Срок за представяне на искане за обезщетение за оставане без работа

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение на определени основания (сред които е закриване на част от предприятието или съкращаване на щата), работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Обезщетението се изплаща, след като работникът или служителят представи доказателства, че не е започнал работа по трудово правоотношение или е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Като доказателство може да представи трудова книжка, а работодателят може да изисква от работника да представи и декларация. Ако работникът или служителят е постъпил на нова работа, той е длъжен да представи на работодателя си при постъпването на работа трудовата си книжка съгласно чл. 348, ал. 2 от КТ. След като впише необходимите обстоятелства в нея, работодателят е длъжен незабавно да я върне на работника или служителя.

Ако работодателят не изплати дължимото обезщетение, работникът или служителят може да го търси по съдебен ред. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от КТ, давността за предявяване на иска е 3-годишна, считано от датата, когато плащането е станало изискуемо.

С уважение:

Още за обезщетения: