Доставка на стока, закупена от Китай, но минала митница в страна от ЕС

Във въпроса не се конкретизира какво се има предвид под „стоката е минала митница”, тъй като са възможни различни варианти за митническо оформяне и приемаме, че при митническото оформяне в другата държава-членка стоката е придобила митнически статут на „общностна (съюзна) стока”, т.е. извършен е внос по смисъла на ЗДДС. В противен случай стоката би следвало да се представи на българска митница за извършване на окончателните митнически формалности за освобождаване на стоката за крайно потребление по смисъла на общностното митническо законодателство. Приемаме също така, че вносител е китайската фирма, в противен случай са приложими други разпоредби на ЗДДС.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Когато стоките се превозват от трети страни и митническите формалности по вноса им се осъществяват в друга държава-членка, различна от държавата членка на крайната им дестинация, за целите на чл. 13 се приема, че транспортът на стоките започва в държавата членка по вноса. Следователно в конкретния случай е изпълнено условието за наличие на вътреобщностно движение на стоката с крайна дестинация България и за определянето на доставката като ВОП е необходимо да се изследва само статутът на доставчика и по-специално дали той е регистриран за целите на ДДС в друга държава-членка.

Възможно е китайската фирма – доставчик, да има собствена регистрация за целите на ДДС в някоя държава членка, но ако това е така би следвало във фактурата да е посочен ДДС номерът, от който се извършва доставката (ВОД). По-честа практика е ползването на данъчен представител при вноса на стоките, като в държавата членка по вноса се оформя режим „освобождаване за свободно обращение” (код 4200), при който се заплащат дължимите мита, но не и дължимият ДДС, тъй като едновременно с вносната процедура се извършва и ВОД под ДДС-регистрацията на данъчния представител. В тези случаи за българския получател на стоката възниква задължение за самоначисляване на данък по ВОП, като за целите на ЗДДС доставчик е данъчният представител с неговия ДДС номер. Обичайно е обаче в тези случаи доставчиците от трети страни да описват това обстоятелство във фактурите, включително и името и ДДС номера на данъчния си представител.

Третият вариант е китайската фирма да е оформила стоката под митически режим „освобождаване за крайно потребление” (код 4000), чрез който в държавата членка по вноса се заплащат освен дължимите мита и дължимият ДДС. В този случай, ако китайската фирма няма регистрация за целите на ДДС-облагането в друга държава-членка, за българския получател на стоката не е налице ВОП и не възниква задължение по ЗДДС за облагане и деклариране на получената стока така, както ако тя би била получена от всяко друго нерегистрирано за целите на ДДС лице, което е установено в друга държава членка.
 

С уважение: