Изплащане на дивидент на починало лице

На въпроса дължи ли се данък дивидент за починалото лице или е необлагаем доход по чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ:

За да се определи дали един доход е дивидент, този доход трябва да отговаря на определението дадено в § 1, т. 5 от Допълните разпоредби на ЗДДФЛ за дивидент.
 
Тъй като от въпроса не става ясно дали запитването е относно облагаемостта на дивидента като доход за починалото лице или като доход за наследниците, отговорът е изготвен и съобразно двете възможност.

Ако въпросът е дали върху дивидента, определен за починалия акционер, се дължи данък по реда на чл. 194, ал. 2 от ЗКПО, отговорът е положителен. Данъкът се удържа от юридическото преди изплащането на дивидента по общия ред, както за другите акционери.

Това означава, че наследниците получават наследствен доход от дивидент, начислен в полза на наследодателя им, след като са направени задължителните удръжки, свързани  с това плащане.
 
За да получат дивидента като сума, наследниците трябва да удостоверят качеството си на наследници, както и че са приели наследството, което се доказва с документи, издадени от общинските органи.

Сумата, която е получена като дивидент от наследниците, се включва в общата наследствена маса, получена от наблюдателя и подлежи на разпределение между всички наследници, освен ако наследодателят не е посочил някакви ограничения със завет.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход сумата получена като доход и наследниците не следва да я посочват в данъчната си декларация. В понятието доход законодателят включва всички източници на доходи на наследодателя, включително и доходите от дивиденти.
 
На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация за доходите на починало лице може да се подаде от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители. Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. В тази връзка на основание чл. 64, ал. 1 от ЗДДФЛ е утвърден специален образец на годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ за доходи на починало лице (образец 2001в). Следователно от посочения текст е видно, че подаването на годишната данъчна декларация е уредено като възможност, а не като задължение за наследниците на починалото лице.

Ако наследниците решат да се възползват от тази възможност, т.е. да подадат декларация по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, те трябва да се съобразят с разпоредбите на чл. 53 от ЗДДФЛ по отношение срока на подаване на декларацията. В чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвиден удължен срок за подаване на годишната данъчна декларация от наследниците на починалото лице. Този срок е обвързан с датата на откриване на наследството, а не с датата на приемането му. Съгласно закона за наследството това е датата на смъртта на лицето.
 
Данъчните задължения на наследодателят освен с декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, могат да бъдат установени от органите на НАП  с акт по чл. 106 от ДОПК (чл. 53, ал. 5 от ЗДДФЛ) или с ревизионен акт по общия ред на ДОПК.

Следователно, с подаване на декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, наследниците могат да избегнат данъчна ревизия върху получените доходи от наследодателя, но преценката все пак е на органите на НАП.
 
При всички случаи следва да се има предвид, че наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател. Отговорността на наследниците за публичните задължения на наследодателя се определя в съответствие с общите правила на Закона за наследството и ДОПК. Поради това, в случай че наследодателят има непогасени публични задължения, наследниците отговарят за тях като отговорни лица по чл. 14, ал. 3 от ДОПК, независимо дали са подали декларация по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ.

В този смисъл е и практиката на съда и на НАП.