Работа на смени в денонощен магазин

1. Тъй като в запитването се съдържат голям брой въпроси и основната част са свързани с полагането на нощен труд, може би ще е най-удачно първо накратко да се изясни режимът на нощния труд, а след това да се дадат и конкретни отговори на всеки от въпросите.

Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 КТ). Когато още при сключването на трудовия договор страните са наясно, че по него ще се полага нощен труд, специалните условия при полагане на нощен труд условия се включват в задължително договорно съдържание. Посочва се продължителността на работното време и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд.

Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя (чл. 140а, ал. 2 КТ). Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

По социално-закрилни съображения не се допуска полагането на нощен труд от някои категории работници и служители в по-уязвимо положение (непълнолетни, бременни и др.).

Основните задължения на работодателя във връзка с полагането на нощен труд са:
‣ Освен да заплати предварителния медицински преглед при постъпване на работа, работодателят трябва да организира и периодични медицински прегледи по чл. 287 от КТ. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя с Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците;
‣ Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд (чл. 140, ал. 3 КТ);
‣ Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Трудоустрояването се извършва по реда на чл. 314 – 320 от КТ;
‣ Работодателят, при когото работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Инспекцията по труда да предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд (чл. 140а, ал. 5 КТ).

Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл. 261 от КТ). Министерският съвет е упражнил делегираното му правомощие да определи тези размери в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. По пътя на индивидуалното или колективно трудово преговаряне страните могат да договорят и по-висок размер на това възнаграждение.

Според чл. 9 от НСОРЗ при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. (За сумираното изчисляване на работното време и неговите особености ще стане дума по-долу. Тук е достатъчно само да се поясни, че поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. При нормална продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормална продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.)

Нощните часове не се превръщат в дневни в няколко хипотези, и по-конкретно когато дневната и нощната продължителност на работното време са равни, дневната продължителност е по-малка от нощната и когато работата по трудовия договор се изпълнява само през нощта. В разглеждания тук случай не е налице нито една от тези хипотези.

2. От представените в запитването данни могат да се предложат следните отговори на въпросите:

- Дали да се въведе сумирано изчисляване на работното време? Това би бил най-логичният вариант, който ще позволи 12-часови смени, без те да водят по правило до полагане на извънреден труд (ако работното време се изчислява подневно, работата над 8 часа през деня и над 7 часа през нощта ще се яви извънреден труд). Следва да се има предвид, че сумираното изчисляване на работното време е само начин за неговото отчитане. Казано с други думи, въвеждането на сумирано изчисляване не означава, че работниците и служителите ще работят повече, а че положените часове труд могат да се разместват така, че средно за определен период да се получи същата норма. Ако например в един календарен месец има 22 работни дни, при системата на подневно отчитане и при нормална продължителност на работното време служителят би положил 176 часа труд (22 работни дни по 8 часа на ден). В случай че е установено сумирано изчисляване на работното време за същия едномесечен период, сборът на часовете би трябвало отново да е 176, но е възможно в някои дни да се работи по-малко от 8 часа, в други – повече от 8 часа, а пълната норма да се достигне като сбор от всички дни с различна продължителност. При периоди от няколко месеца общата норма на работното време се определя като сбор от общата сума на часовете през съответните месеци. При такова изчисляване следва да се има предвид нормата за целия избран период, а не по отделни месеци. Продължителността на периода на сумираното отчитане може да е продължителност от 1 до 4 месеца.

- Превръщат ли се нощните часове в дневни по коефициент? Да, като това засяга служителите, които ще работят от 19,00 ч. до 07,00 ч. Диапазонът от 22,00 ч. до 06,00 ч. са часовете нощен труд, които се приравняват на дневни с коефициент 1,143. Като краен ефект това вероятно ще доведе до отчитането на извънреден труд в края на референтния период на сумираното изчисляване. Положеният извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение от не по-малко от 50 на сто.

- Официалните празници и почивните при СИРВ доплащат ли се? Не, ако работата в почивен/ празничен ден е работа по график и не представлява извънреден труд. Следва да се има предвид обаче правилото на чл. 264 КТ: За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

- При какви случаи има добавки за нощен труд? „Увеличеното заплащане по чл. 8 от НСОРЗ се прилага по отношение на всеки отработен нощен час или част от него, без значение при какви условия е сключен трудовият договор.“ – така: отговор на МТСП от 09.01.2008 г. в рубриката „Често задавани въпроси“ на Интернет страницата на министерството.

- Как се определят часовете нощен труд, когато смяната е смесена? Както беше посочено, това са часовете в диапазона от 22,00 ч. до 06,00 ч. Те следва да се превърнат в дневни в края на периода на сумирано изчисляване.

- Как ще се изчисляват часовете на допълнителния трудов договор, така че да не надвишават максималната седмична продължителност? – В конкретно разглеждания казус това няма как да се постигне законосъобразно, защото минималната междудневна почивка е 12 часа и законът не допуска изключение от това правило. Ако служителят е отработил 12 часова смяна, очевидно всеки следващ час труд по другото трудово правоотношение ще е в нарушение на минималната междудневна почивка.

- В трудовите договори трябва ли да бъде описано работното време на работника? Да, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ в трудовия договор задължително се уговаря продължителността на работния ден или седмица. Ако още към момента на сключване на договора се знае, че по него ще се полага нощен труд, това се отразява в договора.

Още за СИРВ:

Нормативна рамка

КТ

Наредба № 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците