Данъчно признаване на разходи за осигуровки, внесени във Франция, за управител на българско дружество
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Управител, собственик на Българско дружество, е френски гражданин. Местно лице за данъчни и осигурителни цели е на Франция. От българското си дружество получава възнаграждения по ДУК. Осигуровки и данъци плаща във Франция. Ще се признаят ли в българското дружество разходите за сметка на работодателя за осигуровки, които са внесени във Франция?
Управител, собственик на Българско дружество, е френски гражданин. Местно лице за данъчни и осигурителни цели е на Франция. От българското си дружество получава възнаграждения по ДУК. Осигуровки и данъци плаща във Франция. Ще се признаят ли в българското дружество разходите за сметка на работодателя за осигуровки, които са внесени във Франция?
Отговор:
|
Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
Явно за лицето е възникнала трансгранична ситуация и за него е определено френското законодателство като приложимо осигурително законодателство съгласно регламент ЕО/883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Предполагаме, че българското дружество разполага с удостоверителен документ за този факт.
Съгласно чл. 21, §1 от регламент ЕО/987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава членка.
Следователно ако съгласно френското осигурително законодателство осигурителните вноски са задължителни и се дължат за сметка на работодателя – българското дружество, то те представляват разход, който е определен като задължителен с нормативен акт и съответно са данъчно признати на основание чл. 11 от ЗКПО. Бихме желали да обърнем внимание, че този принцип не се прилага за данъка върху дохода. Възнагражденията по договори за управление, начислени/изплатени от местни лица са от източник в страната и когато са в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 14 от СИДДО между България и Франция директорските възнаграждения се облагат само в държавата, на която е местно дружеството, изплащащо дохода.
С уважение:
  |
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
09Март2023
Признаване на разходи за ремонт и горива на нает автомобил
от Алиция Профирова
на 09 Март 2023
08Февр2023
Нарушаване на принципа на общодостъпност при непредоставяне на ваучери на лица в неплатен отпуск и самоотлъчка
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Февр 2023
06Февр2023
Признаване на битови разходи за наети от Индия лица
от проф. д-р Любка Ценова
на 06 Февр 2023
26Ян2023
Прилагане на чл. 209, ал. 1, т.2 от ЗКПО при неплатени задължения по ревизионен акт
от проф. д-р Любка Ценова
на 26 Ян 2023
17Ян2023
Данък при източника при обучение, проведено от служител на австралийско дружество
от Елена Илиева
на 17 Ян 2023