Данъчно признаване на разходи за амортизация, лихви по лизинг и застраховки на МПС

С промени в ЗКПО в сила от 01.01.2016 г. беше премахнато облагането с окончателен данък върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, като в замяна на това беше въведена облагаемост на разходите в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване на собственици и наети лица съгласно чл. 204 ал. 1 т. 4 от ЗКПО. Така обложеният разход, както и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика на основание чл. 206, ал. 1 от ЗКПО.
 
За да е налице облагаемост с данък върху разходите по чл. 204 ал. 1 т. 4 от ЗКПО е необходимо да са изпълнени няколко условия:
- активите да са собствени на предприятието, наети от него и/или предоставени му за ползване;
- активите да са със смесено ползване, т.е. задължително да се ползват и за целите на независимата икономическа дейност на предприятието, а не само за лични цели;
- да са предоставени за лично ползване на лицата, изчерпателно изброени в законовия текст, а именно наети лица и лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ;
- в годишната данъчна декларация на предприятието за предходната данъчна година (най-често по чл. 92 от ЗКПО) изрично да е избран този начин на облагане на разходите, свързани с лично потребление, на основание чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ;
- разходите да са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.

Не са разходи в натура разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване, когато за използването им се дължи възнаграждение.
 
В случай че в годишната данъчна декларация по ЗКПО за предходната година не е направен избор за облагане с данък върху разходите по ЗКПО предоставянето на служебни активи за лично ползване на наети лица, както и на лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ, се облага като непаричен доход от трудови правоотношения на физическите лица по реда на ЗДДФЛ, като за него се дължат и осигурителни вноски. Така отчетеният разход за трудово възнаграждение и задължителни осигурителни вноски върху него е данъчно признат за целите на ЗКПО на общо основание.
 
Тъй като в случая става въпрос за лично ползване на превозно средство, данъчната основа за данъка върху разходите ще се определи по реда на чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО и предвид описаното във въпроса можем да предположим, че най-удачно би било да се използва фиксираното съотношение по т. 2 от разпоредбата, т.е. 50:50. В този случай и на основание чл. 10, ал. 6 от ЗКПО ще е налице документална обоснованост на разходите и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ.
 
Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации за целите на определяне на данъчната основа за данъка върху разходите се вземат предвид данъчните амортизации (§ 1 , т. 83 от ДР на ЗКПО). Счетоводните разходи за амортизации са данъчно непризнати във всички случаи и на основание чл. 54 от ЗКПО с тях винаги се преобразува счетоводният финансов резултат в увеличение. Когато активите са предмет и на лично потребление не се извършва допълнително преобразуване на резултата със счетоводните разходи за амортизации.
 
За целите на облагане на личното ползване на служебни активи с данък върху разходите по ЗКПО или с подоходен данък по реда на ЗДДФЛ е без значение дали за активите е ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС или не.
 

С уважение: