Удръжка по съдебен запор на работник

От момента на получаване на запорното съобщение работодателят като „трето задължено лице“ по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК има задълженията на пазач спрямо дължимите суми (трудовото възнаграждение). Вместо да го изплаща на работника или служителя, той е задължен да плати на съдебния изпълнител, докато бъде погасено задължението, посочено в запорното съобщение. Тъй като по социални съображения не може да се допусне целият трудов доход на едно лице да се използва за погасяване на задълженията му, законът определя т.нар. несеквестируем доход – един минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство. Задълженията на работодателя в подобна ситуация са предимно от технически характер – да превежда секвестируемата част от дохода по сметка, посочена от съдебния изпълнител.

Каква е максимално допустимата сума на удръжките, зависи от два фактора: размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът издържа.

В Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС се пояснява: „Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.“

С ПМС  № 331/26.11.2020 г. размерът на минималната работна заплата за страната е установен на 650.00 лв. Следователно работниците и служителите, получаващи трудово възнаграждение до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 2 от ГПК предвижда, че месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Следователно за целите на определянето на секвестируемата, респ. несеквестируемата част от дохода по трудовото правоотношение, се взема нетният размер на възнаграждението. Същевременно важи и абсолютната несеквестируемост на дохода в размер на минималната работна заплата. В резултат от прилагането на двете ограничения - това за  несеквестируемост на доход в размер на минималната работна заплата и на съответната пропорционално определена по правилата на чл. 446, ал. 1 от ГПК част, секвестируемата част от възнаграждението  се определя в размер на 50 лв. (700 – 650 лв.). Върху тази сума следва да бъде направена удръжката.

Вноската по кредит – дори да е уговорено технически тя да се удържа и внася от работодателя – не представлява задължителна удръжка, която следва да се приспадне преди да се определи (не)секвестируемостта на възнаграждението.

С уважение:

Още за възнаграждения:

Нормативна рамка