Разходи за консумативи на служители, полагащи дистанционен труд

Условията за извършване на надомна работа и работа от разстояние са уредени в раздели VIIIa и VIIIб на глава V от Кодекса на труда и създават специфични практически затруднения за работодателите още от приемането им през 2011 г. „Новото“ в тази материя е единствено разширяването на приложното поле на дистанционната работа през 2020 г. във връзка с пандемията на коронавирус. В чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците беше предвидена възможността работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване. В нова разпоредба на чл. 120б от Кодекса на труда, озаглавена „Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка“, е предвидено, че работодателят може при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Промяната се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2КТ. В Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването е постановено работният процес да се провежда при възможност в дистанционна форма (надомна работа/работа от разстояние) или да се установи работно време с променливи граници или работа на смени.

Споменатите по-горе практически затруднения на работодателите са свързани с колебанията как да се гарантират и контролират здравословните и безопасни условия на труд на работещите дистанционно служители, кои консумативи следва да се покриват, по какъв начин може да се установи спазването на нормативноустановените почивки, отчетността на извънредния труд и т.н. В разпоредбите на чл. 107г, т. 3 и чл. 107д, т. 1 КТ в раздела за надомната работа например са преповторени общите задължения на страните по трудовото правоотношения във връзка със здравословните и безопасни условия на труд: задължението на работодателя да осигури такива условия, и на работника или служителя – да ги спазва. Как може обаче работодателят да осигури каквито и да било условия в дома на служителя? Или да следи за спазването на санитарните и противоепидемични мерки? По този наистина „специфичен“ въпрос за съжаление законът мълчи, а за работодателя е много трудно  да установи фактическите условия в дома на служителя, при които се полага трудът.

Все пак трудовото ни законодателство дава някои, макар и не съвсем изчерпателни отговори, на така поставените въпроси.
► В трудовия договор за надомна работа (респ. заповедта, с която на работниците и служителите се възлага надомна работа) се уреждат: местонахождението на работното място; трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане; редът за възлагане и отчитане на работата; начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция; консумативните разходи за работното място и заплащането им; други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа (чл. 107в, ал. 2 КТ). Следователно при тази форма на работа е въпрос на договорка между страните (или на преценка на работодателя, когато възлага надомна работа със заповед) кои консумативни разходи ще се покриват от работодателя и кои – от работника или служителя.
► При работата от разстояние има една допълнителна специфика:  въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор (респ. заповедта, с която на работниците и служителите се възлага работа от разстояние). Работодателят осигурява за своя сметка: необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му; програмно (софтуер) осигуряване; техническа профилактика и поддържане; устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност; защита на данните; информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние; система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство; други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор (чл. 107и, ал. 2 – 3 КТ). От цитираните разпоредби се извежда заключението, че при работа от разстояние таксата за интернет свързаност по правило е за сметка на работодателя.
 
Извън посоченото по-горе специално правило, не съществува друго общо задължение за работодателя да покрива всякакви разходи на работника или служителя, работещ дистанционно, като например сметки за електричество, вода, парно отопление и т.н. Когато извършва преценка кои разноски на служителите, полагащи труд при условията на надомна работа или работа от разстояние да покрива, работодателят следва да изхожда от логиката на служебния или личен характер на ползването. Когато става дума за консумативи, които работникът или служителят потребява в бита си, т.е. би осигурил в своя дом и ако работеше в служебните помещения, няма основателна причина те да се покриват от работодателя. Обратно, ако разходите се правят с основна цел обезпечаване на изпълнението на служебните задължения (напр. сметка за служебен мобилен телефон), естествено е те да бъдат за сметка на работодателя.

С уважение:
 

Още за надомна работа: