Продължаване на осигуряване в България по време на работа в чужбина

Хипотезата, при която едно лице е едновременно наето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка, се регламентира от разпоредбата на чл.14в от Регламент 1408/71. Съгласно чл.14в, параграф (а) от Регламент №1408/71, ако параграф „б“ не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, е подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия е наето на платена работа. По силата на параграф (б) на чл.14в, параграф (а) не се прилага при условие, че държавата-членка е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай към лицето ще са приложими едновременно законодателствата на двете страни по заетост. При тази хипотеза съществува задължение посочените институции на двете държави да се уведомят писмено, че ще събират осигурителни вноски (чл.12а от Регламент 574/72). Като база за изчисляването им не се сумират доходите от двете държави, а се изчисляват поотделно. Ако дадената държава е избрала да бъде включена в Анекс VII, тя остава компетентна за дейностите на лицата като самостоятелно заети, в случай че те упражняват дейност на нейна територия. В следствие на това лицето попада под юрисдикцията на две страни – всяка ще е компетентна за дейността, която се упражнява на нейна територия. България е вписана в Анекс VII на Регламент 1408/71, което означава, че е възможно да възникне хипотеза на осигуряване едновременно в България и друга държава– членка на ЕС, доколкото лицата ще упражняват едновременно заетост в друга държава-членка и самостоятелна заетост в България.

От 01.05.2010 г. регламент 883/2004 г. на ЕС и съвета за координация на системите за социална сигурност замести Регламент на Съвета №1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността.

Спрямо лице, което обичайно осъществява дейност като заето и като самостоятелно заето на територията на различни държави-членки, се прилага законодателството на държавата-членка, в която лицето е заето, като основанието затова е чл.13(3) от Регламент №883/2004. В тази хипотеза разпоредбите на Регламент №883/2004, за разлика от регламент №1408/71, не предвижда едновременно прилагане на законодателствата на две държави-членки.

За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).

Което означава, че хипотезата от Регламент №1408/71 за едновременно прилагане на законодателствата на две държави-членки с новия Регламент №883/2004 е неприложима и осигуряването е само по законодателството, което е определено за приложимо.

В конкретния случай това ще е държавата-членка, в която лицето ще работи на постоянен трудов договор.

Тъй като не е уточнено в коя държава предстои да започне работа лицето, трябва да има предвид, че Регламент №883/2004 се прилага на територията на всички държави членки, а до съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария относно свободното движение, държавите-членки, които продължават да прилагат Регламент №1408/71 и Регламент 574/22 са Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария.
 

С уважение:

Нормативна рамка:

- Регламент №883/2004