ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за физическо лице от ЕС с ЕТ у нас

Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. На основание чл. 7 от закона чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци само за придобитите доходи от източници в Република България. Следователно, за да се определи дали дадено лице е задължено да облага световния си доход в България или само дохода, реализиран от източник в България, следва на първо място да се определи дали е местно лице за данъчни цели в България. Статутът се определя за всяка данъчна година.
 
Критериите за местно лице се съдържат в чл. 4 от ЗДДФЛ и в случая би могла да е приложима ал. 1, т. 2 от разпоредбата, съгласно която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. За целите на разпоредбата лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.
 
Конкретно на въпроса, ако съгласно горепосочената разпоредба за данъчната 2017 г. физическото лице е местно за данъчни цели в България в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се декларират всички негови доходи, реализирани както от източник в България, така и от източник в чужбина. На деклариране подлежат и всички имущества и обстоятелства, посочени в чл. 50 от ЗДДФЛ, касаещи местните физически лица.
 
Ако лицето не е местно за данъчни цели в България съгласно критериите на чл. 4 от ЗДДФЛ, на деклариране подлежат само доходите му от източник в България и по-специално посочените в чл. 50, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ, а именно:
- придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28;
- доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ;
- доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви "е" и "и" от ДР на ЗДДФЛ;
- в случаите по чл. 37а.

С уважение: