Промени в режима за назначаване на чужденци - общ преглед и сезонна работа до 90 дни

Промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

През последните години в законодателството ни започнаха да се утвърждават правила и процедури, които да дадат по-гъвкави възможности на граждани на трети държави и на работодателите в България за наемане на работа на територията на страната. Възможността за трудова заетост на гражданите на трети страни е регламентирана в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ, обн. Дв, бр. 33 от 26.04.2016г., в сила от 21.05.2016г., последно изм. и доп. в ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г., в сила от 23.05.2018 г. / и Правилника за неговото прилагане. С промените се либерализира правнияt ред на режимите за достъп до пазара на труда и назначаване на работа на чужденци.
               
Едновременно с промените в ЗТМТМ се промениха и Закона за чужденците в Р България (ЗЧРБ), Закона за българските лични документи, Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). С направените промени на всички тези закони се съобразяват в националното ни законодателство изискванията на Директива 2016/801 на ЕП и на Съвета от 11.05.2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair”. С тази директива се реформира законодателната рамка на ЕС, регулираща правата и задълженията на научните изследователи, студентите, учениците, доброволците, неплатените и платените стажанти и работещите като au pair в ЕС. Наред с промените, които изисква въвеждането на директивата, бяха приети и редица други, отнасящи се до кандидатстването за достъп до пазара на труда на чужденци от трети държави. Основните групи работници, чийто режим на достъп до пазара на труда е либерализиран, са висококвалифицирани работници, стажанти, лица с доказан български произход, а и много ценните за хотелиерския и ресторантьорския бранш сезонни работници за 90 дневна заетост.
               
Основно правило в законодателството ни при наемане на граждани на трети държави е, че те могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда. Съществуват различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците-граждани на трети държави на територията на страната, като са ангажирани и различни институции. В някой случаи разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи, като в него се включва и разрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (например Единното разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/, много познатата ни Синята карта на Европейския съюз /СК/ и други). В други случаи първо се издава разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и въз основа на него се издава разрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи (например разрешението за работа /РР/ и разрешението за извършване на дейност на свободна практика /РСП/).
               

Безспорно най-атрактивната възможност за работодателите в туристическия бранш (хотели, ресторанти, заведения край морето) за снабдяване с персонал за този летен сезон отново е сезонната заетост. Тя е най-привлекателна и за самите работници граждани на трети държави, тъй като регистрацията преминава по-облекчено, което предоставя най-лесния и бърз достъп до сезонната работа на морските ни курорти за 90 дни. 
               
Промените в ППЗТМТМ през 2017 г. наложиха една тенденция на облекчаване възможността за достъп до пазара на труда на гражданите на трети страни, които да могат да бъдат ангажирани за сезонна работа до 90 дни. Такава промяна е отпадането на изискването за документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава. От 16.06.2017 г. това изискване остана да се прилага само за разрешение за сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца за една календарна година. Така се дава възможност за заетост на студентите в чуждестранни ВУЗ, желаещи да провеждат в Р България производствените си стажове или просто да работят в България за срок от 3 месеца. С последните промени в ППЗТМТМ от 2017 г. отпадна изискването за представяне на договор за наем във връзка с разрешението/регистрацията на сезонна заетост в Агенция по заетостта.  Вече се изисква само декларация, че са спазени изискванията за осигуряване на жилище. Контролът по спазване на това декларирано пред Агенцията по заетостта обстоятелство е поверен на инспекторите по труда. Отпадна и задължението, което имаше работодателят за предоставяне на доказателства, под формата на обяви в местни и национални средства за масово осведомяване, Интернет и др. към искането за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда.
               
               
За нея се изисква само регистрация в Агенция по заетостта, въз основа на декларация, подадена от работодателя (чл. 24, ал. 3 ЗТМТМ).
Важно обстоятелство, което се следи от контролните органи  при тази заетост - при нея не се допуска смяна на работодател, както и работа при втори работодател чрез сключване на втори трудов договор. Процедурата изисква също така разрешението/регистрацията на АЗ да се извърши преди началото на заетостта и влизането на чужденците на територията на страната. При регистрация в АЗ на сезонна заетост до 90 дни е допустимо гражданите на трети държави да притежават валидна виза за краткосрочно пребиваване на територията на Република България.
       
- Обосновка на искането, в която работодателят посочва фактите и обстоятелствата, които налагат наемане на граждани на трети държави за сезонна заетост до 90 дни. Прилагат се и копия на разрешения/удостоверения, издадени на работодателя от компетентните органи за извършване на хотелиерска и/или ресторантьорска дейност и/или регистрация като производител в сектор селско, рибно и горско стопанство;
- Документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение на Министерски съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации, когато длъжността попада в Списъка на регулираните професии;
- Декларация на работодателя, че са спазени условията на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, а именно че условия на труд и заплащане за гражданите на третите страни не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
- Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор по реда на чл. 68 от Кодекса на труда (чл. 68, ал. 3 от КТ - срочен трудов договор за изпълнение на сезонни работи и дейности), сключен по условията на българското законодателство (писмена форма, двустранно подписан и регистриран в ТД на НАП), за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), подписан от страните, с клауза „влизащ в сила след регистрация на заетостта в АЗ и влизане на чужденеца на територията на Република България”.

 
В договорът следва да бъде посочено място на работата. За такова се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Необходимо е да се посочи и работно място, на което ще полага труд работникът. Работното място е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора.
               
В трудовия договор следва да е включена задължително клауза, че транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя, който поема и разноските в обратната посока, независимо от причините за прекратяване на трудовото правоотношение с наетия работник. В ЗТМТМ и правилника за неговото прилагане не са предвидени ограничения в размера на пътните разходи, които следва да бъдат заплащани от работодателя в изпълнение на чл. 27, ал. 1 от ЗТМТМ.
Предизвестието при прекратяване на срочните трудови договори е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл. 326, ал. 2 от КТ). Тези ангажименти на работодателя, ведно с краткия срок на договора правят безпредметна но не и неприложима възможността тези договори да се сключват със срок на изпитване (чл. 70 от КТ), както и трудовия договор да се прекратява с предизвестие.

- Копие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на работника, гражданин на трета държава.

 
Работодателите следва да имат предвид, че, документите за наемане на чужденци за сезонна заетост до 90 дни, могат да се подават и в офисите на Регионалните служби по заетостта в София, Бургас, Варна, Пловдив и Благоевград, както и в офисите на Дирекции „Бюро по труда” в Самоков, Смолян и Разлог.