Документиране и отчитане по ЗДДС на продажбата на стоки по Интернет според начина на доставка

Още за Интернет търговия:

Издаване на фискален или системен бон при продажби по Интернет според начина на разплащане

Промени, предвидени в законодателството за 2019 г., засягащи издаването на касови бележки при електронна търговия

Издаване на фактури при извършени продажби на стоки или услуги по Интернет

Данъчно облагане на доходи на ФЛ от продажба на изработени от тях предмети или изделия и продадени по електронен път

 
Данъчното третиране и съответно документиране по ЗДДС на доставките на стоки, закупени по Интернет, е различно в разлинчите хипотези на доставка. Затова по-долу ще разлгедаме няколко често срещани в практиката случаи на доставка на стоки, закупени по Интернет, и ще посочим тяхното данъчно третиране.
 
Често срещан случай в практиката например е, когато българско дружество доставя стоки, поръчани по Интернет, на лица (физически или юридически) oт други държави в ЕС, като стоките се превозват до предварително нает склад на българското дружество във въпросната държава и от този склад съответно се доставят на крайният купувач.
 
В такива случаи приложение следва да намери нормата на чл. чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, съгласно която за възмездна доставка се счита изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на нашата страна от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на икономическата му дейност от или за негова сметка от територията на България до територията на друга държава членка. При този така наречен „трансфер” е налице единствено физическо преместване на стоките, без да се извършва прехвърляне на собствеността върху тях (или фактическото им предаване на друго лице съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 - 4 от ЗДДС); въпреки това обаче според закона е налице данъчно събитие.
 
В този смисъл са и указанията на НАП по подобни казуси. Така например в Указание на НАП с изх. № 91-00-39 от 22.01.2009 г. относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава - членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица с оглед измененията и допълненията на ЗДДС – чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона, като пример за подобни вътреобщностни трансфери на стоки, приравнени на доставки, е посочено прехвърлянето на собствени стоки на българско данъчно задължено лице до друга държава членка, в която стоките се складират и впоследствие се продават на трето лице (което обикновено е местно за другата държава-членка).
 
 
Така излиза, че изпращането на стоките до склада в съответната държава-членка, след което собствеността върху ще се прехвърля към намерените клиенти, ще се смята за възмездна доставка на стоки. Същата ще подлежи на облагане с 20 на сто ДДС, а не с нула на сто, ако българският доставчик има издаден ДДС номер от държавата членка, в която завършва транспортът на стоките.  
 
Следователно, за да се избегне подобно неблагоприятно третиране, ще е нужно българската фирма - доставчик да се сдобие с ДДС номер, издаден от упоменатата държава членка. След което тя ще декларира като ВОД извършваните трансфери на стоки за тази дрържава и ще облага същите с нулева ставка (чл. 7, ал. 4 във връзка с 53, ал. 1 от ЗДДС).

Ще е необходимо и декларирането на тези доставки във VIES-декларация (към ДДС номера на българската фирма). Едновременно с това получаването на стоките в съответната държава ще се яви ВОП за фирмата. Придобиването ще се облага по реда на действащия в тази държава-членка данъчен закон, като за начисления ДДС следва да е налице и право на данъчен кредит.
 
Тук следва да отбележим и няколко принципни положения по отношение на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
 
 
На следващо място, при намирането на конкретен клиент в съответната държава  и прехвърляне на собствеността върху стоките към него ще е налице доставка с място на изпълнение на територията на тази държава и същата ще се облага по предвидения за целта ред в действащия в упоменатата държава-членка данъчен закон. Тези доставки следва да се извършват под ДДС идентификационния номер, издаден на българската фирма в съответната държава.  
 
От гледна точка на българския ЗДДС продажбите на стоките на територията на съответната държава ще се явят необлагаеми с наш ДДС, а и с право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Те следва да се документират по реда на данъчното законодателство в съответната държава. Отразяването на издаваните данъчни документи в българския дневник за продажбите ще става, като данъчната основа по тях се вписва в колона в колона 23 „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, …“ на дневника, съответно в клетка 18 на справката-декларация за ДДС. По нашия закон тези продажби не подлежат на деклариране във VIES-декларация от българския доставчик, дори и клиентът му да е данъчно задължено лице с ДДС номер. 

Mного често при продажбата на стоки по Интернет, въпросните стоки се доставят директно от продавача до физически лица крайни потребители, намиращи се в държави членки на ЕС. Продажбата на стока на данъчно незадължено лице попада в хипотезата на чл. 14 от ЗДДС при едновременно изпълнение на няколко условия. Следва да се има предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Европейския съюз към нерегистрирани лица в рамките на Европейския съюз.
 
 
Мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба се определя от разпоредбите на чл. 20 от ЗДДС.
 
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава-членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
 
Следователно, ако горепосочените условия не са налице, мястото на изпълнение на доставката на стоките е на територията на страната и това е, в случай че:
- извършените от българското дружество доставки при условията на дистанционна продажба за съответната държава членака не надвишават за текущата година или не са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава и
- българското дружество не е уведомило териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на съответната държава и е регистрирано за целите на ДДС в тази държава.

 
Във връзка с гореизложеното, при определяне мястото на изпълнение на доставката на стоки при условията на дистанционни продажби, на територията на България, следва да се начисли ДДС, в размер на 20 на сто, който следва да намери отражение в клетка 12 на Дневника за продажби.

Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид чл. 119, ал. 1 от с.з. за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
 
 
В заключение следва да се посочи, че ако дружеството извършва дистанционни продажби и се регистрира за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС по избор на основание извършването на такива преди да е достигнало задължителния стойностен праг за регистрация за държавата членка, следва на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС да уведоми териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение на доставките да е на територията на тази държава членка.