Отговорност при нарушаване на осигурителното законодателство - част I

Контролът за спазване на осигурителното законодателство се осъществява от контролните органи на две институции - НОИ във връзка с осигурителните разходи и НАП - по приходите, т.е. в зависимост от възложените им дейности.
 

В Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ) е уредено извършването на контрола от НОИ по спазване на осигурителното законодателство във връзка с изплащането на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

Контролните органи на НОИ осъществяват контрол по спазването на нормативните актове по ДОО, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актова актове по прилагането им.

Съгласно чл. 107, ал. 2 КСО, контролни органи на НОИ са:
- инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ);
- лекарите – експерти по експертиза на временната неработоспособност в ТП на НОИ;
- длъжностните лица, на които със заповед на управителя на НОИ или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на ДОО, както и по спазването на нормативните актове по ДОО, във връзка с дейността, възложена на НОИ.
 

Контролните органи имат правото:
- на свободен достъп до работните помещения и обекти на проверяваните лица (в т.ч. производствени помещения, търговски обекти, административни сгради и др. обекти, свързани с дейността на проверяваните лица);
- да изискват необходимите документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност;
- да изискват от едноличните търговци и юридическите лица, и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;
- да изискват от органите на медицинската експертиза – лекуващи лекари/лекари по дентална медицина/(ЛКК и лечебните заведения да предоставят документи във връзка с издадени от тях болнични листове и решения по обжалването им, и подадени данни в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО;
- да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица;
- да изискват и изземват оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и осигурителен доход;
- да извършват проверки и ревизии съвместно с органите на Националната агенция за приходите (НАП) по план, предварително съгласуван между управителя на НОИ и изпълнителния директор на НАП;
- да предприемат мерки за привличане към отговорност на лицата, виновни за нарушаване на разпоредбите по ДОО и на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност.

При извършване на ревизии и проверки контролните органи са длъжни:
- да се легитимират със служебна карта;
- да връчат на ревизираните/проверяваните лица заповед за ревизия или проверка;
- да действат в рамките на правомощията си;
- да опазват предадените им по опис документи;
- да отразяват обективно и безпристрастно установените от тях факти и обстоятелства, свързани със спазването на осигурителното законодателство във връзка с възложените на НОИ дейности;
- да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнението на служебните им задължения, включително и след прекратяването на правоотношението им, освен в случаите, предвидени със закон;
- да уведомят незабавно съответния ръководител на ТП на НОИ, когато установят нарушения на осигурителното законодателство, съдържащи данни за извършено престъпление;
- да се отстранят от изпълнение на правомощията си, когато са заинтересовани от изхода на възложена им ревизия и/или проверка.

Контролните органи на НОИ имат и сигнална функция:
- когато при изпълнение на задълженията си те установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, длъжни са да уведомят органите на прокуратурата;
- когато при извършване на ревизия или проверка установят данни за допуснати нарушения на осигурителното законодателство, свързани с дейности, възложени на НАП и/или за допуснати нарушения на трудовото законодателство, свързани с дейности, възложени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, контролните органи уведомяват съответната ТД на НАП и/или съответната Дирекция „Инспекция по труда“.
 

При установяване на нарушения на законодателството, във връзка с възложените на НОИ дейности, контролните органи:
- съставят на физическите или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, от издадени документи с невярно съдържание, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби по издаването им;
-дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите на ДОО е и на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им във връзка с дейностите, възложени на НОИ;
- съставят актове за установяване на административни нарушения.

На контрол, във връзка с възложените на НОИ дейности по изплащане на пенсии, парични обезщетения и помощи, подлежат всички стопански субекти, които имат качеството на осигурители, самоосигуряващите се лица, лекуващите лекари/лекари по дентална медицина, ЛКК и лечебните заведения, във връзка с осъществяваната от тях медицинска експертиза на временната неработоспособност, както и органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност.

Контролът се осъществява от контролните органи в съответното ТП на НОИ чрез извършване на ревизии и проверки.
 

Ревизията е съвкупност от действия на контролните органи – инспектори по осигуряване в ТП на НОИ и други длъжностни лица, определени със заповед на управителя на НОИ или на ръководителя на ТП на НОИ, насочени към установяване на вземанията на ДОО за неправилно извършени осигурителни разходи. Целта е да се установи как се спазва осигурителното законодателство и при констатиране на вреди, причинени от ревизираните лица, вследствие нарушаване на нормативна уредба, да се ангажира имуществената им отговорност, чрез съставяне на ревизионни актове за начет.

Ревизиите са планови и извънпланови.

Плановите ревизии са пълни ревизии по разходите на ДОО за определен отчетен период.

Извънплановите ревизии могат да бъдат пълни ревизии по разходите на ДОО  или частични ревизии, свързани с изплащането на определен вид парично обезщетение и/или пенсия от ДОО.

Извънпланови са и ревизиите на органи на медицинската експертиза във връзка с отмяна на издадени актове, поради нарушения при издаването им.

Извънпланови ревизии се извършват във всички случаи на:
1. откриване на производство по ликвидация на търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел;
2. откриване на производство по несъстоятелност.

По преценка на ръководителя на ТП на НОИ или упълномощено от него лице ревизии се извършват при:
1. сливане, вливане, отделяне, разделяне или промяна на правната форма на осигурител;
2. промяна на собствеността на търговското дружество, както и при продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон ;
3. прекратяване на дейността на лице по чл. 5, ал. 1, т. 1-3 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник;
4. постъпили сигнали, жалби и заявления от осигурители и осигурени лица;
5. подадени сигнали от други органи, ведомства и организации, и др.

Частична ревизия се извършва, когато се открият нови доказателства от съществено значение за изхода на ревизията, които при първоначалното извършване не са могли да бъдат известни на контролния орган.

Всички ревизии по разходите на ДОО се извършват въз основа на писмена заповед, издадена от  ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, която се връчва на ревизираното лице, на негов законен представител или на упълномощено лице.

Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагането ѝ. При наличие на обективни причини, препятстващи извършването на ревизията в определения срок, същият може да бъде продължаван за период до два месеца с нова заповед, издадена от органа, възложил ревизията, която заповед също следва да бъде надлежно връчена.

Независимо от удължаването, срокът за извършване на ревизията не може да бъде по-дълъг от дванадесет месеца.

Ревизията се извършва в служебни помещения на ревизираното лице, а при обективна невъзможност – в подходящо помещение в ТП на НОИ.

При извършване на ревизията контролните органи проверяват:
1. подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в НАП и съответствието им с данните в разходните, разходно-оправдателните, финансово-счетоводните и други документи по ДОО;
2. издадените от ревизирания осигурител документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, и други документи, въз основа на които могат да се ползват осигурителни права;
3. трудовоправна документация;
4. изпълнението на задължителните предписания, дадени от контролен орган в предходните ревизии.

Отговорните длъжностни лица на ревизирания осигурител (управител, главен счетоводител, касиер и др.) са длъжни да оказват необходимото съдействие на контролните органи, като обезпечават всички условия, необходими за упражняване на правомощията им, свързани с извършване на назначената ревизия, в т.ч. достъп до работните помещения, представяне на изисканите им документи, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани с целта и обхвата на възложената ревизия, както и заверени копия от счетоводни и други документи.

Неизпълнението на което и да от посочените задължения от страна на ревизираното лице представлява административно нарушение, за което е предвидено наказание глоба от 100 до 2000 лв. (за виновните лица) или имуществена санкция от 500 до 2000 лв. (за осигурителите – юридически лица и еднолични търговци), а при повторно нарушение – глоба и/или имуществена санкция в двоен размер от първоначално наложената.

Ревизията приключва с:
- ревизионен акт за начет – винаги, когато са установени щети на ДОО;
- ревизионна записка – когато не са установени нарушения на осигурителното законодателство, или когато такива са установени, но същите не са довели до щета на ДОО.

За да породи предвидените в закона правни последици, ревизионният акт следва да бъде връчен по надлежния ред, описан в КСО - лично срещу подпис на отговорните длъжностни лица, по пощата с обратна разписка, чрез поставяне на съобщение за съставянето на ревизионния акт на определено място в ТП на НОИ, Интернет-страницата на НОИ, или в общината или кметството.
 

Ревизираните лица могат да направят възражение по съставения ревизионен акт за начет, с което да оспорят констатациите на ревизиращия орган както относно основанието, така и относно размера на установения начет. Възражението, заедно с подкрепящите го доказателства, се подава в ТП на НОИ в 7-дневен срок от връчването му. Компетентен да се произнесе по него е контролният орган, съставил ревизионния акт за начет, който след като се запознае с изложените във възражението аргументи и приложените към него доказателства, се произнася с мотивирано заключение. Заключението може да потвърди сумите по начета, да ги измени, или да ги отмени, като издаде ревизионна записка.

Предвиденият в закона 7-дневен срок за възражение срещу съставения ревизионен акт за начет е преклузивен, което означава, че подаденото след изтичането му възражение е недопустимо и не подлежи на разглеждане.
 

Ревизионните актове за начет, съставяни от контролните органи на НОИ, не представляват изпълнително основание за събиране на установените с тях вземания. По силата на чл. 110, ал. 3 КСО, изпълнителна сила има т.нар. „разпореждане“, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО.

Разпореждането се издава в 14-дневен срок след изтичане на 7-дневния срок за оспорване на ревизионния акт за начет, въз основа на установеното в акта и мотивираното заключение на контролния орган по направеното възражение, ако такова е направено.

Разпорежданията се връчват по същия ред, както и ревизионните актове.

Разпорежданията, издадени за събиране на сумите по ревизионни актове за начет могат да бъдат обжалвани по административен и по съдебен ред, по реда и при условията, предвидени в глава VII от КСО, като е важно е да се знае, че разпоредбата на чл. 117а КСО допуска предварителното им изпълнение. Това означава, че дори да е подадена жалба срещу разпореждането, органите на НОИ могат да предприемат законоустановените действия за събиране на задължението – чрез запориране на банковите сметки или чрез принудително изпълнение върху движимите и недвижими вещи на длъжника по реда на ДОПК.

За да бъдат избегнати неблагоприятните последици от предварителното изпълнение, трябва едновременно с жалбата да бъде направено изрично искане за спиране на изпълнението, както и да бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите.

За санкциите и глобите при нарушения на трудовото законодателство четете тук >>>