Третиране по ЗДДС на някои често срещани в практиката хипотези на продажба на стоки и услуги с международен елемент

Начисляване на ДДС при продажби на стоки, закупени от Китай, доставени и съхранявани в склад на Амазон в Италия

В настоящата статия ще разгледаме данъчното третиране по ЗДДС на  някои често срещани в практиката хипотези на продажба на стоки и услуги с международен елемент.
 
Не е тайна за никой, че в условията на пандемия, продажбите по Интернет на стоки и услуги в целият свят  и съответно технологичните компании като цяло реализират бурен възход в приходите и печалбите. Това бурно развитие на технологичния сектор повдига и множество въпроси за данъчното третиране по ЗДДС на продажбите на стоки и услуги по Интернет.
Така например интересни данъчно-правни въпроси поставя хипотезата, при която българско дружество придобива софтуер и лицензните права за неговото изменяне и разпространение от физическо лице от страна извън ЕС, което не извършва независима икономическа дейност и няма данни да е данъчно задължено лицe.
 
Впоследствие българското дружество от своя страна извършва доставка на услуга по лицензиране и предоставяне на въпросния софтуер към дружество от ЕС, което няма постоянен обект за ДДС цели в България.
 
При така описаната фактическа обстановка първият въпрос, който възниква, е  следва ли българското дружество да си самоначисли ДДС за софтуера и лицензните права за неговото изменяне и разпространение получени от физическото лице.
 
Следващият въпрос, който възниква, е какво е данъчното третиране по ЗДДС на услугата, която българското дружество предоставя на посоченото дружество от ЕС.  

За да отговорим на първият въпрос и съответно да преценим данъчното третиране по ЗДДС, на първо място следва да направим преценка на вида и мястото на изпълнение на така доставената услуга от физическото лице на българското дружество.

 
Относно определяне на мястото на изпълнение на услугата, приложима в случая е нормата на чл 21 ал 2 от ЗДДС. Съгласно въпросната норма мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
 
Дружеството, в качеството на получател по доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
 
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
 
 
В гореописаната фактическа обстановка обаче е посочено, че доставчикът е физическо лице от страна извън ЕС, което не извършва независима икономическа дейност и няма данни да е данъчно задължено лицe.
 
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. По смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
 
Предвид посочената разпоредба всяко лице – в т.ч. и физическо лице, което предоставя услуги (нестандартен софтуер и права), попада в кръга на лицата, които извършват независима икономическа дейност.
 
Следователно, обстоятелството, че физическото лице продава софтуер и лицензните права за неговото изменяне и разпространение, го въвежда в хипотезата на „данъчно задължено лице“.
 
 
Българското дружество следва да начисли данък с протокол по чл 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 и чл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката.
 
За така начисления данък ще е налице и право на приспадане на данъчен кредит предвид текста на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Когато услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е издало е протокол по чл 117 и е спазило изискванията на чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл. 82, с изключение на ал. 6, т. 1.
 
Относно извършената доставка на услугата по лицензиране и предоставяне на така закупеният от българското дружество софтуер към дружество от ЕС, следва да се направи аналогичен на  горния анализ на фактите.
 
Така отново първо следва да определим мястото на изпълнение на така предоставената услуга. За да се определи мястото на изпълнение на тази доставка – услуга, важно е да се изясни статута на лицето – получател по доставката.
 
В този смисъл е важно дали дружеството от ЕС има валиден ДДС номер в своята държава. В Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2001 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2001) са определени доказателствата, с които доставчикът следва да разполага за определяне статута на получателя.
 
 
Според регламента, проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
 
Ако доставчикът на услугата – българското дружество, разполага с доказателства, които определят статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице (лицето притежава валиден ДДС номер), мястото на изпълнение на доставката ще се определи съобразно разпоредбата на чл 21 ал 2 от ЗДДС. Това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – държавата членка, в която е установен получателят. Предвид факта, че при тази хипотеза доставката е извън територията на страната, данък не се начислява съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
 
Ако получателят по доставката е данъчно незадължено лице (няма валиден ДДС номер), следва да се съобразят разпоредбите на чл. 21, ал. 6 и чл. 21, ал. 8 от ЗДДС.
 
Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
 
 
Така в хипотезата на чл. 21, ал. 8, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и съответно се облага със ставката от 20%, ако стойността без ДДС не надвишава 10 000 евро.
 
Горните текстове са относими, тъй като доставката на  софтуер се определя като „услуга, извършвана по електронен път”.
 
Определението на това понятие е дадено в  § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС според което  „услуги, извършвани по електронен път“. Това са услугите, предвидени в:
- Приложение II на Директива 2006/112/ ЕИО относно общата система на данъка върху добавената стойност и 
- чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011), както и
- в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги  (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013). 
 
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
 
Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета съдържа примерен списък на услугите, извършвани по електронен път, посочени в чл. 58 и в чл. 59, първи параграф, б. „к” както следва:
1) доставка на Интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
2) доставка и осъвременяване на софтуер;
3) доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
4) доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
5) доставка на дистанционно обучение.
 
Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011, понятието "услуги, предоставяни по електронен път" включва услуги, които се предоставят чрез Интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
 
Следователно в нашия случай, ако услугите са предоставени на данъчно незадължено лице и ако стойността на доставката е над 10 000 евро, за българското дружество:
- ще възникне основание за регистрация за режим MOSS по чл. 156 от ЗДДС или
- следва дружеството да се регистрира в съответната държава членка на получателя, като доставката ще се обложи със ставката на държавата членка на получателя. 
 
Следващият казус, който ще разгледаме касае продажбата на стоки.
 
Така в практиката, често възникват случаи, когато например българско дружество,  търгува с дадена стока  чрез платформата на Амазон, като продава основно на физически лица в ЕС, които не са търговци и не са регистрирани по ДДС. Стоката се изпраща от България до крайния потребител - клиент, който от своя страна плаща, но парите влизат в сметка на Амазон. След това на определен период от време Амазон превежда сумата към българското дружество, но след като си удържи комисионната, и се прави прихващане, като в сметката на българското дружество ще влиза само разликата. 
 
Към тази фактическа обстановка, най-често се поставят следните въпроси, първо какви са изискванията за регистрация на дружеството по ДДС и след това  какви документи следва да издава от гледна точка на ЗДДС.
 
Към гореописаната фактология приложение следва да намери чл. 14 от ЗДДС, засягаща данъчното третиране на дистанционната продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва,
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
 
С оглед изложената по-горе фактическа обстановка  изпращането на стоките  от територията на страната до територията на друга държава членка директно на клиент, който е данъчно незадължено лице - физическо лице се определя като дистанционна продажба по смисъла на чл. 14 от ЗДДС.
 
Тъй като според гореописаната фактическа обстановка стоките се изпращат от територията на страната и ако приемем, че  дружеството, в качеството му на доставчик не се регистрирало доброволно за целите на дистанционните продажби в държавата/ите членка/и по местоназначение, както и не е надвишен прагът за задължителна регистрация за целите на дистанционните продажби в държавата/ите членка/и по местоназначение, от които са неговите клиенти, то съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на тези дистанционни продажби е на територията на страната и доколкото доставката на стоките не е в обхвата на освободените доставки по смисъла на глава четвърта от ЗДДС, както и не попада в обхвата на доставките по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, за които се прилага намалена данъчна ставка, а също така и не попада в обхвата на доставките, подлежащи на облагане с нулева ставка на данъка, то за извършените продажби дружеството следва на първо място да се регистрира за целите на ДДС при достигане на законноустановения оборот и съответно да начислява данък върху добавената стойност, прилагайки стандартната данъчна ставка от 20 на сто.
 
Относно документирането на доставките, следва да се има предвид, че общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл 117 от закона.
 
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
 
Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. 
 
Предвид това и при положение, че крайните клиенти от държави от ЕС, които ще закупуват стоките са данъчно незадължени физически лица, за дружеството не възниква задължение за издаване на фактура.
 
В контекста на горното следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период най-късно в последния ден на данъчния период.
 
 
Така в отчета следва да бъдат описани общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка.
 
Информацията от отчета следва да бъде отразена в дневника за продажбите и справка-декларацията.
 
При определянето на данъчната основа следва да бъдат съобразени правилата на чл. 26 от ЗДДС.
 
Най-общо казано данъчната основа е възнаграждението, което клиентът дължи на дружеството.
 
В тази връзка следва да се има предвид, че това не са сумите, които постъпват в сметката на дружеството от Амазон, след като последният си е  удържал, възнаграждението, което дружеството му дължи.
 
Задържаната от Амазон сума, представлява плащане по доставката на услуга, която е оказана на дружеството.
 
За тази получена от Амазон услуга, дружеството следва да издаде протокол по чл 117 от ЗДДС, тъй като по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС то се явява лицето - платец на данъка.
 
Друга често срещана хипотеза в практиката е, когато българска фирма, регистрирана по ЗДДС, изпраща стоки от България до склад на Амазон в Германия например. След това стоките се продават чрез платформата на Амазон основно на физически лица, които не са търговци и не са регистрирани по ДДС.
 
Поставя се въпроса какво е третирането от гледна точка на ЗДДС.
 
В случай че стоките се изпращат от България до склад на Амазон в Германия, данъчно третиране за целите на ЗДДС е следното:
 
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от ЗДДС.
 
Съгласно ал. 1 на чл. 17 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

В нормата на ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превоза ѝ към получателя.

По силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС.
 
На основание чл. 7, ал. 4 от ЗДДС изпращането или транспортирането от името или за сметка на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице на стока – произведена, придобита или внесена на територията на страната за целите на икономическата му дейност, до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано по ДДС и стоката се премества за целите на икономическата му дейност на нейната територия, се определя от закона като вътреобщностна доставка (ВОД).
 
  
И в двата случая, на основание чл. 117, ал.1 т.3 от ЗДДС документирането на доставката се извършва посредством издаването на протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е. не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта.
 
Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогично с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
 
Данъчната основа на тази доставка, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, ще е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса.

Данните от протокола, с който е документирана доставката, извършена по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС или по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, се отразяват в данъчните регистри и в справката декларация по общия ред.
 
Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС лицата, извършили в даден данъчен период ВОД, са задължени да декларират доставките си с VIES-декларация за периода.
 
 
Последващата продажба на стоката на територията на Германия ще е с място на изпълнение на територията на Германия.
 
Съгласно чл. 79, ал. 3, т. 1 от ППЗДДС доставката на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка, т.е. в случая документирането следва да се извърши по правилата на немското законодателство.
 
В редица становища на приходната администрация е посочено, че на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
 
В този смисъл издадените за съответен данъчен период от регистрирано по ЗДДС лице или от негово име документи, с които са документирани извършени от лицето доставки, независимо дали извършените доставки са с място на изпълнение на територията на страната или не, се отразяват в дневника за продажби за този данъчен период.
 
В тази връзка, регистрирано по ЗДДС лице, което извършва доставки на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, документирани по правилата на тази държава членка, следва да отрази в дневника за продажби за съответния данъчен период издадените документи за тези доставки.
 
Документите се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, през който са издадени, като за тях се попълва информацията в колони от 1 до 8 и колона 23 на приложение № 10 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
 
Напоследък все по-често в практиката възникват въпроси около данъчното третиране по ЗДДС на предоставянето на т.нар. електронни услуги. 
 
Добре развит бизнес например е предоставянето от български дружества на  информация за спортни състезания срещу абонаментна такса чрез разработен сайт. Обикновено въпросната услуга се предоставя на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ) в страната, в ЕС и трети страни.
 
В случай че доставчика на услугата достигне оборот за задължителна регистрация за клиентите в страната, лицето ще начислява 20% ДДС; за клиентите с постоянно пребиваване в ЕС лицето би следвало да се възползва от правото си да се регистрира по чл. 156 от ЗДДС.
 
Първият от въпросите, които възникват при така описаната фактическа обстановка, е как ще се отчитат доставките за клиентите извън ЕС. 
 
Също така следва да се има предвид, че в повечето случаи дружеството в гореописаната хипотеза често получава приходите си чрез Pay Pal, а в системата на Pay Pal не присъства пълна информация за клиента. Така не може да се определи мястото на пребиваване на лицето - получател. Оттук е невъзможно и задължителното попълване на отчет по чл. 120 от ЗДДС, който е във връзка с правото на регситрация по чл. 156 от ЗДДС.
Често в такива хипотези се поставя и въпроса за задължителната регистрация по ДДС и регистрацията по чл. 156, лицето какви справки декларации ще подава.
 
Поставя се също въпроса в дневника за продажби кои доставки ще се включат.
 
Доставките на кленти ДНЗЛ с пребиваване в ЕС се изготвят в декларации на тримесечие до 20 -то число. Това означава ли, че те не трябва да фигурират в ежемесечния дневник за продажби?
 
Както споменах по-горе, за да преценим данъчноправното третиране на така предоставените услуги, на първо място следва да определим техния вид и след това мястото им на изпълнение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в  § 1, т. 14  от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е въведено определение на понятието „услуги, извършени по електронен път“, съгласно което това са услугите: 
- предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ ЕИО относно общата система на данъка върху добавената стойност и 
- чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011), както и
- в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013). 
 
Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
 
Съгласно параграф 1 на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез Интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
 
Съгласно Приложение I от Регламент 282/2011/ЕО, точка 3 от приложение II към Директива 2006/112/ЕО включва и следните услуги: 
в) дигитално съдържание на книги и други електронни публикации;
г) абонамент за диалогови вестници и списания.
 
Предвид гореизложеното може да се приеме, че предоставяне на информация за спортни състезания срещу абонаментна такса чрез разработен сайт представлява „услуги, извършвани по електронен път“ по смисъла на ЗДДС.
 
Съгласно чл. 21, ал. 6 от мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио - и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където получателят – данъчно незадължено лице (ДНЗЛ) е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
 
 
Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по чл. 21, ал. 8, т. 3 през съответната календарна година, е мястото, където получателят - ДНЗЛ е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
 
Когато едновременно са налице условията по чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, предвид чл. 21, ал. 1 от ЗДДС доставките ще се считат за такива с място на изпълнение в България, и следва да бъде начисляван ДДС, прилагайки данъчна ставка 20 на сто, разбира се ако лицето е регистрирано по ЗДДС.
 
Независимо от изпълнението на условията на чл. 21, ал. 8, лицето може да избере да определя мястото на изпълнение по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора (чл. 21, ал. 10 от ЗДДС).
 
 
Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗДДС правото за регистрация за прилагане на режим в Съюза се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация.
 
Заявлението се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните през приложението.
 
Необходимо е да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режима в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3 и при изпълнение на другите изисквания посочени в разпоредбата.
 
В тази връзка, дори и да не е достигнат прагът от 50 000 лв. за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, за да може да българското дружество да се възползва от правото си да се регистрирате за прилагането на режим в Съюза, в резултат на което да отпадне задължението за регистрация в държавите членки по местоизпълнение на доставките, когато бъде прехвърлен прагът по чл. 21, ал. 8 от ЗДДС от 10 000 евро, следва да бъде извършена доброволна регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС.
 
 
Съгласно разпоредбата на чл. 159в, ал. 2 от ЗДДС регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/ или услуги с място на изпълнение на територията на страната. Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и изискуемия от него данък като платец по глава осма, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
 
Извършването на доставки на услуги, извършени по електронен път, доколкото не попадат в обхвата на освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки в Глава четвърта от ЗДДС, биха били облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, при условие че са с място на изпълнение на територията на страната.
 
Предвид изложеното и с оглед на обстоятелството, че в ЗДДС както и в правилника за неговото прилагане не се съдържа изрична разпоредба, изключваща отразяването в дневника за продажбите на фактурите, с които са документирани доставки, които са в обхвата на специалните режими за облагане по Глава осемнадесета от закона, то следва, че тези фактури трябва да намерят отражение в дневника за продажбите.
 
С оглед на посоченото и доколкото за извършваните от дружеството доставки е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, то издадените във връзка с тези доставки фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
 
За доставките, попадащи в обхвата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено същите да се декларират в колона 23 „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ от дневника за продажбите. В наименованието на колона 23 от дневника за продажбите е посочено, че в същата се отразява стойността на данъчната основа на доставката, т.е. стойността без размера на дължимия за доставката данък върху добавената стойност.
 
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС урежда задължението на регистрираните по закона лица да подават за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, като изключение е предвидено за случаите по чл. 159б от ЗДДС.
 
Отразяването на фактурите, документиращи доставките на услуги, извършени по електронен път, в дневника за продажбите по описания по-горе ред не води до дублиране и задължаване на лицето два пъти с данък върху добавената стойност за една и съща доставка, тъй като независимо от отразяването на данъчната основа на доставката в посочената колона, не се попълва друга колона за посочване размера на данъка.
 
 
Доставките на услуги, извършвани по електронен път получатели, по които са ДНЗЛ от трети страни, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС са с място на изпълнение извън територията на страната.
 
За тези доставки на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява български косвен данък. Доставките следва да бъдат отразени в колона 23 „Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка“ от дневника за продажбите.