Амортизация на лизингов автомобил със сублизингов договор

Нашето становище по поставения въпрос разглежда хипотезата, при която отчитащото се предприятие сключва договор за финансов лизинг с лизингодател – лизингова къща, като впоследствие лизинговата вещ е предмет на друг договор за финансов лизинг, при който отчитащото се предприятие се явява лизингодател, а трета страна, несвързана с първия лизингов договор, се явява лизингополучател по втория договор за лизинг (сублизинг). Приемаме, че отчитащото се предприятие е възприело НСС като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети. В такъв случай за отчитащото се предприятие възникват две последователни доставки (сделки), които изискват следното счетоводно представяне:

1. По първия договор за финансов лизинг отчитщото се предприятие се явява наемател. Съгласно изискванията на параграф 4.1 от СС 17 – „Лизинг”, финансовият лизинг първоначално се признава във финансовите отчети на наемателя като актив (ДМА), чиято стойност е равна на по-ниската от двете стойности – справедлива стойност или сегашна стойност на минималните лизингови плащания. В съответствие с извикванията на параграф 4.3 от СС 17, отчитащото се предприятие – наемател, следва да признае като пасив към своя наемодател – лизинговата къща, дължимите лизингови плащания (вкл. и дължимата 10% остатъчна стойност). Разликата между първоначалната стойност на лизинговата вещ и общата сума на дължимите договорени наемни плащания следва да признае като финансов разход за бъдещи периоди. Т.е. към началната дата на лизинга отчитащото се предприятие следва да направи следните счетоводни записвания в своите хронологични счетоводни регистри:
Дебит сметка ДМА – лизингова вещ
Дебит сметка Разходи за бъдещи периоди
            Кредит сметка Други заеми и дългове
Аналичична подсметка – лизингодател Лизингова къща.

Лизинговата вещ представлява ДМА, за който се начисляват счетоводни амортизации в съответствие с принципните постановки на СС 4 – „Отчитане на амортизациите”, като едновременно с това представлява и данъчен амортизируем актив, който следва да се заведе в данъчния амортизационен план по смисъла на чл. 52 от ЗКПО.

2. По втория договор за финансов лизинг – наречен сублизинг, отчитащото се предприятие се явява наемодател. В съответствие с параграф 4.4 от СС 17, отчитащото се предприятие следва да признае като вземане договорените дължими наемни плащания, като активът, предмет на лизинговия договор следва да бъде отписан по неговата балансова стойност. Т.е. наемателят по договор за финансов лизинг следва да отпише лизинговата вещ от своя счетоводен, респективно и от своя данъчен амортизационен план. В същото време разликата между общата сума на дължимите договорени наемни плащания и справедливата стойност на отдадения актив следва да се представи като финансов приход за бъдещи периоди. Т.е. към началната дата на сублизинга, отчитащото се предприятие следва да направи следните счетоводни записвания в своите хронологични счетоводни регистри:
Дебит сметка Други дългосрочни вземания
Аналичична подсметка – лизингополучател Третата страна.
            Кредит сметка Приходи за бъдещи периоди
            Кредит сметка Приходи от продажба на стоки
     
Тъй като наемодателят при договор за финансов лизинг реализира два вида приходи – финансов приход (лихва) за срока на лизинговия договор и печалба или загуба, която би се получила от пряката продажба на лизинговата вещ, то за отписване на актива – лизинговата вещ по нейната балансова стойност и отчитане на резултата (печалба или загуба) от продажбата, в хронологичните счетоводни регистри отчитащото се предприятие следва да направи следните счетоводни записвания:
Дебит сметка Приходи от продажба на стоки (ДМА)
            Кредит сметка ДМА – лизингова вещ
            Кредит сметка Печалби и загуби от текущата година.
     
Ето защо при втория договор за финансов лизинг (сублизинг), където отчитащото се предприятие се явява наемодател, в съответствие с изискванията на параграф 4.4, буква „б” от СС 17, лизинговата вещ следва да се отпише от счетоводния, респективно и от данъчния амортизационен план на отчитащото се предприятие по нейната балансова стойност.
 
Лизинговата вещ по силата на втория договор за финансов лизинг – сублизинг, ще бъде призната като актив в счетоводния и респективно в данъчния амортизационен план единствено на наемателя – третата страна.

С уважение:
 

СС 17

СС 4