Промени в КСО, свързани с втория стълб на осигуряването

Вижте обнародваните изменения в Кодекса тук:

Капиталовите форми на пенсионното осигуряване в България се осъществява в две форми:
- допълнително задължително пенсионно осигуряване в два вида пенсионни фондове – Универсални пенсионни фондове (УПФ) и Професионални пенсионни фондове (ППФ), които представляват втория стълб на пенсионната система;
- допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фондовете на доброволното пенсионно осигуряване по професионални схеми, които са третия стълб на пенсионната система.
 
Вторият и третият стълб допълват първия стълб на пенсионната система, държавното обществено осигуряване, който има водеща роля в осигуряването.
 
Ролята на капиталовите стълбове: вторият – задължителен, и третият -  доброволен, ще нараства във времето, защото тенденциите на пазара на труда и демографската особеност на България налагат да се търсят нови решения и подходи за осигуряване на прилични доходи на хората след пенсионирането им.  
 
Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се осъществява съгласно разпоредбите на Дял II от Кодекса за социално осигуряване (КСО). При капиталопокривната система осигурителните вноски се водят в отделни индивидуални партиди и от натрупаната сума, заедно с приходите от инвестирането, намалена с таксите и удръжките, се определя пенсията.
 
ДЗПО покрива риска старост. Участието във фонд за ДЗПО става с подаване на заявление в срок 3 месеца от възникване на задължението за осигуряване или въз основа на служебно разпределение.
 
В ДВ, бр. 19 от 5 март 2021 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се регламентира фазата на изплащане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Целта на промените е да се уреди непълната и противоречива нормативна уредба във връзка с изплащането на пенсиите от УПФ.  Наближава времето за изплащане на първите пенсии на правоимащите лица от тези фондове – за жените след месец септември 2021 г., а за мъжете -  през 2024 г., ако са родени след 31 декември 1959 г. и отговарят на изискващите се условия.    
 
Промените в КСО са свързани с усъвършенстване на разпоредбите относно изплащането на средствата за ДЗПО в съответствие с основните принципи, на които е изградена системата – гарантиране и защита на правата на осигурените лица, правото на избор на варианти за пенсиониране, осведоменост при вземане на решения и т.н.
 
 
В зависимост от размера на натрупаните преди пенсионирането средства в индивидуалните партиди, съгласно чл. 167 от КСО, изплащането може да стане чрез пожизнени пенсии или разсрочено.
 
 
Допълнителната пожизнена пенсия за старост е месечно плащане на предвидена в пенсионния договор сума, дължима на пенсионера от определената дата до неговата смърт. Размерът ѝ не може да бъде по-малък от 15 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 към датата на определянето му.
 
Допълнителната пожизнена пенсия за старост може да бъде с гарантиран период на изплащане, може да се включва в разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст, като срокът и размерът на разсроченото плащане, както и размерът на пожизнената пенсия се избират от осигуреното лице.
 
 
В КСО са направени промени във връзка с определяне размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост. Тя ще се формира въз основа на:
- биометрични таблици, утвърдени от Комисията за финансов надзор;
- технически лихвен процент, одобрен от Комисията за финансов надзор.
 
Пенсионноосигурителните дружества ще използват единна таблица за смъртност за изчисление на пожизнените пенсии, която се утвърждава от Комисията за финансов надзори и се актуализира при промяна в официалната статистическа информация. Техническият лихвен процент за изчисление на различните видове пенсии също се променя от Комисията за финансов надзор.
 
Когато при отпускане на пенсията размерът на натрупаните средства е по-малък от сумата на брутния размер на преведените от НОИ и от НАП осигурителни вноски за конкретно лице, средствата в индивидуалната партида се допълват от резерва за гарантиране на тези суми. Съгласно разпоредбата на чл. 193а от КСО, пенсията се определя на база на допълнените средства, като гарантираният размер не може да бъде по-малък от този, изчислен на база на сумата от брутния размер на преведените от НОИ и НАП осигурителни вноски за ДЗПО за конкретното лице.
 
Ако лицето желае, пенсионноосигурителните дружества са длъжни да предложат гарантиране на размера на допълнителната пожизнена пенсия за старост, изчислена на база на натрупаните средства по индивидуалната партида, ако сумата на средствата е по-голяма от брутния размер на преведените осигурителни вноски.
 
Когато едно лице се пенсионира от УПФ, индивидуалната му партида се закрива и натрупаните средства се прехвърлят във Фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Този фонд гарантира плащането на всеки пенсионер, независимо от неблагоприятни инвестиционни резултати или дългосрочно изплащане на пожизнените пенсии. Със закриването на индивидуалната партида правата на наследниците при смърт на пенсионера се регламентират в подписания пенсионен договор в зависимост от характеристиките на избрания от пенсионера пенсионен продукт.
 
 
В тези случаи средствата се разпределят така, че гарантираният размер на месечната пожизнена пенсия да не е по-малък от 15 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
 
В чл. 167, ал. 4 от КСО са регламентирани видовете пенсии, които изплащат пенсионноосигурителните дружества, а именно:
1. пожизнена пенсия без допълнителни условия;
2. пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане от 2 до 10 години в зависимост от избора на осигуреното лице;
3. пожизнена пенсия, включваща разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избраната от пенсионера възраст.
 
Съгласно чл. 167а от КСО, средствата по индивидуалната партида могат да се изплащат еднократно или разсрочено. Когато те са недостатъчни за отпускане на допълнителна пожизнена пенсия за старост, но надвишават трикратния размер на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО към датата на определяне на стойността на средствата по партидата, осигуреното лице има право да ги получи разсрочено. Размерът на месечното плащане не може да бъде по-малък от 15 на сто и по-голям от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 към датата на определяне на неговия размер. Пенсионноосигурителното дружество разсрочва плащането срещу прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида или брутния размер на осигурителните вноски, което от двете е по-голяма, във фонда за разсрочени плащания. Гарантираният размер на разсроченото плащане е равен на този, изчислен на база на сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски за съответното осигурено лице.
 
 
Съгласно чл. 169д, допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсроченото плащане се актуализират поне веднъж годишно, като гарантираните им размери не се променят.
 
 
При смърт на пенсионер на универсален или професионален пенсионен фонд, който получава:
- пожизнена пенсия от УПФ с права на получаване от наследници, правата на  наследниците се определят в правилника за организацията и дейността на фонда и в пенсионния договор;
- срочна пенсия или разсрочено плащане от професионален пенсионен фонд, на наследниците се изплаща еднократно или разсрочено остатъкът от средствата по индивидуалната партида на починалия;
- разсрочено плащане от фонда за разсрочени плащания, на наследниците се изплаща еднократно или разсрочено остатъкът от прехвърлените средства във фонда на разсрочените плащания.
 
Когато осигуреното лице или пенсионерът нямат наследници, натрупаните средства по индивидуалната му партида и остатъкът от прехвърлените средства във фонда за разсрочени плащания се прехвърлят в резерва за гарантиране изплащането на пожизнени пенсии по чл. 192, ал. 2, а натрупаните средства в индивидуалната партида в професионален фонд се прехвърлят в държавния бюджет.
 
Когато пенсионер, който получава пожизнена пенсия, няма наследници, дължимите средства остават във фонда за изпащане на пожизнени пенсии по чл. 192а.  
 
Отказът от наследство не лишава наследниците от правата им по чл. 170, ал. 1 и 2 и приемането на тези средства не се счита, че са приели наследството.
 
Създават се резервни фондове за гарантиране размера на изплащаната пенсия, с които се създава стабилност при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изплащането на пенсии.
 
Предвидено е създаване на програми за лоялни клиенти, които ще имат допълнителни ползи при ползване на различни услуги.
 
Член 201 от КСО е допълнен със създадена допълнителна такса върху стойността на нетните активи на фонда за изплащане на пожизнени пенсии и на фонда за разсрочени плащания – 0,5 на сто годишно.
 
 
В Закона за бюджета на ДОО за 2021 г. е дадена възможност за лицата, които желая да променят осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“ и ще се пенсионират през 2021 г., да променят осигуряването си до 30 юни 2021 г.
 
 
На Комисията за финансов надзор е даден срок до 30 юни да приеме подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон и да приведе в съответствие с този закон на съществуващите нормативни актове.
 
Бъдещите пенсионери могат да направят информиран избор за по-точна преценка относно размера на бъдещите си пенсии, а в зависимост от натрупаните средства по индивидуалните им партиди в период, максимално близък до пенсионирането. Така те ще могат да преценят откъде да получават пенсията си от НОИ или от УПФ. Създадена е възможност и за прехвърляне на средствата в друг УПФ.