Процедури за достъп на чужденци от трети държави до пазара на труда

Промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

В ЗТМТМ е регламентиран ред за получаване на право на заетост на членовете на семейства на лицата с разрешение за дългосрочно пребиваване, членовете на семействата на български граждани или на гражданин на държава - членка на ЕС, на държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. Тази заетост следва да се декларира от работодателя по ред, определен в Правилника за прилагане на ЗТМТМ.
         
Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства.


При кандидатстване за първоначален достъп до пазара на труда, чужденецът пребивава извън територията на Република България и не следва да притежава валидна виза за краткосрочно пребиваване, издадена от службите на МВнР, с изключение на предвидените в ЗТМТМ случаи.
         
Издаденото от Агенцията по заетостта /АЗ/ разрешение се явява основание за издаване от "Консулските служби" на МВнР на виза тип "D" за влизане в страната с цел работа и на разрешение за пребиваване от Дирекция "Миграция" на МВР за срока на разрешението за достъп до пазара на труда.
          
Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство.
               
1.  Работодателите следва да направят предварително проучване на пазара на труда - „пазарен тест”, доказващо че националният пазар на труда не предлага подготвени местни лица.
               
В нормативната уредба са предвидени случаи за заетост без провеждане на „пазарен тест”. Те се отнасят за:
- Чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнение на международни договори, по които Република България е страна;
- Гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерство на образованието и науката;
- Артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
- Спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради висока степен на професионални умения;
- Командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
- Работници-граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;
- Работници-граждани на трети, държави наети по трудово правоотношение за упражняване на висококвалифицирана заетост във връзка с издаване на Синя карта на ЕС;
- Членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;
0 Работници-граждани на трети държави, приети като научни работници; студенти редовна форма на обучение във висши учебни заведения и стажанти на територията на Република България;

Пазарен тест не е необходим за допускане до пазара на труда и на сезонни работници – граждани на трети държави, наети по трудово правоотношение за сезонна заетост;
               
2. За предоставяне на разрешение за издаване на „Единно разрешение за пребиваване и работа” при местния работодател, в предходните 12 месеца общият брой на работещите чужденци не трябва да надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани или чужденци с приравнени на тях права, а за малките и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;
               
3. Предлаганите условия на труд и заплащане за чужденците не трябва да са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
               
4. Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности за които чужденецът притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, за което се представят официални документи, легализирани по съответния ред.


       
Предпоставки за издаване на ЕРПР:
- местният работодател е извършил предварително проучване на пазара на труда /пазарен тест/ и е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период /не по-малък от 15 дни и не по-голям от 3 месеца/ непосредствено преди подаване на заявлението, в рамките на пазара на труда нужния му специалист, чрез обяви в националните и местните средства за масово осведомяване, включително в дирекция "Бюро по труда" по месторабота, съдържащи информация за обективните изисквания за заемане на длъжността и спецификата на дейността;
- съществува обективна невъзможност за работодателя да наеме на свободното работно място български граждани или чужденци с приравнени на техните права с исканата професия, специалност и/или квалификация, включително няма възможност за своевременното обучение на нужните на работодателя кадри.
       
Разрешението на АЗ се предоставя за срок до 1 година, а когато срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Срокът на разрешението може да бъде продължаван до 12 месеца, когато са налице основанията за първоначалното му предоставяне и няма прекъсване в заетостта, като общата продължителност не може да надвишава три години. Разрешенията за достъп до пазара на труда могат да бъдат продължавани  над 3-годишния срок на:
- Чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнение на международни договори, по които Република България е страна; -
- Гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерство на образованието и науката;
- Артисти - изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;
- Спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради висока степен на професионални умения;
    
Необходимите документи за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда са посочени в чл.11 на Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Те се подават от работодателя в Дирекция „Бюро по труда” по месторабота.

Общото за тези категории работници, за които се иска продължение на единното разрешение за пребиваване и работа, е, че те не е необходимо да пребивават извън  територията на страната при кандидатстване за продължение на единното разрешение за пребиваване и работа (чл. 15, ал. 5 от ЗТМТМ).
    
Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за предоставяне на разрешението в 20-дневен срок от подаване на заявлението, като уведомява писмено вносителя. Решение на Агенция по заетостта се предоставя след заплащане на такса, определена в чл. 7, ал. 8 на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, и представяне на документ за извършен превод по банков път. За издаване или продължаване срока на разрешение за достъп до пазара на труда на работник-гражданин на трета държава, работодател внася такса в размер 100 лв.
               
            
Важна промяна в чл. 33к, ал. 2 от ЗЧРБ даде възможност разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" да се издава от органите на МВР за срок до четири години, а не за една, както беше по стария режим.
            
При достигане на максималния срок по чл. 33к, ал. 2 от ЗЧРБ, разрешението на АЗ се предоставя по реда на чл. 17, ал. 2 от ЗТМТМ, като не се прилага изискването за прекъсване в заетостта и пребиваването на чужденеца на територията на страната.  Междувременно при кандидатстване за първоначален достъп до пазара на труда във връзка с издаване на „Синя карта на ЕС“, както и за продължаване на срока ѝ, отпадна необходимостта гражданинът на трета държава да се намира извън територията на Република България.
               
Предпоставки за издаване на СК в чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗТМТМ:
- Чуждия гражданин трябва да притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
- Брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, трябва да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор;
- Трудовият договор с висококвалифицирания работник или служител трябва да е със срок, не по-малък от 12 месеца.    
               
С последните промени в ЗТМТМ в сила от 23.05.2018 г., за предоставяне на разрешение на АЗ за достъп до пазара на труда не се прилага изискването на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ /работодателят да е извършил предварително проучване на пазара на труда – пазарен тест, вкл. чрез заявка в ДБТ по месторабота на чужденеца, обяви за работа в медии и интернет/.
 
       
За предоставяне на СК работодателят внася в деловодството на Агенцията по заетостта документите, посочени в чл. 15 от ППЗТМТМ. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за предоставяне на разрешението в 15-дневен срок от подаване на заявлението, като уведомява писмено вносителя и органите на Министерството на вътрешните работи. За издаване или продължаване срока на разрешение за достъп до пазара на труда на работник-гражданин на трета държава, работодател внася такса в размер 100 лв.

Режима на издаване на синя карта предоставя възможност притежателят й да може да смени работодателя си, а също и да се регистрира като лице, което търси работа за срок от три месеца.
      
       
СЗ  е различна форма от сезонната работа до 90 дни.
       
За разлика от Синята карта на ЕС, която се издава за висококвалифицирани работници и служители, разрешението за сезонна заетост се издава обикновено на нискоквалифицирани работници и служители за извършване на работа, която зависи от смяната на сезоните.
       
Легално определение на понятието „сезонен работник" се съдържа в § 1, т. 24 от ДР на ЗТМТМ. Това е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗТМТМ „сезонна работа" е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи. Първият списък на икономическите сектори бе утвърден със Заповед РД-01-47/17.01.2017г. на министъра на труда и социалната политика, като в него са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство.
         
Разрешението за сезонна заетост се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к ЗЧРБ. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда. Сезонният характер на извършваните дейности определя и периода на разрешението, за който се издава — от 90 дни до 9 месеца в рамките на една календарна година. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след разрешение на Агенция по заетостта.
         
За предоставяне на разрешението на Агенцията по заетостта работодателят подава в АЗ документите, посочени в чл. 20, ал. 1 от ППЗТМТМ. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за издаване на разрешението в 10-дневен срок от подаване на заявлението. За издаване или продължаване срока на разрешение за достъп до пазара на труда на сезонен работник-гражданин на трета държава, работодател внася такса в размер 100 лв.
       
Полезно е да се знае, че в чл. 24, ал. 4 на ЗТМТМ е предвидена ускорена процедура за предоставяне на разрешението на АЗ за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца, в случаите когато чужденецът вече е бил наеман поне веднъж в предходен сезон за последните 5 календарни години от същия работодател. Условията и редът за ускорената процедура са уредени в чл. 20а от ППЗТМТМ.
               

Тази форма на заетост е законово дефинирана в§ 1, т. 3 от ДР на ЗТМТМ. Съгласно даденото определение това е временното преместване с цел работа или обучение на работник — гражданин на трета държава, от предприятие със седалище или адрес на управление извън територията на Република България, с което гражданинът има сключен трудов договор, в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България.
             
Режимът се свързва с това, че гражданин на трета държава работи в предприятие, част от група предприятия, установено в държава-членка на ЕС или държава - страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария или в трета държава, което го изпраща в предприятие в България, което е част от същата група предприятия.
             
Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване, се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. ЗЗп ЗЧРБ. В него се съдържа и издаваното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение за разрешаване на достъпа до българския пазар на труда.
             
Срокът на разрешението по този режим e диференциран в зависимост от функциите на работниците и служителите и обхваща две групи, посочени в чл. 32, ал. 2, т. 1 от 3ТМТМ:
- До три години за работещите като ръководители и специалисти;
- До една година - за работещите като служители-стажанти.
             
Общото и за двете групи е, че това трябва да са квалифицирани работници и служители, т.е. такива, които притежават висше образование (за служителите-стажанти) или специализирани знания, които са от съществено значение от областите на дейност (за ръководителите и специалистите). Другото изискване е свързано с това, лицата да са работили в същото предприятие/група предприятия не по-малко от 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението – за ръководителите и специалистите, и не по-малко от 6 месеца без прекъсване за служителите-стажанти.
             
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от 3ТМТМ условията на труд за работниците - граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се уреждат при условията и по реда за командированите или изпратени работници и служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България.
             
За предоставяне на разрешение за преместване по вътрешнокорпоративен трансфер работодателят внася в деловодството на Агенцията по заетостта документите, посочени в чл. 23 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта взема решение за предоставяне на разрешението в 30-дневен срок от подаване на заявлението, като уведомява писмено вносителя. Решението на Агенция по заетостта се предоставя след заплащане на такса, определена в чл. 7, ал. 8 на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, и представяне на документ за извършен превод по банков път. За издаване или продължаване срока на разрешение за достъп до пазара на труда на работник-гражданин на трета държава, работодател внася такса в размер 100 лв.
               
               
Този режим се прилага за лица, които не попадат в обхвата на някои от посочените по-горе режими. Характерно за него е, че документът „Разрешение за работа” се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, докато при другите режими (с изключение на разрешението за извършване на дейност на свободна практика) разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи след разрешение за достъп до пазара на труда, издадено от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Въз основа на разрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, Министерството на вътрешните работи издава разрешение за продължително пребиваване, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
               
Разрешението за работа се издава в случаите на:
- командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
- членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т 13 от Закона за чужденците в Република България.
               
За издаване на разрешението за работа е необходимо гражданинът на третата държава да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност. Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика в 30-дневен срок след изтичане на срока за издаване на писмено решение за достъп до пазара на труда по чл. 7, ал. 3 ЗТМТМ. Срокът на разрешението е до една година, като в чл. 41 от ЗТМТМ са посочени случаите и сроковете, до които може да бъде удължаван. За издаване или продължаване срока на разрешението, работодател внася такса в размер 400 лв.
               
             
Това е всяка стопанска дейност, осъществявана в лично качество, без ангажимент към работодател с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България /чужденци, които осъществяват търговска дейност по законоустановения ред/.
               
Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението. Този план е обвързващ за гражданина на третата държава, като разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от 3ТМТМ не допуска за срока на първоначално издаденото разрешение за извършване на дейност на свободна практика да се прави промяна в предмета на извършваната дейност. За извършване на дейност на свободна практика, трябва да е доказан икономически и/или обществен ефект от дейността.
             
Издаденото от Агенция по заетостта разрешение за извършване на дейност на свободна практика е основание за издаване от Министерство на вътрешните работи на разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.
               
За издаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика, подобно на разрешението за работа, е необходимо гражданинът на третата държава да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната дейност. Допълнително се изисква  професионален опит не по-малко от 2 години по дейността, както и владеене на български език на ниво минимум В1 от Общата европейска езикова рамка на Съвета на Европа.
               
Във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика гражданинът на трета държава, желаещ да работи на свободна практика, подава в Агенция по заетостта заявление по образец с приложени документи по чл. 28 от ППЗТМТМ.  Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика в 30-дневен срок след изтичане на срока за издаване на писмено решение за достъп до пазара на труда от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл. 7, ал. 3 от 3ТМТМ. Разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава за срок до една година, като срокът може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване. За издаване или продължаване срока на разрешението, чужденецът внася такса в размер 400 лв.
               
               
Условията и редът за регистрация на краткосрочна заетост на работници - граждани на трети държави е регламентиран в раздел VІІ на Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
               
Случаите, при които може да се осъществява краткосрочна заетост без разрешение за работа, но след регистрация в Агенция по заетостта са следните:
- работник-гражданин на трета държава, командирован в Република България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определен задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта;
- работник-гражданин на трета държава, командирован от чуждестранен работодател за изпълнение на определени задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер, може да работи без разрешение за работа за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта;
- работник-гражданин на трета държава за сезонна работа до 90 дни съгласно чл. 24л от Закона за чужденците в Република България;
- лица от български произход, доказан по съответния ред – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България.
    
Случаите, при които може да се осъществява краткосрочна заетост без разрешение за работа, но след регистрация в Дирекциите "Бюро по труда" (ДБТ) по месторабота в 7-дневен срок от началото й са следните:

1) Работници-граждани на трета държава, които са приети на територията на Република България при условията на мобилност в ЕС като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация. Либерализирането на режима е с в изпълнение на изискванията за транспониране на Директива (ЕС) № 2016/801 на ЕП и на Съвета.

Научните работници следва да имат договор с научноизследователска организация за провеждане на научно изследване в рамките на научноизследователски проект, в който договор са определени условията за провеждането и приключването на изследването, включително и дали е предвидено да бъде на територията на втори държави-членки.

Регламентирано е и полагането на труд в Р България без разрешение на работа за научен работник, приет в друга държава-членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, като са въведени изискванията на Директивата за ограничение на срока за извършване на част от научните изследвания до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни на основание на договор, сключен с научноизследователска организация в първата държава-членка, както и за срок, по-дълъг от 180 дни, но не повече от две години за чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава-членка, и който възнамерява да проведе част от научното си изследване в научноизследователска организация на територията на Р България, поради което може да получи разрешение за продължително пребиваване. Приемащата научноизследователска организация следва да регистрира в АЗ приемането на научен работник, гражданин на трета държава. След приключване на научноизследователския проект, научният работник, гражданин на трета държава, има право в рамките на 9 месеца да търси и да започне работа, след регистрация в АЗ в срок от 7 работни дни.

За студентите отпада регламентираното провеждане на учебна практика, непосредствено свързана с предмета на обучение на гражданите на трета държава след регистрация в АЗ при условията  на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗТМТМ, като същевременно се дава възможност след приключване на обучението на студента, да се ползва с правото да търси и започне работа в рамките на 9 месеца след регистрация в АЗ в 7 работни дни. чуждестранни студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България, могат да упражняват заетост в рамките на:
- 20 часа седмично по време на учебната година, и
-  по време на официално обявените за съответното висше училище ваканции;

Стажанти граждани на трети държави могат да упражняват заетост на територията на Р България без разрешение за работа за срока на продължителност на стажа, като заетостта се регистрира в АЗ от работодателя, който провежда стажа. „Стажант” е лице, което има висше образование или участва в образователен курс за придобиване на висше образование в трета държава, и който е приет на територията на Р България в рамките на програма за стаж за придобиване на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда. Необходимо е това лице да има сключен трудов договор с условие за стажуване с местен работодател (договор по чл. 233б от КТ). Договорът следва да съдържа програма на стажа и условия за провеждане на теоретично и практическо обучение.
 
2) Работодателят или местното лице, приемащо командирования или изпратен работник или служител, подава документите за регистрация на конкретния вид заетост.

Не се заплащат такси за регистрация на краткосрочна заетост на работници-граждани на трети държави.
            
След приключване на научноизследователския проект по чл. 36, ал. 1 от ЗТМТМ или след приключване на обучението по чл. 38, ал. 1 от ЗТМТМ, гражданинът на трета държава има право в рамките на 9 месеца да търси и да започне работа и да ползва посредническите услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта след подаване на заявление за регистрация в Агенция по заетостта в срок до 7 работни дни.
               
               
В ЗТМТМ са предвидени случаи, в които работодателят декларира в Дирекция „Бюро по труда” по месторабота на чужденеца заетостта на:
- Членове на семейства по чл. 9, ал. 1, т. 2, 5 и 6 от ЗТМТМ;
- Чужденци, ползващи се с права по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците; по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България и по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.
- Членове на семейства, ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежище на бежанците, както и на търсещите убежище или международна закрила – за трудова дейност, организирана в центровете на Държавна агенция за бежанците при МС.

         
За целта чуждите граждани следва да притежават валидна карта за продължително пребиваване на територията на Република България, издадена от Дирекция „Миграция” към Министерство на вътрешните работи.
               
Трудовата заетост на тези категории чужденци до получаване на постоянно пребиваване от органите на МВР следва да се декларира от работодателя в Дирекция „Бюро по труда” /ДБТ/ по месторабота на чужденците в срок 7 дни от постъпването им на работа, като процедурата е безплатна за работодателя и за наетото на работа лице. В случай че на лицето бъде издадена карта за продължително пребиване с нов срок на валидност, процедурата се повтаря до получаване на документ за постоянно пребиваване на чужденеца на територията на Р България.  
                 
След получаване на разрешение по някой от посочените по-горе режими гражданите на трета държава се ползват с определени права наравно с българските граждани. Тези права са диференцирани в зависимост от притежаваното разрешение и са посочени в Глава трета „Равно третиране” от 3ТМТМ (достъп до информация за обявени свободни работни места; условия на труд, включително по отношение на заплащане, работното време и почивки, прекратяване на трудовото правоотношение, минимална възраст за започване на работа, участие в колективното трудово договаряне, безопасност и здраве при работа и други).

Ново! Работодателят вече няма задължение да поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия чужденец.


Нарушението на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предвиждащ забрана за наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави е не само административно нарушение. То е и основание такъв работодател, след 23.05.2018 г., да  не бъде допуснат до участие в обществени поръчки (чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП). Наличието или липсата на такова нарушение също се удостоверява от Инспекцията по труда. Тя издава Удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОП, което е и един от задължителните документи за сключване на договор за изпълнение на обществена поръчка. Това нарушение лишава от право на участие на работодателя в обществени поръчки за срок от три години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание.

               
Административнонаказателната отговорност при нарушения в ЗТМТМ в новоприетия чл. 75а от ЗТМТМ се разделя на такава за работници и работодатели/местни лица:
- за чужденец, гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Р България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в АЗ (глоба от 500 до 5000 лв.) . Обръщам внимание на формулировката „предоставя работна сила” - няма необходимост от наличие на сключен трудов договор.  Достатъчно е контролния орган да установи фактическо извършване на трудова дейност от чужденеца.
- за работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци, граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в АЗ  е предвидена глоба от 500 до 5000 лв.
- за работодател – юридическо лице при същата фактическа обстановка, имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

Наказанията по чл. 75а, ал. 2, 4 и 5 от ЗТМТМ се налагат на работодателя за всеки незаконно нает законно пребиваващ чужденец.

- глоба от 500 до 5000 лв. се налага чужденец - гражданин на трета държава, когато извършва сезонна работа до 90 дни, въз основа на виза за краткосрочно пребиваване на основание, различно от сезонна работа – т.е. при наличие на виза за краткосрочно пребиваване, например с цел туризъм (работодателите следва да обърнат внимание, че основанието по ЗЧРБ е посочено на самата виза), чужденецът, гражданин на трета държава, няма право да предоставя работна сила за целите на сезонната заетост

Разбира се има предвидени и по-високи размери на санкции за повторност на нарушенията.

Наказанията по чл. 75а, ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.
Санкциите и глобите по отношение на нарушаване от местно лице, приело на работа командирован или изпратен работник или служител от друга държава - членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация Швейцария, или работник или служител от трета държава, на условията и реда за командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги, са определени в чл. 76, ал. 2 и са в размер съответно 5000 лв. за всеки чужденец, а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв. 
               
В заключение, работодателите, чиито работници са ангажирани с работа в морските ни курорти следва да знаят и очакват, че с наближаване на летния сезон акцентът на контролната дейност на Инспекцията по труда ще бъде поставен на дейността на сезонните работници – български граждани и чужденци в летните курорти, както и за законосъобразното наемане на непълнолетни работници и служители. Друг традиционен акцент на контролната дейност е проверки на работното време, почивките и заплащането на труда.