Задължение за изплащане на обезшетение по чл. 222, ал.3 от КТ за служител с ранно пенсиониране

Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 на чл. 222 от КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Според  чл. 68а, ал. 1 от КСО, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Пенсиите се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

От тук следва, че при прекратяване на трудово правоотношение ако работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, то той ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 от КТ. Не е необходимо работникът или служителят да е упражнил правото си на пенсиониране по чл. 68а от КСО, достатъчно е той да отговаря на изискването за придобит осигурителен стаж и да има една година до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1. От зададения въпрос става ясно, че служителят е не само придобил, но и упражнил правото си на т.нар. ранно пенсиониране и от тук следва, че работодателят му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 във връзка с чл. 222, ал. 4 от КТ. Когато лицето работи при работодателя по-малко от 10 г., то дължимото обезщетение е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

Работодателят може да поиска документи, с които лицето да удостовери дали има изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО или, както е в случая, когато има излязло решение за пенсиониране, да го представи.

С уважение:

Още за обезщетение по чл. 222: