Обезщетение за пенсиониране на освободено лице, подало документи за пенсиониране преди прекратяване на трудовия договор

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, за да има право работникът или служителят на предвиденото обезщетение, е необходимо към момента на прекратяване на трудовия договор да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Условията, при които се придобива право на пенсия към момента, са навършени години и сбор от осигурителния стаж и възраст.

Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай.

В случай че към момента на прекратяване на трудовия договор Вашата служителка има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, би следвало да се приеме, че тя ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното ѝ трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено да се изплаща при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Целта на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е да компенсира работника или служителя за оставането му без работа. Уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 при „при намаляване на обема на работата“ е включено в тези основания, и във Вашия случай това обезщетение е правилно изплатено.

Срокът, в който работодателят е длъжен да изплати обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовите правоотношения, каквото е и обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, е не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Давностният срок, в който паричното обезщетение може да се предяви от служителя в съда, е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

С уважение:

Още за обезщетения: