Издаване на фактури при извършени продажби на стоки или услуги по Интернет
Отговор, предоставен отБойчо Момчилов
Още за Интернет търговия:
Данъчно облагане на доходи на ФЛ от продажба на изработени от тях предмети или изделия и продадени по електронен път
Данъчно облагане на доходи на ФЛ от продажба на изработени от тях предмети или изделия и продадени по електронен път
Тук възникват преди всичко въпроси как следва да се отчетат съгласно данъчното и счетоводно законодателство така извършените от данъчно задължените лица продажби по електронен път.
В тази връзка най-често задаваният въпрос е следва ли да се издават фактури за така извършените продажби на стоки по интернет. Следва ли доставките да се облагат с ДДС и как следва да се документират и декларират от ДЗЛ.
Общият принцип относно задължението за издаването на фактури, e залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Въпросната норма гласи, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид това ако крайните клиенти на данъчно задълженото лице са данъчно незадължени физически лица от България или от друга държава членка на ЕС, за него не възниква задължение за издаване на фактура. В последният случай обаче, следва да се съобразят правилата за дистанционната продажба на стоки съгласно чл. 14 от ЗДДС и чл. 20 от ЗДДС, които ще разгледам по-долу.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:
1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Следователно предвид чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Другият често задаван въпрос относно документирането на стоките, закупени от Интернет сайт е трябва ли да се издава за тях фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Отговор на този въпрос трябва да потърсим на първо място в разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС. С чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От своя страна получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
За целите на ДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ал. 3 от чл. 118).
От тези разпоредби излиза, че за да е налице задължение за издаване на фискална касова бележка, трябва да са налице едновременно следните условия:
- да се извършва доставка (на стоки или услуги) в търговски обект; неговата дефиниция е дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Според нея, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби;
- доставчикът да е данъчно задължено лице, независимо дали има регистрация за целите на ДДС, или не. Това условие е завоалирано в закона, но смятам, че трябва да е налице; иначе ще излезе, че касови бележки трябва да издават и физически лица, които се разпореждат с тяхно (употребявано) лично имущество (което, разбира се, би било нелепо);
- получателят да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката и да получи фискалния бон в него. Това условие обикновено се игнорира, най-вече поради изискванията, въведени с Наредба Н-18, но то ясно се вижда от закона – чл. 118, ал. 1, изречение второ;
- плащането да е в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства (разписки за покупки, талони или купони за покупки, жетони).
В тази връзка най-често задаваният въпрос е следва ли да се издават фактури за така извършените продажби на стоки по интернет. Следва ли доставките да се облагат с ДДС и как следва да се документират и декларират от ДЗЛ.
Общият принцип относно задължението за издаването на фактури, e залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Въпросната норма гласи, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
Следователно, след като доставките се извършват от данъчно задължено лице, то трябва да документира същите с издаването на фактура, независимо дали има регистрация за целите на ДДС (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Също така следва дебело да подчертаем, че начинът на плащане на възнаграждението, дължимо в полза на доставчика, не е определящо за това дали за сделката трябва да се състави фактура (с реквизитите по чл. 114 от ЗДДС), или не.
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид това ако крайните клиенти на данъчно задълженото лице са данъчно незадължени физически лица от България или от друга държава членка на ЕС, за него не възниква задължение за издаване на фактура. В последният случай обаче, следва да се съобразят правилата за дистанционната продажба на стоки съгласно чл. 14 от ЗДДС и чл. 20 от ЗДДС, които ще разгледам по-долу.
В случай че (ДЗЛ) не е задължено да издава фактура съгласно ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС, следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:
1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
Следователно предвид чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Тук отново обръщам внимание обаче, че отчет за извършените продажби издава само лице, което е доставчик - регистрирано по този закон лице. Тоест ако не е регистрирано по ЗДДС лице, не е задължено да издава такъв отчет.
Другият често задаван въпрос относно документирането на стоките, закупени от Интернет сайт е трябва ли да се издава за тях фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Отговор на този въпрос трябва да потърсим на първо място в разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС. С чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От своя страна получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
За целите на ДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ал. 3 от чл. 118).
От тези разпоредби излиза, че за да е налице задължение за издаване на фискална касова бележка, трябва да са налице едновременно следните условия:
- да се извършва доставка (на стоки или услуги) в търговски обект; неговата дефиниция е дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Според нея, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби;
- доставчикът да е данъчно задължено лице, независимо дали има регистрация за целите на ДДС, или не. Това условие е завоалирано в закона, но смятам, че трябва да е налице; иначе ще излезе, че касови бележки трябва да издават и физически лица, които се разпореждат с тяхно (употребявано) лично имущество (което, разбира се, би било нелепо);
- получателят да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката и да получи фискалния бон в него. Това условие обикновено се игнорира, най-вече поради изискванията, въведени с Наредба Н-18, но то ясно се вижда от закона – чл. 118, ал. 1, изречение второ;
- плащането да е в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства (разписки за покупки, талони или купони за покупки, жетони).
Ако изхождаме само от горепосочената норма на чл. 118 от ЗДДС липсва законово задължение за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажбата на стоки и услуги по електронен път. Причината – посочените по-горе четири условия трябва да са изпълнени едновременно, а ще липсва едно от тях – получателят/ купувачът да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката и да получи фискалния бон в него (като го съхрани до напускане на обекта).
Не можем обаче да игнорираме нормата на ал. 4 от чл. 118. Според същата, прилагането на този член, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и техните минимални реквизити, се определят с наредба на министъра на финансите. Става въпрос за прословутата Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С нея се въвеждат допълнителни условия, част от които стесняват, а друга – разширяват обхвата на закона. А и едното, и другото ми се струва незаконосъобразно.
По силата на чл. 3, ал. 1 от горецитираната Наредба Н-18 всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Няма да е така обаче, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Във връзка с документирането и отчитането на продажбите извършени по заявки по Интернет следва да имаме предвид и разпоредбата на чл. 25 от въпросната Наредба № Н-18.
Съгласно ал. 1, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно ал. 2 при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.
Легалното определение на понятието „разносна търговия” е дадено в § 1. т.1 от ДР на Наредбата. Съгласно него "разносна търговия" е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания;
От горецитираното определение ясно вече можем да видим как се разширява с подзаконов нормативен акт приложното поле на чл. 118 от ЗДДС. С него вече се вменява като задължение издаването на фискална касова бележка и на лицата извършващи продажби и извън търговския обект по предварителна заявка.
НАП изрично е издал и писмено становище по въпроса. Такова се съдържа например в писмо № 2_2573 от 14. 12. 2009 г. относно електронен магазин за продажба на ювелирни изделия. Там изрично се казва, че извършените продажби на стоки и услуги чрез електронен магазин по интернет, имат характер на разносна търговия.