Необходимост от изпълнение на служебни задачи след края на работния ден
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
Въпрос:
Планираме да назначим лице на длъжност „главен счетоводител“. Дружеството е българско, ЕООД, дъщерно на американска компания. Ръководство в САЩ иска комуникацията да се осъществява чрез видеоконферентни разговори 2 – 3 пъти месечно, които ще се организират в извънработно за нас време, заради часовата разлика със САЩ. Ако назначеното лице трябва да остава след работно време в офиса, за да участва в тези разговори, това време като извънреден труд ли следва да му се заплати?
Планираме да назначим лице на длъжност „главен счетоводител“. Дружеството е българско, ЕООД, дъщерно на американска компания. Ръководство в САЩ иска комуникацията да се осъществява чрез видеоконферентни разговори 2 – 3 пъти месечно, които ще се организират в извънработно за нас време, заради часовата разлика със САЩ. Ако назначеното лице трябва да остава след работно време в офиса, за да участва в тези разговори, това време като извънреден труд ли следва да му се заплати?
Отговор:
По принцип трудът, полаган по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, е извънреден труд (чл. 143, ал. 1 от КТ). Той подлежи на увеличено заплащане по правилата на чл. 262 от КТ.
Може да се помисли за начин за избягване на този ефект, чрез въвеждането на т.нар. ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а от КТ. При ненормирания работен ден „надработеното” време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а в почивни и празнични дни – с увеличено заплащане за положен извънреден труд.
Ненормираният работен ден се въвежда „поради особения характер на работата” със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
Обикновено на ненормиран работен ден работят специалисти с висока квалификация и отговорни задачи, които не винаги могат да бъдат прекъснати рязко с края на работния ден. От данните в запитването изглежда, че случаят е такъв – главният счетоводител на предприятието вероятно трябва да предостави финансова информация на едноличния собственик на капитала, и поради избраната форма за комуникация не може да напусне работното си място в края на работния ден.
Разпоредбата на чл. 139а от КТ не определя колко точно може да е работата на ден извън редовното работно време, но при всички случаи общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка. Това означава например, че колкото и важна и неотложна работа да има за довършване, не може да се нарушава правилото за непрекъсната 12-часова междудневна почивка.
Следва да се отбележи също, че ненормираният работен ден е подходящ за случаите, когато характерът на работата налага понякога да се остава след работно време. Ако това е постоянна и ежедневна практика, работодателят всъщност злоупотребява с предоставената му от закона възможност и фактически изисква полагането на извънреден труд от работниците и служителите срещу скромната компенсация от пет работни дни допълнителен платен годишен отпуск. Такава ситуация е незаконосъобразна и може да доведе и до налагане на административно наказание на съответния работодател.
Списъкът на длъжностите, за които се прилага ненормиран работен ден, се утвърждава от работодателя със заповед. Не е установен срок или период, в който следва да се издаде заповедта, следователно работодателят може да утвърждава и изменя този списък по всяко време (разбира се, след провеждане на предвидените в закона консултации).
Отработеното „в повече“ време при ненормирания работен ден поражда допълнителни права за работниците и служителите:
– право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ в размер от не по-малко от 5 работни дни;
– право на почивка от не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време;
– когато работници или служители, които работят при условията на ненормиран работен ден, полагат труд през почивните и празнични дни, им се заплаща увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Може да се помисли за начин за избягване на този ефект, чрез въвеждането на т.нар. ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а от КТ. При ненормирания работен ден „надработеното” време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а в почивни и празнични дни – с увеличено заплащане за положен извънреден труд.
Ненормираният работен ден се въвежда „поради особения характер на работата” със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
Обикновено на ненормиран работен ден работят специалисти с висока квалификация и отговорни задачи, които не винаги могат да бъдат прекъснати рязко с края на работния ден. От данните в запитването изглежда, че случаят е такъв – главният счетоводител на предприятието вероятно трябва да предостави финансова информация на едноличния собственик на капитала, и поради избраната форма за комуникация не може да напусне работното си място в края на работния ден.
Разпоредбата на чл. 139а от КТ не определя колко точно може да е работата на ден извън редовното работно време, но при всички случаи общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка. Това означава например, че колкото и важна и неотложна работа да има за довършване, не може да се нарушава правилото за непрекъсната 12-часова междудневна почивка.
Следва да се отбележи също, че ненормираният работен ден е подходящ за случаите, когато характерът на работата налага понякога да се остава след работно време. Ако това е постоянна и ежедневна практика, работодателят всъщност злоупотребява с предоставената му от закона възможност и фактически изисква полагането на извънреден труд от работниците и служителите срещу скромната компенсация от пет работни дни допълнителен платен годишен отпуск. Такава ситуация е незаконосъобразна и може да доведе и до налагане на административно наказание на съответния работодател.
Списъкът на длъжностите, за които се прилага ненормиран работен ден, се утвърждава от работодателя със заповед. Не е установен срок или период, в който следва да се издаде заповедта, следователно работодателят може да утвърждава и изменя този списък по всяко време (разбира се, след провеждане на предвидените в закона консултации).
Отработеното „в повече“ време при ненормирания работен ден поражда допълнителни права за работниците и служителите:
– право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ в размер от не по-малко от 5 работни дни;
– право на почивка от не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време;
– когато работници или служители, които работят при условията на ненормиран работен ден, полагат труд през почивните и празнични дни, им се заплаща увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
08Дек2022
Отчитане на работно време на шофьор, изпълняващ международен превоз
от Красимира Гергева
на 08 Дек 2022
09Ноем2022
График на разположение във връзка с промяна в НРВПО
от Красимира Гергева
на 09 Ноем 2022
27Септ2022
Извънреден труд на лице на СИРВ, което е било в болничен
от Красимира Гергева
на 27 Септ 2022
10Авг2022
Брой трудови договори, които може да сключи лице с трудов договор на 4 часа
от Аспасия Петкова
на 10 Авг 2022