Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Издаване на касова бележка при онлайн продажби и обработка на плащанията от доставчик на платежна услуга

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 16 Юли 2019 favorite
Въпрос:

Търговското дружество извършва само и единствено онлайн продажби на услуги на чуждестранни физически или юридически лица (физ. лица са европейски граждани и граждани на трети държави). Дружеството няма собствени или наети помещения, офиси, складове или части от недвижими имоти, a сървърите, служещи за предоставяне на онлайн услугите му, се намират извън територията на България. Дружеството няма наети служители на територията на България. Дружеството използва единствено адрес на управление, предоставен му от български доставчик на услуги чрез договор за виртуални офис услуги.

Уточнение: ЗДДС вменява задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставкипродажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. ЗДДС дефинира понятието касова бележка като хартиен документ, регистриращ продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство или от одобрена ИАСУТД. При тълкуване на въпросното задължение за издаване на касова бележка, следва да вземем предвид понятията „търговски обект“, и „електронен магазин“, дефинирани в ДР на ЗДДС, както и определението за Договор от разстояние, уредено в чл. 45 от Закона за защита на потребителите.

Първи въпрос: Дружеството попада ли в изискванията на ЗДДС и Наредба Н-18 за издаване на касова бележка? Дружеството попада ли под определението на „търговски обект“, а ако не попада, попада ли под определението за „електронен магазин“? Следва ли да се прилага българският Закон за защита на потребителя и по-специално член 45 от ЗЗП?

Втори въпрос: Следва ли българско търговско дружеството да издава касова бележка, ако плащането се извършва чрез банкова кредитна или дебитна карта, но всички плащания се обработват първо от доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС и Директива 20152366 (PSD2) и след това се изпращат от Доставчика към Дружеството чрез банков превод? Следва ли да приемем, че доставчик на платежна услуга, вписан в които и да е от 5-те списъка на БНБ по ЗПУПС, отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, като попада в изключенията на същия и дружеството не следва да издава касова бележка, ако плащането е обработено от него?

Уточнение: За да може едно дружество да се възползва от изключението на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18, то следва доставчикът на платежната услуга да е вписан в списъците на БНБ. Следва да уточним, че БНБ води публично достъпни регистри, като към момента поддържа 5 регистъра по ЗПУПС. Според чл. 3 от ЗПУПС и член 1 от Директива 20152366 (PSD2) доставчици на платежни услуги са: банки, дружества за електронни пари, платежни институции, доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка, ЕЦБ и националните централни банки. Дружеството работи с дружества, които са вписани в Списък на дружествата за електронни пари и същевременно са посочили, че ще извършват и платежни услуги по смисъла на PSD2, но същите дружества не фигурират в Списъка на платежните институции.


Отговор:
По първи въпрос – Приложими ли са ЗДДС и Наредба Н-18
 
Съгласно §1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Видно от определението, търговският обект представлява физическо място и за да са приложими разпоредбите на ЗДДС относно издаването на фискални касови бележки и съответно нормите на Наредба Н-18 следва това място да се намира на територията на България.
 
Когато се извършват продажби по електронен път (електронна търговия) са приложими разпоредбите на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Съгласно чл. 19 от ЗЕТ изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава - членка на Европейския съюз. Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2.

Следователно при определяне териториалния обхват на Наредба Н-18 като местоположение на търговски обект при електронна търговия ще се има предвид физическото място, от което доставчикът на услугите упражнява дейността си и което е оповестено на получателите на услугите и на компетентните органи по смисъла на горецитирания текст на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗЕТ. Ако това място се намира на територията на България, за продажбите от електронната платформа са в сила изискванията на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 относно издаване на фискални касови бележки.

По втори въпрос: Задължение за издаване на КБ при плащане с дебитна или кредитна карта
 
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Въпросната разпоредба визира начина за извършване на плащането от получателя на стоката или услугата, а не начина на получаване на паричните средства от доставчика. Това означава, че ако плащането се извършва чрез посредник, например куриер, пощенски оператор или платежна институция, разпоредбата регулира начина на плащане между крайния клиент и посредника, а не начина на прехвърляне на паричните средства от посредника към доставчика на стоката или услугата.
 
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги. Видно от цитирания текст, за целите на освобождаването от задължения за издаване на фискален бон нормата предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
- плащането да е извършено по един от изброените начини - кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод
и
- този начин на плащане да е извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла чл. 3, ал. 1 на ЗПУПС.
 
Съгласно чл. 4 от ЗПУПС гореизброените начини на плащане представляват платежни услуги. Те се извършват от платежни институции, които са получили от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1 - 7 в Европейския съюз. Лице, което възнамерява да предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 1 - 7 като платежна институция, трябва да получи лиценз за извършване на дейност като платежна институция, преди да започне да предоставя платежни услуги. Платежните институции имат право да предоставят само платежните услуги, включени в лиценза им (чл. 7 ЗПУПС).
 
В този смисъл не може да се счита, че за целите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 е достатъчно доставчикът на платежни услуги да е вписан в който и да е от регистрите, които поддържа БНБ на основание чл. 19 от ЗПУПС. Необходимо е въпросният доставчик да е лицензиран конкретно за извършване на платежните услуги кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод и същевременно конкретният начин на плащане по доставката да е един от изброените. Определения за въпросните платежни услуги се съдържат в §1 от ДР на ЗПУПС и те гласят:
3. "Директен дебит" е национална или презгранична платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца.
19. "Кредитен превод" е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане.
20. "Наличен паричен превод" е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
 
Ако начинът на плащане от крайния клиент към доставчика на платежната услуга не е един от изброените, за плащането по доставката възниква задължение за издаване на фискален бон, дори и когато доставчикът на платежната услуга е лицензирана платежна институция.
 
С уважение:


 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x