Включване на ДМА, собственост на ФЛ, в стопанска дейност на негово ЕООД

За да може предприятието на ЕООД да използва за целите на своята икономическа дейност чужди активи, то следва да има съответните права върху тях. Тези права могат да бъдат право на собственост, или право на ползване. Прехвърляне правото на собственост може да се реализира посредством възмездна сделка, или посредством безвъзмездна сделка.

Като пример за възмездна сделка можем да посочим сделката по покупко-продажба, или направата на непарична вноска (апорт) в капитала на търговското дружество.

Като пример на безвъзмездна сделка може да посочим дарението.

Ако страните изберат правото на собственост върху движимите вещи да се прехвърли в сделка за покупко-продажба, то тогава те следва да спазят съответната правна форма за документиране на търговско-правната сделка. При това положение физическото лице, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ЕООД, може в сделка за покупко-продажба да прехвърли правото на собственост върху използваните движимите вещи (тоест тези движими вещи не са нови). Имайки предвид факта че купувачът и продавачът са свързани лица, от гледна точка на данъчното облагане сделката следва да бъде осъществена по пазарни цени. В случай че не е реализирана по пазарни цени, за данъчни цели същата ще се приеме за реализирана по пазарни цени (счетоводно отчетените сделки ще се преобразуват за данъчни цели). Пазарната цена е тази, при която даден актив може да бъде разменен или даден пасив да бъде уреден, в сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката страни, при справедливи пазарни условия. Обикновено като измерител на пазарната цена е сумата, която същата стока би се продала на трето, несвързано лице. Обръщаме внимание на факта, че от гледна точка на продавача – физическо лице, продажбата на движимо имущество, на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ представлява необлагаем доход, поради което за осъществената продажба физическото лице няма да дължи данъци по реда на ЗДДФЛ.

Ако двете страни преценят, че правото на собственост може да се прехвърли под формата на непарична вноска (апорт), то тогава сделката следва да бъде облечена в съответната форма, регламентирана в чл. 72 от Търговския закон. При тази сделка предприятието на ЕООД-то ще стане юридически собственик на движимите вещи, срещу което ще издаде нови дялове (или ще увеличи номиналната стойност на вече издадените до момента дялове) от капитала на търговското дружество в полза на едноличния собственик на капитала. И при тази сделка се налага намиране на справедлива стойност на имуществото, предмет на сделката, но подобна оценка задължително се прави от три независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната стойност на дружествените дялове, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване.

В случай че страните преценят, че желаят правото на собственост върху движимите вещи да се прехвърли безвъзмездно, то тогава съответната сделка следва документално да се оформи като дарение. Търсенето на справедлива стойност на движимото имущество отново ще е налице, тъй като от счетоводна гледна точка първоначалното признаване на получените в предприятието на ЕООД-то активи съгласно изискването на НСС, респективно и признаването на счетоводния приход от дарението, следва да се оцени по справедлива (пазарна) стойност.

Ако двете страни не желаят да се прехвърля правото на собственост върху движимите вещи, а само да се отдават под наем, то тогава осъществената търговско-правна сделка следва да се оформи като договор за наем. Дължимата наемна вноска се определя свободно между наемодателя и наемателя, но ако същата не е на пазарни нива, за данъчни цели същата ще се приеме, че е осъществена на пазарни нива. Тоест за целите на ЗКПО ще се приеме, че предприятието на ЕООД-то начислява разхода за наем по пазарните нива, а за целите на ЗДДФЛ ще се приеме, че физическото лице получава облагаем доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество на същите пазарни нива. От гледна точка на физическото лице – наемател, полученият облагаем доход от наем съгласно изискванията на чл. 31 от ДДФЛ ще се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. След като платецът на дохода от наем е предприятие (ЕООД-то), облагаемият доход подлежи на авансово облагане от страна на платеца по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ. Удържаният от предприятието авансов данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ следва да се превежда по сметка на компетентната ТД на НАП в срок до края на месеца, следващ тримесечието  на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. За получателят на дохода – физическото лице наемодател, остава задължението да си подаде ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ за годината на придобиване дохода от наем.

В случай че се избере варианта за покупко-продажба на движимите вещи или за отдаване под наем за предприятието ще възникне задължение да декларира платените доходи на физическото лице в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава от предприятията платци на доходи на физическите лица в срок до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на дохода. Обръщаме внимание и на факта, че ако се сключат съответните сделки – договор за покупко-продажба или договор за наем, но договорените цени в тях не се изплатят за предприятието ще остане задължението за преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 42 от ЗКПО, т.е. с разходи, които представляват доходи на физически лица и които са начислени, но не и изплатени към 31 декември на съответната година.

Кой е най-удачният начин тези активи да се използват в дейността на ЕООД е въпрос, на който авторът не може да даде отговор, тъй като това представлява конкретно управленско решение както от страна на управителя на търговското дружество, така и решение на физическото лице, действащо в качеството си на едноличен собственик на капитала на ЕООД-то. По-горе ние ви представихме в най-общи линии счетоводното представяне и данъчно облагане на възможните търговско-правни сделки, а лицата имащи право да вземат решение сами трябва да преценят коя търговско-правна форма ще изберат за своите действия.