Доставки на стоки, извършени чрез електронен сайт за търговия
Отговор, предоставен отЕли Марова Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси
В практиката все повече търговски фирми се ориентират към предоставяне на стоки чрез електронен сайт за търговия от рода на Amazon, E-bay, собствен сайт и други. При този вид търговия има много различни варианти при доставките и това води до различни решения при облагането. Търговията може да стане от собствен сайт или чрез чужд портал за търговия, чрез собствен склад в друга държава членка или без такъв, чрез регистрация в друга държава членка или без такава.
Продажбата на стоки чрез сайт се третира за целите на ЗДДС по същия начин като продажбата от търговски обект. Объркването тук идва от това, че електронният сайт не е физически обект и няма как да бъде. При този вид търговия е нужно е да се разбере, че всъщност търговският обект е местонахождението на стоката към момента на изпращане към клиента, независимо чий е този склад и кой изпраща стоката от името на доставчика.
За определяне на различните видове доставки при електронната търговия със стоки от съществено значение е:
- местонахождението на стоката;
- качеството на получателя на доставката - данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице;
- регистрацията по ЗДДС на доставчика.
За определяне на различните видове доставки при електронната търговия със стоки от съществено значение е:
- местонахождението на стоката;
- качеството на получателя на доставката - данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице;
- регистрацията по ЗДДС на доставчика.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Мястото на изпълнение на доставката на стока се определя по правилата на чл 17 от ЗДДС, като при електронната търговия приложение намира ал. 2 на чл 17 от ЗДДС, тъй като при всички случаи стоката се изпраща до получателя. Съгласно чл. 17, ал. 2 при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото е местонахождението на стоката към момента на изпращане на пратката или започване на превоза и към получателя.
Основното правило, което трябва да се знае е, че за целите на ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат облагаемите доставки, които са с място на изпълнение на територията на страната. При електронната търговия със стоки, за да бъде една доставка с място на изпълнение в България, стоката трябва да се изпраща или превозва от България. Ако стоката се намира в друга държава и от там тръгва към клиент, тогава мястото на доставка ще е държавата, от която започва транспортирането на стоката към клиента и ще важат правилата за облагане с ДДС на тази държава (независимо дали е страна членка или трета страна).
Нека разгледаме примери с най-често срещаните варианти при търговията чрез електронен сайт.
Пример 1:
Българско дружество, регистрирано по ДДС, има собствен електронен магазин и предоставя стоки на клиенти от трети страни. Дружеството закупува поръчаните му стоки от китайски онлайн магазини и насочва стоката да отиде директно до клиентите си от третите страни.
В този случай мястото на изпълнение на тази доставка, по която дружеството се явява получател, се определя съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където се намира стоката при прехвърляне на собствеността, което в случая е извън територията на страната.
За последващата доставка на стока, която се транспортира от Китай за трети страни, мястото на изпълнение е извън територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Когато мястото на доставка е извън страната, доставката не се облага с български ДДС. Осъществявайки доставка с място на изпълнение в друга държава, следва да се прилага режимът на доставките за съответната държава.
За целите на ЗДДС следва да се отчетат продажбите в дневника за продажби чрез отчета за извършени продажби по чл. 119.
Пример 2:
Българско дружество, регистрирано по ДДС в България и в Германия, продава стоки чрез електронната платформа на Amazon. Стоките се купуват от Китай и се внасят в Германия от името на българската фирма чрез немския VAT номер, след което се складират в склад на Amazon. От склада в Германия стоките заминават към клиенти от Германия и държави-членки като Amazon фактурира от името на българското дружество под немския VAT номер. Клиентите са както данъчно незадължени физически лица, така и данъчно задължени лица.
При вноса в Германия дружеството заплаща мито и ДДС, идентифицирайки се с немския VAT номер. Когато стоката се изпраща на данъчно незадължени лица от ЕС, се начислява немският ДДС, тъй като мястото на доставка е в Германия. Същото се случва, когато клиентът е данъчно задължено лице, установено в Германия и стоката не напуска страната. Ако клиент е данъчно задължено лице, установено в друга държава-членка и стоката се изпраща от Германия в друга държава-членка, тогава дружеството ще направи вътреобщностна доставка от Германия с немския VAT номер. Отчитането на тези доставки и начисления данък ще стане по правилата на немския закон. За целите на ЗДДС следва да се отчетат продажбите с място на изпълнение извън страната чрез отчета за продажбите по чл. 119, а документирането на отделните продажби ще стане по правилата на немския закон, съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС и същите ще се отчетат чрез немския VAT в Германия.
Пример 3:
Българско дружество, нерегистрирано по ДДС, наема склад в Румъния и изпраща свои стоки там, които продава чрез румънски електронен сайт за търговия. Въпросите, които възникват при тази схема, са кога и къде ще възникнат условия за регистрация по ДДС.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на ЗДДС се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Това означава, че транспортирането на стоките от територията на страната до склада в Румъния се приравнява на облагаема доставка на стока и тази доставка ще участва при определянето на облагаемия оборот от нерегистрирано по ЗДДС лице за целите на чл. 96 от закона. Съгласно чл. 27, ал. 1 от закона данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса. Когато се изпълнят условията на чл. 96 от ЗДДС, за дружеството ще възникнат условия за регистрация по ЗДДС.
Освен това следва да се има предвид условието на ал. 1 от чл. 97а от закона, според която на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. Получавайки услуга от румънския сайт за търговия, за българското дружество ще възникне задължение за регистрация по чл. 97а не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем.
Продажбите на стоки от румънския склад ще бъдат с място на изпълнение в Румъния. Това означава, че лицето трябва да следи оборотите си с място на изпълнение там и при достигане на румънския праг за регистрация да се регистрира там.
Пример 4:
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава стоки чрез електронен сайт на физически лица от ЕС. Дружеството няма регистрация по ДДС в друга държава членка. Стоките ще пътуват от България към клиенти – физически лица.
При този вариант на продажби чрез електронен сайт, ако стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, тогава ще са изпълнени условията за дистанционна продажба.
Дистанционните продажби се осъществяват от регистрирано за целите на ДДС лице в държава-членка на Европейския съюз, към нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга държава-членка на ЕС. Условията за дистанционна продажба на стоки са следните:
- стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава-членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- доставчикът на стоките да е регистриран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
- получател по доставката да е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата-членка, където транспортът приключва;
- стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Мястото на изпълнение се определя в зависимост от обема на дистанционните продажби, извършени от доставчика към държавата членка по местоназначение/ пристигане на стоките.
Като правило дистанционните продажби се облагат в страната на отправяне на стоките (в случая в България) и доставчикът ще начисли български ДДС при доставките.
При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Облагането може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и, ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава-членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация.
Съгласно чл. 73, ал. 3 от ППЗДДС всички лица, регистрирани по ДДС и извършващи доставки на стоки при условията на дистанционни продажби са длъжни:
1. да определят текущо общата сума на доставките на стоки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно;
2. да определят за всяка от двете календарни години преди текущата сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно
Определянето на обема на дистанционните продажби за всяка държава-членка е важно, за да се спази срока за регистрация в държавата-членка, за която се достига прага за регистрация. Освен задължителната регистрация, всяка фирма може да избере да се регистрира по избор в държава-членка, към която извършва дистанционни продажби. Това право се упражнява пред данъчната администрация на съответната държава по пристигане на стоките. Веднъж упражнено, то не може да бъде отменено преди изтичане на 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията.
Пример 5:
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава стоки чрез електронен сайт на физически лица и фирми от ЕС. Стоките се транспортират от България до Германия, където се складират в нает от дружеството склад. От там чрез електронен сайт за търговия се изпращат към клиентите. Дружеството няма регистрация по ДДС в друга държава членка. Въпросите, които възникват тук, е как ще стане облагането и следва ли да се направи регистрация по ДДС в друга държава членка.
В този случай за трансферът на стоки от България до Германия ще се приложи правилото на чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона, а именно: възмездна доставка е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. При тази доставка данъчната основа се определя съгласно чл. 27, ал. 1 и е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса. Документирането на този трансфер, приравнен на възмездна доставка се извършва с издаването на протокол по чл. 117 от закона и отразяването на протокола в дневника за продажби.
Изпращането на стоката от България до Германия от данъчно задължено лице отговаря на условията за вътреобщностно придобиване в Германия и това задължава придобиващото лице (българското дружество) да следи оборотите си за регистрация по ВОП в Германия. Освен този праг, следва да следи оборотите си за обща регистрация по ДДС там. След достигане на прага за регистрация, лицето трябва да се регистрира по ДДС в Германия, освен ако не го направи доброволно преди това.
След като стоките пристигнат в склада в Германия, всяка следваща продажба ще е с място на изпълнение в Германия. Преди регистрацията по ДДС в Германия, стоките ще се продават без начислен данък. След регистрацията по ДДС в Германия, стоките ще се продават с начислен немски данък, ако клиентите са данъчно незадължени лица от ЕС или данъчно задължени лица, установени в Германия и стоката не напуска територията на страната. Ако стоката се изпрати в друга държава-членка към данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава членка, тогава дружеството ще направи ВОД с немския VAT номер.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС доставка на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава-членка от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка. Всички доставки с място на изпълнение в Германия ще се документират по правилата на законодателството на Германия. За целите на ЗДДС доставките следва да се отразят в отчета за извършени продажби по чл. 119 от закона.
Пример 6:
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, продава стоки чрез електронен сайт за търговия на клиенти физически лица от ЕС. Клиентите правят поръчка чрез сайта за търговия, а доставчикът поръчва стоката от гръцка фирма, регистрирана по ДДС в Гърция. Гръцката фирма изпраща стоката директно на клиентите от ЕС без тя да стига до България.
Доставката ще бъде с място на изпълнение в Гърция, тъй като превозът на стоката започва от Гърция. Когато клиенти са данъчно незадължени лица, няма да са изпълнени условията за тристранна операция и българското дружество не може да се възползва от този режим като посредник в тристранна операция. Българското дружество като получател на стоката ще извърши вътреобщностно придобиване на стоката по силата на чл. 62, ал. 2 от закона. Осъществявайки ВОП по този член, българското дружество следва да начисли ДДС с протокол по чл. 117, но съгласно дело на ЕС С – 536/08 и последващата практика на НАП, няма да има право на данъчен кредит за това придобиване.
.png)

Подобни статии
14Юли2022
Указание по практическото приложение на пар. 15д от ПЗР на ЗДДС
от PortalSchetovodstvo.bg
14 Юли 2022
14Юли2021
Какво ново в данъчното третиране по ЗДДС на електронната търговия в сила от 01.07.2021 г.
от Бойчо Момчилов
14 Юли 2021
29Юни2021
Дистанционни продажби и новите правила от 01.07.2021 г. Режим в Съюза (OSS) и Режим Внос (IOSS)
от Ели Марова
29 Юни 2021