Трудов и осигурителен стаж при неплатен отпуск

Зачитането на осигурителен стаж за времето на различните видове неплатени отпуски е регламентирано с чл.9, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според тази разпоредба осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. Пак по същия начин стаж се зачита за периодите на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и за неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

 

На работниците и служителите неплатен отпуск се разрешава по реда на чл.160 от Кодекса на труда. Съгласно тази разпоредба работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
 

При ползването на неплатен отпуск от осигурените лица в посочените случаи осигурителният стаж се зачита, без за това време да се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. По този ред се зачита и осигурителният стаж на лица, чиито правоотношения са възникнали въз основа на други закони, когато в тях са предвидени подобни разпоредби. Размерът на зачетения осигурителен стаж в тези случаи не може да бъде повече от 30 работни дни в рамките на една календарна година. До този размер осигурителният стаж ще се зачете дори и в случаите, в които осигурените ползват неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж над 30 дни, когато това е предвидено в закон или в акт на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО е категорична, че осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски във всички случаи, се зачита не повече от 30 работни дни.