Тълкуване на чл. 113, ал. 5 от КТ при работа над 48 часа седмично

От съдържащата се в запитването информация може да се направи извод, че и двамата работодатели – по основния трудов договор и по договора за допълнителен труд – са въвели сумирано изчисляване на работното време. Трудността да се отговори на поставения въпрос произтича от приложимостта едновременно на две групи норми, ограничаващи допустимия брой часове работа – правилата при сумирано изчисляване на работното време и изискванията на чл. 113 КТ за общата продължителност на работното време по повече на брой трудови правоотношения. Затова още в началото трябва да се обърне внимание, че темата е спорна и е възможно при евентуални проверки контролните органи по спазване на трудовото законодателство да застъпят различно схващане.

В описаната ситуация за правилно може да се приеме тълкуването, че от значение са ограниченията за спазване на междудневната и междуседмичната почивка. Аргументите за това са следните:

- В трудовото ни законодателство е установена нормалната продължителност на работното време през деня до 8 часа или 40 часа седмично (чл. 136 КТ). Това е основното правило в уредбата на работното време, което се отнася за най-често срещания случай на работа по едно трудово правоотношение. Специални правила са предвидени за работното време по трудов договор за допълнителен труд (чл. 113 КТ). Те се прилагат както спрямо договорите за допълнителен труд със същия работодател (вътрешно съвместителство), така и по договорите за допълнителен труд с друг работодател (външно съвместителство). Седмичното работно време в тези случаи представлява сбор от работното време по основното трудово правоотношение и по договора за допълнителен труд и при подневно изчисляване на работното време не може да превишава 40 часа за ненавършилите пълнолетие работници и служители и 48 часа за останалите работници и служители. В разпоредбата на чл. 113, ал. 2 КТ е предвидено изключение по отношение на пълнолетните работници или служители, според което с изричното им писмено съгласие те могат да полагат труд и повече от 48 часа на седмица. При външното съвместителство (чл. 111 КТ) съгласието се дава пред работодателя по договора за допълнителен труд.

- В чл. 142, ал. 2 КТ е предоставена възможност, различна от подневното изчисляване на работното време. Работодателят може да установи сумирано изчисляване (седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца). Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата „в повече“ се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ). При сумираното изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ). При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малко от 24 часа в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието на работодателя налагат това.

- От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби следва, че със съгласието, дадено от работника или служителя на работодателя по договор за допълнителен труд за работа повече от 48 часа седмично, се преодолява едно ограничение, което важи при подневното, а не при сумираното изчисляване на работното време. Аргумент в тази насока дава и разпоредбата на чл. 113, ал. 6 КТ: „Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.“ Следователно чл. 113 КТ не регламентира „всички случаи“ на работно време по трудов договор за допълнителен труд, защото извън него остава хипотезата на сумирано изчисляване. Оказва се, че ограниченията, приложими спрямо работното време, са уредените в материята на сумираното изчисляване и предвидената в тези случаи междудневна и седмична почивка. Друг е въпросът, че за целта трябва да се съобразят графиците за полагания труд по двете правоотношения, което може да създаде съществени организационни затруднения.

С уважение:
 

Още за работно време:

Удължаване на работно време над 48 часа с нови 4 месеца