Отговорност при нарушаване на осигурителното законодателство - част II

Част първа вижте тук >>>


Проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по ДОО; Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.

Най-често проверки се назначават за изясняване на следните случаи:
- проверка достоверността на издадени документи за осигурителен стаж, включително и категорията, от която той следва да се зачете;
- проверка на подадени от осигурител или самоосигуряващо се лице данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, във връзка с възложените на НОИ дейности;
- при отказ на осигурител да издаде документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход (удостоверения образец УП-3 и УП-2);
- проверка достоверността на документи за стаж и доход, издадени от неоправомощени лица, които съхраняват чужди ведомости;
- при непредставяне от осигурител на данни и документи, във връзка с изплащане на парични обезщетения от ДОО и др.

Проверка се извършва по повод на сигнали, жалби и искания, подадени от осигурители и осигурени лица, други административни звена в ЦУ и/или ТП на НОИ или други органи, ведомства и организации.

Проверката, подобно на ревизията, също се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице.

Проверката започва след връчването на заповедта за извършването ѝ на проверяваното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено лице.

Срокът, в който следва да бъде извършена проверката, се определя в заповедта за възлагането ѝ, като продължителността му е ограничена до един месец, считано от датата на получаване на сигналите, жалбите или заявленията. При наличието на обективни причини, препятстващи извършването на проверката в определения срок, същият може да бъде продължаван с до един месец със заповед за удължаване на срока, издадена отново от органа, възложил проверката.

За резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, като към него прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи.

Проверката може да приключи и с издаване на задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения и/или съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
 

Със създаването на електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им и делегирането на правомощия на НОИ по администрирането му, се въведоха специфични контролни функции на контролните органи на института относно спазването на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи и Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

Контролът по издадените болнични листове и решенията по обжалването им се възложи на контролните органи на НОИ – лекари-експерти по експертиза на временната неработоспособност в ТП на НОИ.

Тези органи имат право да извършват проверки, с цел събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани с издаването на болнични листове и решения по обжалването им; подаване в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО и съхраняване на данните от болничните листове и от решенията на ЛКК по повод обжалвани болнични листове; качеството на медицинската експертиза, осъществявана от лекуващите лекари и ЛКК; спазване на изискванията и реда при издаване на болнични листове и решения по обжалването им от органите на медицинската експертиза и други.

Основание за извършване на проверките са подадени сигнали, жалби и/или искания относно допуснати нарушения на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност и пропуски при подаване на данни от издадените болнични листове и решенията по обжалването им.

При установени нарушения във връзка с дейността, възложена на НОИ, контролните органи дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите, свързани с медицинската експертиза на временната неработоспособност или съставят актове за установяване на административни нарушения.

Проверка във връзка с издаването на болнични листове и подаване на данните от тях в електронния регистър по чл. 33, ал. 5, т. 12 от КСО се извършва в лечебните заведения, в които е извършена медицинска експертиза на временната неработоспособност и са издадени съответните болнични листове и/или решения по обжалването им, на основание изрична писмена заповед, издадена от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, като при необходимост може да бъде изменяна с нова заповед за възлагане.

Проверката започва след връчването на заповедта на ръководителя на проверяваното лечебно заведение или на изрично упълномощено от него лице.

Срокът за извършване на проверката е до 14 дни, а по преценка на ръководителя на ТП на НОИ и при липса на необходимост от предприемане на действия по чл. 112, ал. 1 и 2 от Закона за здравето, срокът за извършване на проверката е до един месец.

За резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол и в тридневен срок от съставянето му го връчват лично срещу подпис на отговорните лица, или по пощата с обратна разписка. Към протокола се прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи (справки, декларации, обяснения и др.).
 

Съгласно чл. 349 от КТ, за нарушения на разпоредбите на част първа от КСО, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган, виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.

Осигурител, който не представи в срок в съответното ТП на НОИ документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай.

Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 ( декларации обр. № 1,3,5 и 6 в НАП) с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания, се наказва с глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание.

При повторно нарушение се налага имуществена санкция и/или глоба в двоен размер от първоначално наложената.

При неправомерно съхраняване на документи за осигурителен стаж и доход осигурителите носят отговорност съгласно чл. 349а от КСО.

Юридическо лице, което не предаде в ТП на НОИ оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установяват осигурителен стаж и доход, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

Физическо лице, което не предаде в ТП на НОИ оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установяват осигурителен стаж и доход, се наказва с глоба в размер от 50 до 1000 лв.

Нарушенията по чл. 349 и чл. 349а се установяват с актове, съставени от контролните органи на НОИ.

Наказателните постановления се издават от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. 
 

Контролните органи на НАП извършват  ревизии и проверки на приходите от осигурителни вноски за ДОО  и за здравното осигуряване на основание разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Наказанията за неспазване на осигурителното законодателство, свързано с внасянето и декларирането на осигурителните вноски също се основават на разпоредбите на ДОПК и КСО. 

ДОПК урежда производствата по установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.

Задължени лица по смисъла на ДОПК са физическите и юридическите лица, които са носители на задължението за задължителни осигурителни вноски и са задължени да удържат и внасят задължителни осигурителни вноски.

Съгласно чл. 18 от ДОПК, лице, което е задължено по закон да удържа и да внася осигурителните вноски, ако не ги удържи и не ги внесе, е солидарно отговорно с носителя на задължението за невнесените вноски. Ако лицето е удържало вноските, но не ги е внесло, то дължи вноските, а отговорността на носителя на задължението се погасява.

Съгласно чл. 19 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение.

Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.

Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски.

Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за осигурителни вноски на проверяваното лице.

В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.

Съгласно чл. 162 от ДОПК публични са вземанията за задължителни осигурителни вноски и за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи.

Публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане,по давност; при опрощаване и в други случаи.

Публичните вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.

При наличие на няколко публични вземания, ако длъжникът не е в състояние да ги погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

Към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.
 

Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника (чл. 171).

Случаите, при които спира давността, са конкретизирани в чл. 172 от ДОПК. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Вземанията се отписват служебно с изтичането на 10-годишния срок.

Съгласно чл. 273, който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.