Деклариране на доходи на СОЛ в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ

Според запитването, самоосигуряващо се лице е получило доход през 2017 г. определен като обратно получаване на внесените суми за  доброволно здравно осигуряване. Доходът е от източник в България.  
    
Съгласно чл. 38, ал. 8, т. 2 от ЗДДФЛ, въпросният доход е облагаем с окончателен данък. Посочено е също така, че осигурителното дружество изплатило дохода е удържало данък в съответствие с ползваното данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ.  
 
Очевидно в случая, окончателният данък за така получените обратно суми внесени за доброволно здравно осигуряване е удържан от осигурителното дружество на основание чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ, съгласно който окончателният  данък за доходите по чл. 38, ал. 8 и 11 се удържа и внася от застрахователното/осигурителното дружество, когато то е местно лице, съответно от кооперацията, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.
 
При така представената фактическа обстановка, първият въпрос, който се поставя, е подлежи ли въпросният доход на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
Според мен отговорът е отрицателен. Мотивите ми за това са следните:
 
Доходите и дължимите данъци, подлежащи на деклариране с годишна данъчна декларация, са изчерпателно изброени в чл. 50 от ЗДДФЛ. Така съгласно чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ на деклариране с годишна данъчна декларация подлежи дължимият данък по чл. 67, ал. 4 за придобитите през годината от източник в чужбина доходи по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ.
    
Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50.
 
Така от горните разпоредби става пределно ясно, че на деклариране с годишна данъчна декларация подлежат дължимите данъци за доходи по чл. 38, ал. 8, придобити от източник в чужбина. В настоящия случай изрично е казано, че доходът е от източник в България, тоест изплатен е от осигурително дружество местно лице за България. Затова според мен дължимите данъци не подлежат на деклариране по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
Това съждение се подкрепя и от нормата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, съгласно която не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3, и/или.
   
В случая не попадаме в това изключение, тъй като доходите не са с източник чужбина, а с източник България. 
 
В случая според мен е приложима разпоредбата на чл. 55 от ЗДДФЛ, съгласно която предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.

Следователно в случая данъкът следва да го декларира осигурителното дружество, изплатило дохода и удържало данъка, а не физическото лице, получило дохода.
       
Вторият въпрос касае декларирането по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ на удържани здравни осигуровки от платец, изплатил доходи за извършени застрахователни посреднически услуги, осъществени от физическо лице, без обаче да се уточнява дали става въпрос за горепосоченото самоосигуряващо се лице или за някакво друго лице. В случая е посочено още, че на въпросното лице е издадена служебна бележка от дружеството платец.
  
Пита се в кое приложение на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се декларират удържаните здравни осигуровки.
 
Според мен доходът, получен от физическото лице за извършените от него застрахователни посреднически услуги, следва да бъде квалифициран като доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В запитването няма данни въпросното лице да е търговец. Няма данни и услугите да са извършени по трудов договор.
 
Облагането на въпросният доход е уредено в чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, където се казва, че облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
 
От данните по казуса можем да предположим, че става въпрос за самоосигуряващо се лице, извършило застрахователни посреднически услуги, за които е получило възнаграждения по извънтрудови правоотношения или по т.нар. граждански договор.

Според чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа на доходите от стопанска дейност се определя като облагаемият доход, придобит през данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;
 
От разпоредбата става ясно, че характерното за самоосигураващите се лица е да внасят сами вноските си както за общественото осигуряване, така и за здравното осигуряване. В случая от така зададения въпрос не става ясно защо на лицето са му удържали здравни осигуровки. Ако лицето е самоосигуряващо се, не следва да му се удържат нито данъци, нито осигуровки при изплащане на възнагражденията по извънтрудовото правоотношение или по т.нар. граждански договор. Не следва да му се издава и служебна бележка.
 
По принцип доходите от друга стопанска дейност, реализирани от физическо лице, се декларират с Приложение 3 oт декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. Там в клетка 8 се декларират „Задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, удържани или внесени авансово през годината”.  
     
В следващият въпрос е посочено, че въпросното самоосигураващо се лице е получило доход от чуждестранно юридическо лице за извършени услуги по дистрибуция на стоки на това лице.  
     
От така зададения въпрос правим заключението, че в случая имаме реализирането на доход от местно физическо лице с източник чужбина. Въпросът е как следва да се декларира въпросният доход.
 
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в Република България, така и от източници в чужбина.
 
Облагането на въпросните доходи се регулира от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България, където предполагаме, че самоосигуряващото се лице е местно и държавата, в която дружеството изплатило дохода, е местно.
     
В запитването обаче не е посочено коя е държавата, където дружеството, изплатило доходите, е местно лице за данъчни цели. Не е посочено и дали местното за България физическо лице е заплатило някакви данъци или осигуровки в държавата, която е източник на дохода. Не е посочено и дали трудът се полага на територията на България. Не е посочено по какъв вид договор са изплатени въпросните доходи за извършените дистрибуторски услуги.
     
Посочено е само, че е издадено е удостоверение от чуждата компания за получената „брутна сума“ на дохода получен през 2017 г.

Тъй като фактическата обстановка е твърде лаконична, на така поставеният въпрос можем да отговорим принципно, а не конкретно.

Относно декларирането на доходи с източник от чужбина, следва да имаме предвид следните норми. На първо място са нормите на чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, където е посочено, че на деклариране подлежат доходите с източник чужбина и представляващи дивиденти, ликвидационни дялове, доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2 и ал. 8 и ал. 13.
     
Доходите от указани дистрибуторски услуги очевидно не са сред тях.
 
Следващата норма, която задължава местни физически лица да декларират доходи с източник от чужбина, е нормата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ, съгласно която местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви "е" и "и" от допълнителната разпоредба, подават годишна данъчна декларация по ал. 1 за тези доходи. 
 
Съгласно § 1, т. 26, букви "е" от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения" са правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната;
     
Следователно ако трудът се полага на територията на страната, местното физическо лице следва да декларира така получения доход за услугите по дистрибуция, получени от чуждестранното лице, като доходи от трудови правоотношения съответно в Приложение 1 от декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
Също така обаче, следва да се има предвид, че ако на местното физическо лице му е удържан някакъв данък при източника в държавата, където платеца на дохода е местно лице, следва да намерят приложение нормите на съответната СИДДО. Там са предвидени методите за избягване на двойното данъчно облагане.

В такъв случай следва да се има и Приложение № 9  - прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане.

Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ, за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.  

С уважение:

ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за физическо лице от ЕС с ЕТ у нас

Попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за СОЛ