Трудови договори със служители на непълен работен ден с различна продължителност

Още при сключване на трудовия договор или с последващо изменение към него страните могат да уговорят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). Тази възможност е предвидена в чл. 138 КТ. Няма ограничение за „долна граница“, под която е недопустимо да се слиза: възможно е да се договори полагането на труд в продължение на 1, 2, 4 часа на ден или изобщо колкото е необходимо с оглед конкретния обем на работа. Със същия или с друг работодател работникът или служителят може да сключва и други трудови договори до допълване на работното време до законоустановената нормална продължителност или повече, стига да не се нарушават нормите на междудневна и седмична почивка.

Няма пречка да се договори и работа на непълно работно време за определени дни от седмицата или месеца. Съществувалите по-рано ограничения в разпоредбата на чл. 114 КТ (за сключване на такъв договор за не повече от 40 часа месечно) отпаднаха и в момента трудов договор по чл. 114 КТ може да се сключи например за по три пълни работни дни всяка седмица или през седмица; за два, три или четири работни дни с непълна продължителност на работното време и пр. Разбира се, от самото заглавие на разпоредбата се извежда логичното заключение, че договорът за работа „през определени дни в месеца“ не може да покрива всички работни дни в месеца, защото тогава няма да има разлика с „нормалния“ трудов договор.

Що се отнася до изчисляването на работното време, основното правило е установено в чл. 142, ал. 1 КТ – в работни дни, т.е. подневно. В чл. 142, ал. 2 КТ обаче е предвидена възможност работодателят да установи и сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При него е възможно в отделни дни работникът или служителят да положи повече часове труд, които да се компенсират в други дни, в които е работено по-малко. Затова в края на периода се извършва преценка дали средно за включените в него работни дни е отработена уговорената продължителност на работното време или е положен извънреден труд. Сумираното изчисляване на работното време по принцип изисква специална организация, създадена от работодателя, за да се планира правилно трудовият процес и да не се допусне нарушение на повелителните законови разпоредби относно режима на труд и почивки. Тази цел се постига чрез графиците за работа. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а НРВПО).
Българското трудово законодателство допуска сумирано изчисляване да се въведе и при работа на непълно работно време. В този случай в края на периода на сумирано изчисляване за база за сравнение ще се вземе уговорената продължителност на работното време (например при период на отчитане от един месец и договорено непълно работно време от 4 часа, в месец с 22 работни дни нормата ще е 88 часа. Ако реално отработените часове са например 98, тези 10 часа се явяват „в повече“ и представляват извънреден труд за работника или служителя).

С уважение:
 

Още за работно време:

Тълкуване на чл. 113, ал. 5 от КТ при работа над 48 часа седмично

Удължаване на работно време над 48 часа с нови 4 месеца