Закупуване на недостигащ осигурителен стаж

Още за пенсии:

Темата за закупуването на недостигащ осигурителен стаж придоби актуалност през последните години, макар и рядко да се коментира основната причина за това. За съжаление тя не се свежда само до безработицата в България, а до голяма степен е обусловена от работата в „сивия“ сектор, за която нито се плащат осигурителни вноски, нито се зачита трудов, съответно и осигурителен стаж. Много лица, реално полагащи наемен труд, са притиснати от обстоятелствата да приемат всякакви условия, за да не загубят средствата за издръжка за себе си и своите семейства. Други са водени от недоверието си към осигурителната система и сами предпочитат да останат неосигурени, за да получат по-висок нетен размер на дохода си в момента. Те и без друго не очакват пенсионното осигуряване да им гарантира средствата за съществуване, когато няма да са в състояние да ги придобиват сами срещу личен труд, и това важи в еднаква степен както за държавното обществено осигуряване, така и за частните пенсионни фондове. Особено за по-младите хора темата за дългосрочното осигуряване често изглежда абстрактна, но загубеният осигурителен стаж през годините се оказва пречка за упражняване на правото на пенсия, когато бъде достигната предвидената в закона възраст.
 
Както е известно и ясно проличава от наименованието на пенсията за осигурителен стаж и възраст, Кодексът за социално осигуряване свързва придобиването на правото на това осигурително плащане със сбора от две величини: стаж и възраст. В чл. 68 и сл. КСО са уредени общите предпоставки за придобиване на право на такива пенсии. Това право се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
- до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
-  до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
 
От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
 
Следващите разпоредби от раздела уреждат правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер и някои специфични хипотези на „ранно“ пенсиониране – придобиване право на пенсия от военнослужещите, лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, учителите и т.н.
 
 
А) На първо място, такъв механизъм представлява възможността за отпускане на пенсия при по-кратък осигурителен стаж, но на по-висока възраст. Тя е уредена в чл. 68, ал. 3 КСО: В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 н чл. 68 КСО, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
 
Легална дефиниция за „действителен стаж“ се съдържа в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО: това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Казано с други думи, „действителен“ е стажът, придобит при заемането и изпълнението на съответна длъжност, т.е. време, което реално е отработено, а не приравнен по правните си последици към осигурителен стаж период (напр. време, през което лицето е получавало обезщетение за безработица).
 
При пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 КСО по принцип осигуреното лице ще получи по-ниска по размер пенсия, отколкото би получило, ако имаше необходимия осигурителен стаж, за да се пенсионира по общия ред. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ (чл. 70, ал. 13 КСО).
 
Пенсионирането по реда на чл. 68, ал. 3 КСО следва да се различава от възможността, предвидена в чл. 68а КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. Разпоредбата може да бъде приложена спрямо лица, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, и желаят да се пенсионират до 1 година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Размерът на пенсията се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец до навършване от лицето на възрастта му по чл. 68, ал. 1. За настоящото изложение интерес представляват случаите, в които на осигуреното лице не достига осигурителен стаж.
 
Б) Друга възможност за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при недостигащ стаж представлява закупуването му. (Всъщност терминът „закупуване на стаж“ не се използва в закона, като вместо него е въведено по-описателното „зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата“.)То е уредено в чл. 9а КСО в две разновидности: закупуване на стаж за времето на обучение и закупуване на недостигащ стаж при навършване на възрастта за пенсиониране. И в двата случая се закупува стаж от трета категория.
- За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, както и времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски. (Полувисшето образование съществуваше до приемането на Закона за висшето образование от 1995 г. – учителски институти за прогимназиални учители, жп институт – до преобразуването му във висше училище и др.)
- За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към датата на внасянето на вноските.

 
Вноските се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им. Внасянето на осигурителните вноски се извършва наведнъж по банков път след подадена декларация по ред, определен с Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица.
 
 
Втората хипотеза е обвързана с точно определен момент – когато осигуреното лице навърши възрастта за  пенсиониране по чл. 68, ал. 1 КСО и не му достигат до 5 години стаж. Логично е, че по този ред не може да се купува стаж по-рано, тъй като не е ясно дали ще се изпълни предвидената в разпоредбата предпоставка. Възможно е лицето да навърши изискуемата възраст и да се нуждае например от още 8 години стаж. При това положение режимът на чл. 9а, ал. 2 КСО изобщо не може да се приложи.
 
Възможна е и „комбинация“ от двете хипотези на закупуване на стаж: когато са внесени осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 КСО за периоди на обучение, по-малки от 5 години, лицето има право да внесе осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 КСО за разликата до 5 години.
 
 
Втората хипотеза на закупуване на стаж в общия случай се реализира при подаване на заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 КСО. Недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. В срок пет работни дни от заявлението на лицето се изпраща уведомително писмо за недостигащия осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Вноските се превеждат по банков път, като времето, за което са внесени осигурителни вноски, се установява въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/ регистрите на НОИ.
 
При постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 КСО, към което са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж в държава, с която се прилага международен договор в областта на социалното осигуряване, до потвърждаването на стажа от другата държава след изрично искане или съгласие от лицето преценката на недостигащия осигурителен стаж може да се извърши само въз основа на недостигащия български осигурителен стаж, ако недостигащият стаж е по-малко от 5 години. (чл. 45а, ал. 5 НПОС).
 
Когато в 14-дневен срок от получаването на уведомителното писмо лицето не е внесло осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО, се постановява разпореждане за отказ за отпускане на пенсия.
 
От разпоредбата на чл. 45а, ал. 11 НПОС може да се направи извод, че по принцип е възможно вноските да се внесат и преди подаване на заявлението за пенсиониране. („Разпореждането по чл. 10, ал. 2 за отпускане на пенсията в минимален размер се постановява в едномесечен срок от: датата на внасяне на осигурителните вноски по банков път или от датата на заявлението за пенсиониране, ако вноските са внесени преди подаването му.“)  Вероятно по този начин ще се цели съкращаване на процедурата и по-бързо отпускане на пенсия, но е възможно лицето неправилно да е изчислило недостигащия му осигурителен стаж. Действително, НПОС предвижда, че времето, за което са внесени осигурителни вноски за период, по-дълъг от изискващия се за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, не се зачита за осигурителен стаж и за това време лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 ДОПК въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО. Все пак по-разумно изглежда да не се избързва с внасянето на вноски за периоди, за които в последствие може да се окаже, че не са били дължими и трябва да се възстановяват.
 
 
От сравнителния анализ на двете цитирани разпоредби следва, че купуването на осигурителен стаж в първата хипотеза (за време на обучение) има по-широко осигурително-правно значение. То, разбира се, не надхвърля пенсионното осигуряване, защото чл. 9а КСО се отнася за зачитане на осигурителния стаж „при пенсиониране“, а не и за целите на краткосрочното обществено осигуряване (напр. за изчисляване на обезщетение за безработица). Този извод се споделя и в осигурителноправната ни теория и съдебната практика. Откупеният стаж за времето на обучение може да се използва за придобиване право за отпускане на всички видове пенсии за трудова дейност – напр. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
 

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
 
В практиката е изказвано становището, че в хипотезата на закупуване на недостигащ осигурителен стаж при пенсиониране правото на обезщетение се загубвало, тъй като закупуването на стаж имало единствено осигурителноправно значение. Подобно становище категорично не може да бъде споделено, защото не почива на действащото трудово законодателство. За възникването на правото на гратификационно обезщетение няма значение как е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – в резултат на натрупването на необходимия стаж или чрез неговото закупуване. Ако например служителят е достигнал предвидената в КСО възраст и е закупил (част от) годините на следването си във висше учебно заведение, за да си осигури недостигащия му осигурителен стаж за пенсиониране, последващото прекратяване на трудовото правоотношение ще има същите правни последици, както и ако необходимият стаж беше придобит по „обичайния“ ред: за работодателя ще възникне задължението да плати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, чиито размер ще зависи от предходния трудов стаж на служителя в същото предприятие.
 
***
 
Анализът на правния режим на закупуването на осигурителен стаж при пенсиониране показва, че като цяло законодателят допуска такава възможност по изключение и я свързва с точно определени предпоставки. Този подход е правилен, защото пенсията за осигурителен стаж и възраст е „контрибутивна“, т.е. тя предполага предходно участие в набирането на средствата във фондовете на държавното обществено осигуряване на основание извършвана от лицето трудова дейност. Казано с други думи, по правило стаж се придобива в резултат на полагане на труд (по трудово, служебно правоотношение, като самоосигуряващо се лице и пр.) и само по изключение за стаж могат да се зачитат и други периоди. В характера си на изключение купуването на стаж донякъде наподобява осигуряването по чл. 4, ал. 7 КСО (Съпругът/ съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/ осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.) Отново е налице изключение, при което се разкъсва взаимовръзката между упражняваната трудова дейност и натрупването на осигурителен стаж. Затова и социална справедливост на тези правила винаги е била съмнителна.
 
Веднъж обаче допуснал изключението, законодателят не следва да затруднява възможностите на лицата да се възползват от него. На първо място може да се помисли за чисто езиковото опростяване на разпоредбите, регламентиращи закупуването на осигурителен стаж, защото те са сложни, неясни, с многобройни препратки и в крайна сметка създават объркване у адресатите на акта. На второ място, удачно е да се допусне разсрочено плащане на осигурителните вноски при купуване на стаж, особено когато става дума за по-дълъг период (напр. 5 години). В тези случи общата сума за плащане е по-голяма и не винаги лицата са в състояние да я платят наведнъж. Впрочем възможност за разсрочено плащане в разглежданите хипотези предвиждаше отменения § 9 ПЗР на КСО (действал до началото на 2011 г.) и възстановяването на това решение заслужава сериозно обмисляне. (От 2007 г. периодът на разсроченото плащане беше обвързан с годините недостигащ осигурителен стаж. Ако недостигащият осигурителния стаж е до 3 години, периодът на разсрочено плащане можеше да бъде определен до 5 години. Когато недостигащият осигурителен стаж е от 3 до 5 години, периодът на разсрочено плащане можеше да бъде до 8 години (§ 9, ал. 4, т. 2 ПЗР КСО). Събирането на дължимите осигурителни вноски ставаше чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, които се извършваха служебно от пенсионния орган.)

доц. д-р Андрей Александров