Промени в социалното осигуряване, свързани с извънредното положение

Още за извънредното положение:

В Държавен вестник бр. 28 от 24 март 2020 г. е публикуван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

С § 5 и 6 от Преходните и заключителни разпоредби на закона са приети промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които влизат в сила от 13 март 2020 година и ще действат до отмяна на извънредното положение.


Съгласно чл. 3а, ал. 1 от КСО, при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:
1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави четвърта – осма спират да текат;
2. заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;
3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс.

Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.
 

1. Чл. 40, ал. 3, изречение второ от КСО:

„Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ“.

Съгласно чл. 115, ал. 2 от КСО, дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Ако осигуреното лице не си е получило паричното обезщетение за временна неработоспособност и давностният срок за получаването му изтича в периода на извънредното положение, давността се прекъсва  със срока на обявеното извънредно положение.

Не са променени сроковете по чл. 40а, 48б и 52б от КСО, в които осигурителите и самоосигуряващите се са длъжни да подават документите за отпускане на паричните обезщетение за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Срокът, който остава в сила за подаване на документите е до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило необходимите документи пред осигурителя си.

2. Чл. 54а, ал. 4 от КСО:

„Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:
1. заявлението по ал. 3  е подадено в тримесечен срок от тази дата;
2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.“

Заявлението по ал. 3 на чл. 54а от КСО е това, което се подава в НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Когато тези срокове не са спазени от осигурените лица поради обявеното извънредно положение в срока, който е обявен, паричното обезщетение за безработица няма да се намалява с периода на закъснението. То ще се изплаща в определените в КСО срокове.

Паричните обезщетения за безработица се изплащат за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:
 

 

 
Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно чл. 54б, ал. 4 от КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

3. Съгласно чл. 54г, ал. 1 от КСО, изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през които лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на обстоятелствата по ал. 1 в срок до 7 работни дни ( чл. 54г, ал.2 от КСО).

В периода на извънредното положение, недекларирането в този срок на посочените факти няма да се счита за нарушение, но ако е необходимо, по служебен път това може да бъде установено.

4. В срока на извънредно положение, спира да тече 7-дневния срок за деклариране на обстоятелствата, водещи до спиране на паричното обезщетение за безработица ( чл. 54д, ал. 3 от КСО). А по принцип това се извършва при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ или законодателството на друга държава; прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта; придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168 от КСО.

5. Срокът по чл. 54б, ал. 5 от КСО спира да тече. Съгласно този текст, ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност, основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност.


Не се променя срокът по чл. 57, ал. 1 от КСО, съгласно който, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.

Спира да тече срока по ал. 2 на чл. 57 от КСО, в случаите, когато пострадалият или неговите наследници в срок една година от злополуката могат да я декларират пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт, когато това не е извършено от осигурителя.

Не се променя срока по чл. 60, ал. 1 от КСО, в който длъжностните лица на НОИ в 14-дневен срок от декларирането ѝ от осигурителя, издават разпореждане  за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Спира да тече срокът за обжалване на това разпореждане по реда на чл. 117 от КСО, който е 14-дневен от получаването на разпореждането.

Спира да тече срокът по чл. 67 от КСО, съгласно който, осигуреното лице е длъжно да уведоми незабавно осигурителя/предприятието ползвател или негов пълномощник за настъпила трудова злополука или за установена професионална болест, с изключение на случаите, когато това е невъзможно.
 

В чл. 70, ал. 17 от КСО спира да тече 12-месечния срок, в който пенсионерите могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. Този срок започва да тече след влизането в сила на разпореждането, с което е определен размерът на пенсията.

Спира да тече 2-месечният срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия, след датата на придобиването й (чл. 94, ал. 1 от КСО за пенсиите и добавките към тях и чл. 89а, ал. 1от КСО за социалната пенсия за старост).

Спират да текат и сроковете по чл.94, ал. 3 от КСО, съгласно които пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

Спира да тече 2-месечния срок за подаване на заявление за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 от КСО за починал съпруг/съпруга, който съгласно ал. 4 от чл. 94 от КСО е от датата на смъртта на наследодателя.

Съгласно чл. 97, ал. 2 от КСО и предприетите мерки в периода на извънредното положение, заявление за възобновяване или възстановяване на пенсия може да се подава и след изтичане на 3-годишен срок от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването ѝ, когато същият изтича в периода, в който е обявено извънредно положение.

Вземането за пенсия не се погасява по давност, когато 3-годишния давностен срок по чл. 105, ал. 2 от КСО изтича по време на обявено извънредно положение.


1. Срокът за доброволно изпълнение от 14 дни спира да тече, когато на осигурените лица са съставени разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми от държавното обществено осигуряване (чл. 114 от КСО). Такива разпореждания се издават:
- за всички недобросъвестно получени суми за парични обезщетения или пенсия;
- за паричните обезщетения за временна неработоспособност, получени от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване, с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване;
- за получени парични обезщетения за безработица от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт;
- за изплатеното в по-висок от дължимия размер парично обезщетение, установено след извършване на служебното преизчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 54м от КСО.

Тези срокове спират само по отношение на задълженията на осигурените лица и не се прилагат за работодателите. В срока на извънредното положение, ако изтекат тези срокове, няма да се предприемат мерки за принудително събиране на вземанията от контролните органи на НОИ и няма да се прихващат от други дължими вземания.

2. Спират да текат сроковете по чл. 115 от КСО „Давност“. За осигурените лица спира да тече давностният срок за вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, който е 5 годишен и за дължимите от ДОО вземания, който е 3 годишен. Тези срокове се увеличават с периода, през който е обявено извънредно положение.


Спират да текат сроковете по чл. 117, ал. 1 от КСО за подаване на жалби пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ срещу:
1. неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи;
2. разпореждания:
а) за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях;
б) за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица;
г) за признаване или непризнаване на злополуката за трудова;
д) за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5;
е) за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи;
ж) за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите;
3. откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт, откази за издаване на удостоверения за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация
4. съдържанието на документ, удостоверяващ осигурителен стаж и осигурителен доход, издаден от органите на НОИ.

Не се променя едномесечния срок за ръководителя на ТП на НОИ за произнасяне с мотивирано решение по жалбите или исканията. Разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за пенсии могат да се обжалват и след изтичане на 14-дневния срок по чл. 117, ал. 4 от КСО, в случай, че същият изтича през периода на обявеното извънредно положение.

Съгласно чл. 118 от КСО, решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Когато срока изтече през периода на обявеното извънредно положениесрокът се удължава.


Съгласно чл. 3а от КСО, всички жалби от осигурени лица и пенсионери, подадени извън сроковете по КСО, се считат за подадени в срок, когато това стане до един месец след прекратяване на извънредното положение.

Съгласно чл. 3а, ал. 1, т. 3 от КСО, непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно- процесуалния кодекс. Това означава, че органите на НОИ могат да забавят отговорите си в следните случаи:
- при издаване на разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност или раждане или помощ;
- при издаване на разпореждане за отпускане, изменение, отказ, прекратяване, възобновяване и възстановяване на парично обезщетение за безработица;
- при издаване на разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите и добавките към тях.

С разпоредбата на чл. 3а, ал. 2, т. 2 от КСО се създава възможност заявленията за отпускане на обезщетение за безработица да се подава в НОИ по електронен път при наличие на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от НОИ, или на хартия в съответната дирекция „Бюро по труда". Това означава, че при регистрацията си в Бюрото по труда, безработният може да подаде и заявление за отпускане на обезщетение за безработица. Заявлението ще бъде служебно препратено до НОИ.

На основание чл. 102, ал. 1 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77 считано от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението.

Съгласно § 7 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за преизчисляването на пенсиите по реда на горепосочената разпоредба, не е необходимо да се подава заявление от пенсионерите, тъй като това ще бъде извършено служебно считано от 1 април 2020 г. въз основа на придобития от тях осигурителен стаж след пенсионирането или след последното преизчисление на пенсията.