за неначисляване се посочва чл 21 ал 2 от ЗДДС и текста „обратно начисляване”. 
 
Съвсем друго е третирането и документирането по ЗДДС ако получателят е ДНЗЛ. Тогава, въпреки че мястото на изпълнение пак е извън България, на доставчика на ел. услуги му се вменява задължението на платец на ДДС, като за целта той е задължен да се регистрира за целите на ДДС в държавата-членка по потребление и да облага и документира доставките на въпросните услуги съгласно нейното законодателство. 
 
Oтносно установяване статута на получателя следва да имаме предвид разпоредбата на чл. 18 от горецитираният Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Най-общо казано според въпросната разпоредба доставчикът може да счита, че получателят на услугите, установен в Общността, има статут на ДНЗЛ, ако този клиент не му е съобщил своя ДДС идентификационен номер.
 
Понякога установяването местоположението на ДНЗЛ лица представлява сериозна трудност за доставчика. За тази цел са предвидени допълнителни регулации, които да са в негова помощ при решаването на този въпрос.
 
 
При определянето от доставчика на местоположението на получател по доставка на услуги, извършвани по електронен път, са приложими разпоредбите на подраздел 3а „Презумпции за местоположение на клиент“, на подраздел 3б „Оборване на презумпции“ и на подраздел 3в „Доказателства за определяне на местоположението на клиент и оборване на презумпции“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7.10.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013).

          
С разпоредбите на подраздел 3а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 по отношение определяне на мястото на доставка на услуги, извършвани по електронен път, са приети презумпции за местоположението на получателя. Презумпциите са въведени, за да се предоставят на доставчика насоки за това къде се намира мястото на данъчно облагане в ситуации, в които мястото, с което е свързан получателят, е практически невъзможно да се определи или не може да се определи със сигурност. Презумпциите са включени в чл. 24а и чл. 24б на подраздел 3а от Регламент № 1042/2013 и са оборими.

 
Презумпцията на чл. 24а, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013  позволява доставчикът да може да приеме, че получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на мястото, където услугата, извършвана по електронен път, се доставя от него и където получателят присъства лично, тъй като за получаването ѝ се изисква физическото му присъствие. В тази разпоредба са посочени примери на места (зона с безжична локална мрежа, интернет кафе, ресторант, фоайе на хотел), на които доставчикът доставя услуги, извършвани по електронен път. Следва да имате предвид, че списъкът на местата, посочени в разпоредбата не е изчерпателен и презумпцията би могла да се прилага, когато доставката се извършва и на друго подобно място.
 
Презумпцията на чл. 24а, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 е приложима за доставките, извършвани по електронен път, по които получател е както данъчно задължено лице, така и данъчно незадължено лице.

 
Презумпцията на чл. 24б, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 се отнася до случаи, в които услугите, извършвани по електронен път се доставят на получател – данъчно незадължено лице, чрез свързана към сграда, стационарна линия. Доколкото това обикновено е мястото, където ще бъде използвана услугата, презумпцията е, че получателят е свързан с това място. Приема се, че когато услугите, извършвани по електронен път, се доставят на получател чрез неговата стационарна линия – този получател фактически се намира там и доставчикът може да разчита на това.

 
В случаите, когато получател – данъчно незадължено лице - използва SIM карта за получаване на услугите, извършвани по електронен път (независимо от това дали са предплатени или с последващо заплащане), презумпцията на чл. 24б, б. „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 е, че получателят – данъчно незадължено лице - има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държавата, в която SIM картата се използва и е посочена с кода на държавата за мобилни услуги, определен на SIM картата.

 
В случаите, когато за получаването на услугите, извършвани по електронен път, е необходим декодер или подобно устройство или карта за достъп и не се използва стационарна линия, е приложима презумпцията на чл. 24б, б. „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, съгласно който в тази ситуация може да се приеме, че получателят – данъчно незадължено лице - е свързан с мястото, където се намира устройството, или с мястото, където е изпратена картата за достъп, с цел да бъде използвана там.

 
За доставките на услуги, извършвани по електронен път, които не попадат в обхвата на специална презумпция, включена в чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 (т. 5.1.1.–5.1.4. от становището), се прилага общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от същия Регламент. Съгласно тази разпоредба се приема, че получателят – данъчно незадължено лице, е свързан с мястото, определено от доставчика въз основа на две непротиворечащи си доказателства, изброени в чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013.
 
Общата презумпция по чл. 24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 следва да се прилага само ако не е възможно да се използва специална презумпция, попадаща в обхвата на разпоредбите на чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от същия Регламент.
 
С извършеното в член 24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 фиксиране броя на доказателствата на две общата презумпция вече позволява корекции, когато има повече от две доказателства. Поради това оборването, предвидено в член 24г от същия регламент, което е разгледано по-долу в т. 5.2., е приложимо само при специалните презумпции, но е и по отношение на общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013.

 
Съгласно чл. 24г, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, презумпция по чл. 24а или чл. 24б, б. „а“, „б“ или „в“ от същия Регламент може да бъде оборена от доставчика, въз основа на три непротиворечащи си доказателства, които сочат, че получателят има постоянен адрес или обичайно пребиваване другаде. Когато при някоя от тези специални презумпции разполагате като доставчик с достатъчно доказателства, за да посочите, че получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване другаде, можете да оборите специалната презумпция.

 
В чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 са посочени доказателствата, които биха могли да се използват от доставчик на услуги, извършвани по електронен път при определяне на постоянния адрес или обичайно пребиваване на получателя на тези услуги – данъчно незадължено лице - съгласно общата презумпция на чл. 24б, б. „г“ от същия Регламент (с две непротиворечащи си доказателства), както и в случаите, когато доставчикът желае да обори една от специалните презумпции, включени в членове 24а и 24б, б. „а“–„в“ от същия Регламент (с три непротиворечащи си доказателства). Като доказателства, съгласно чл. 24е от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, които доставчикът на услуги, извършвани по електронен път, по които получателят е данъчно незадължено лице, могат да се използват следните данни:
- адрес на фактуриране на клиента;
- интернет протокол (IP адрес) на устройството, използвано от клиента, или друг метод на позициониране;
- банкова информация като мястото, където е открита банковата сметка, използвана за плащане, или адреса на фактуриране на клиента, с който разполага банката;
- код на държавата за мобилни услуги (MCC) от международния идентификатор на мобилен абонат (IMSI), съхраняван на SIM (Subscriber Identity Module) картата, използвана от клиента;
- местоположение на стационарната линия на клиента, чрез която му се предоставя услугата;
- друга търговска информация.
 
Следва да имате предвид, че изброяването е неизчерпателно, тъй като при визирането в чл. 24е, б. „е“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на широкото определение „друга търговска информация“, може да се извърши позоваване на множество релевантни факти.

 
В случаите, когато въз основа на наличните доказателства като доставчик на доставка на услуги, извършвани по електронен път, определи две държави, където получателят е установен, когато е данъчно незадължено юридическо лице, или пребивава, когато е физическо лице, трябва да изберете държавата на данъчно облагане в съответствие с член 24 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013. Съгласно чл. 24 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, когато доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, се предоставят на данъчно незадължено лице, което е установено в повече от една държава или има постоянен адрес в една държава, но обичайното му пребиваване е в друга, приоритет се дава:
- при получател данъчно незадължено юридическо лице – на мястото, където се изпълняват функциите на неговото централно управление, освен ако има доказателства, че услугите се използват на друго място на установяване на това данъчно незадължено юридическо лице;

- при получател физическо лице – на обичайното пребиваване на това лице. Постоянният адрес следва да се използва само ако има доказателства, че услугите се използват там.
 
Накрая, за да се придобие по-голяма яснота относно приложението на горецирецитираните правила, ще разгледам и един пример от практиката на НАП.
 
Пред методолозите на НАП е поствян въпросът как би следвало да се третира по ЗДДС предоставянето на електронни услуги от данъчно задължено лице, установено в Полша, на ДНЗЛ, намиращи се в България.
 
Според изложеното от НАП становище по така представената фактическа обстановка, мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. За доставка на услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице, данъкът е изискуем от доставчика съгласно чл. 85а от ЗДДС.
 
Предвид посочените разпоредби от ЗДДС, в случай че данъчно задълженото лице от Полша извършва доставки на услуги по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на България, то тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната и за същите данъчно задълженото лице от Полша е лице - платец на данъка.
 
Тъй като при извършване на доставки по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие, изискуемостта на данъка, данъчната ставка и документирането се извършват по законодателството на държавата членка по потребление, данъчно задълженото лице от Полша, когато извършва такива доставки на услуги с място на изпълнение на територията на България, следва да има предвид относимите в тези случаи разпоредби от ЗДДС и ППЗДДС.
 
Видно от гореизложеното, още на пръв поглед можем да заключим, че режимът на облагане с ДДС на електронни услуги може да се окаже особено труден и скъп за спазване от доставчиците на тези услуги, особено в случаите, когато техни клиенти са ДНЗЛ. Така според нормативната уредба на доставчика на ел. услуги му се вменява задължението на платец на ДДС, като за целта той е задължен да се регистрира за целите на ДДС в държавата-членка по потребление и да облага и документира доставките на въпросните услуги съгласно нейното законодателство. 
 
Именно за да се улеснят тези доставчици в спазването на горепосочените задължения за облагане с ДДС на предоставяните от тях електронни услуги, е предвиден и специален режим на регистрация и отчитане на въпросните доставки, по-известен като режим в Съюза за облагане на едно гише.
 

 
В началото  2015 г. в данъчното ни законодателство влезнаха в сила два нови специални режима за регистрация и третиране на доставки на услуги, извършвани  по електронен път.  Това са така наречените  „режим в Съюза” и „режим извън Съюза”. По-долу ще разгледаме по-подробно само режима в Съюза, тъй като той засяга ДЗЛ, имащи седалище и адрес на управление в България. Режимът извън Съюза се отнася за ДЗЛ, които не са установени в рамките на Общността.    
 
Основната цел на режима в Съюза е да улесни установените в България ДЗЛ, извършващи електронни услуги на ДНЗЛ от други държави-членки, относно деклариране и отчитане на същите и уреждане на взаимоотношенията на задължените лица с бюджетите на държавите членки, в които е мястото на изпълнение на тези доставки, чрез осъществяването им „на едно гише“.
 
Преди да разгледаме по-подробно как точно става това улесняване, ще направим една важна уговорка. Следва да се има предвид, че специалният режим за облагане на доставки, извършвани по електронен път, няма задължителен характер относно лицата, за които условията за прилагането му са налице.
 
В случай обаче, че дружеството доставчик извършва  услуги по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес, или обичайно пребивава в друга държава членка и не избере да се регистрира за прилагане на режим в Съюза по чл. 156, ал. 1 от ЗДДС, следва да се регистрира в държавата членка по местоположение на получателя по доставката.
 
Очевидно регистрацията във всяка „държава-членка по потребление", би коствала много време и средства на ДЗЛ, продаващо услуги онлайн. Ето защо нашият законодател е предвидил процедура за специална регистрация на такива лица в чл. 156 от ЗДДС. Както стана ясно по-горе, въпросната регистрация позволява ДЗЛ да изпълни данъчните си задължения по деклариране и плащане на ДДС към всяка държава-членка, в която продава услугите си без да се налага да се регистрира в нея.  
 
Съгласно ал. 2, за да се регистрира едно лице по този ред, следва да подаде до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.
 
Тук  няма да разглеждаме подробно процедурата  по регистрация и дерегистрация по т.нар „специален режим на Съюза”, но за сметка на това ще обърнем внимание на режима на деклариране, документиране и плащане на ДДС.     
    
Така по силата на чл. 159а от ЗДДС за документирането на доставките, както и за определянето на данъчната ставка се прилага законодателството на държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.
 
Съгласно чл. 159б, ал. 1 от ЗДДС данъчният период на регистрираните по този ред лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
 
На основание чл. 159б, ал. 4 от закона регистрираното за MOSS лице подава справка-декларация за всеки данъчен период в срок до 20-о число на месеца, следващ данъчния период, независимо дали през периода е извършвало доставки.
 
Съгласно ал. 7 на чл. 159б от с.з. в справката-декларация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и, отделно за всяка държава членка по потребление, в която лицето няма постоянен обект, се посочват приложимите данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки и общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава-членка за съответния данъчен период.
 
Съгласно чл. 159б, ал. 10, регистрираното за прилагане на режим в Съюза лице в срока за подаване на справка-декларацията е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е изискуем за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
 
Когато регистрирано  лице не е подало в срок справка-декларацията или не е внесло данъка, или е внесло данък в по-малък размер, Националната агенция за приходите изпраща до лицето напомнително съобщение по електронен път на 10-ия ден след деня, в който е следвало да бъде подадена справка-декларацията, съответно да бъде внесен данъкът.  Последващите действия за определяне и събиране на данъка след изпращане на напомнителното съобщение от Националната агенция за приходите се извършват от компетентните данъчни органи на държавата членка по потребление.
 
След предприемане на горепосочените действия от компетентните данъчни органи на друга държава-членка по потребление данъкът за съответния данъчен период, който е дължим за тази държава-членка, се внася по сметка на същата държава членка.
 
По силата на чл. 120, ал. 3 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да води електронен регистър за извършени от него доставки на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, като посочва изискуемата от закона информация за всяка извършена доставка.
 
Следва да имате предвид, че съгласно на чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС, документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
 
Тъй като в ЗДДС и ППЗДДС не се съдържа изрична разпоредба, изключваща отразяването в дневника за продажбите на фактурите, с които са документирани доставките на електронни услуги с място на изпълнение извън територията на страната, тези фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. Тоест данъкът за извършените доставки, определен съобразно приложимата данъчна ставка в държавата-членка по потребление, се посочва в електронният регистър по чл. 120, ал. 3 от ЗДДС и справка – декларация по чл. 159б от ЗДДС.
 
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната се декларират в колона 23 „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ от дневника за продажбите.

 
В ЗДДС за 2019 г. са предвидени  промени, чиято основна цел е да улеснят още повече ДЗЛ, продаващи услуги по електронен път на ДНЗЛ от други държави-членки, да спазват задълженията си деклариране и заплащане на ДДС.
 
Така в чл. 21 от ЗДДС са предвидени нови ал. 8, ал. 9 и ал. 10. Така  новата ал. 8 казва при какви условия може да се изключи приложението на ал. 6. Тоест мястото на изпълнение няма да е по местоположение на ДНЗЛ, а където е установен доставчикът. Условията са следните:

1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се представят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата-членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1. Равностойността в национална валута се определя по обменният курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

 
Предвидената нова разпоредба на ал. 10 на чл. 21 от ЗИД на ЗДДС пък предоставя възможност на ДЗЛ да избере за място на изпълнение държавата членка по местоположението на ДНЗЛ. Правото на избор се упражнява по реда на новосъздадените чл.  156, ал. 14 и чл. 97в.
 
Така съгласно въпросният чл. 97в данъчно задължено лице, което е установено само на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели   данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно
пребивават в друга държава членка, следва да се регистрира за целите на данък върху добавената стойност по правилата на законодателството на тази друга държава членка,
когато:
1. не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза;
2. не е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в тази държава
членка за тези доставки;
3. доставките са с място на изпълнение на територията на тази държава членка.
 
В случаите, когато ДЗЛ се е регистрирало в държавата-членка на ДЗНЛ, същото уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационния номер по ДДС от всяка държава-членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.“.
 
В обобщение можем да кажем, че с горепосочените разпоредби се въвежда праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Когато общата стойност без данъка върху добавената стойност (ДДС) на тези доставки е под прага, т.е. под 10 000 евро, и при условие че доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава-членка, мястото на изпълнение на доставките ще е там, където доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Доставката, с която се надхвърля прагът, ще е с място на изпълнение по сега действащия ред, т.е. там, където е установено данъчно незадълженото лице получател.
    
Дадена е възможност, дори прагът да не е надхвърлен, доставчикът да може да избере да определя мястото на доставка по сега действащия ред т.е. там, където е установено данъчно незадълженото лице получател по услугата.