Въвеждане на сумирано работно време и промяна в трудовите договори на служителите

При сключване на трудов договор, Кодексът на труда определя задължителни реквизити, съгласно чл. 66. Или трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
 
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда при сключване на трудов договор се уговаря и продължителността на работния ден или седмица. Тук се има предвид продължителността на работния ден в рамките на законоустановената продължителност.
 
Правото да установи сумирано отчитане на работното време принадлежи на работодателя. В практиката е прието работодателите да издават заповед, с която се въвежда сумираното отчитане на работното време, звената/ длъжностите за който се отнася, и се определя периодът на отчитане. Сумираното изчисляване на работното време представлява начин на изчисляване на работното време, при който установената нормална или намалена продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време, съгласно чл. 9б от НРВПО. Именно тази дневна продължителност на работното време се уговаря в трудовият договор.
 
Съгласно чл. 142 ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Периодът на отчитане се определя от работодателя. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Поименните графици, по които ще работят работниците и служителите, се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
 
Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време не води до промяна на уговорената с трудовите договори на работниците и служителите продължителност на работния ден или седмица. В трудовия договор задължително се посочва продължителността на работния ден или седмица, но начинът, по който ще се отчита работното време - подневно или сумирано, не е задължителен елемент от трудовия договор.

Още за НРВПО:

Нормативна рамка

КТ

НРВПО