Превеждане по сметка на ЧСИ на сума от заплата на служител

Съгласно последните промени в чл. 446 от ГПК, публикувани в ДВ, бр. 86 от 2017 г.:

Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3)Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
 
Запорът обхваща всяко възнаграждение на служителя или работника, което същия получава от правоотношението с работодателя. Това може да е заплата, бонуси, хонорари и други плащания. С полученото от работодателя запорно съобщение се налага запор върху всички тези суми.
 
База за изчисление на размера по запора е получаваното от длъжника – служител възнаграждение за всеки отделен месец. Размерът на месечното трудово възнаграждение се определя едва след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Общата сума след направените удръжки съставлява трудовото възнаграждение за служителя или работника за съответния месец.

След като се определи месечното възнаграждение за съответния месец, следва да се определи секвестируемия и несеквестируемия размер от това възнаграждение.

Несеквестируемата сума е тази, върху която не може да бъде наложен запор. Запорът не обхваща тази сума. Секвестируемата сума е тази, върху която може да се наложи запор. От нея се прави удръжката по наложения запор.

Съгласно разпоредбата на чл. 446 ГПК и ТР 2/2015 г. на ВКС, изцяло несеквестируема е сумата в размер на определената от Министерския съвет минимална работна заплата за страната. Към момента МРЗ е в размер на 460 лв. Това означава, че тази сума е несеквестируема и следва да се изплати в пълен размер на длъжника. Тя не трябва да се включва в сумите, от които се прави удръжка по запора. От определената база за месечно трудово възнаграждение се изважда несеквестируемата сума и се превежда в пълен размер на служителя.

Запорът се налага само върху секвестируемата част от месечното трудово възнаграждение на служителя. Ако работната заплата за съответния месец  е в размер, по-голям от определената за страната минимална работна заплата, то следва да се направи удръжка от сумата, която е над размера на МРЗ. Каква част следва да се удържи от тази сума се конкретизира за всеки случай поотделно в зависимост от размера на сумата и от това дали служителят има деца, които издържа.

В конкретния случай, месечната работна заплата на служителя след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е в размер на 471,54 лв. От тази сума първо отделяме несеквестируемия доход в размер на минималната за страната работна заплата – 460 лв. След приспадане на тази сума остава сумата в размер на 11,54 лв. Тази сума е секвестируема и върху нея е наложен запорът. Тъй като служителят има деца, които издържа, то в случая ще сме в хипотезата на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да му бъде удържана 1/4 от секвестируемата сума в размер на 11,54:4 = 2,88 лв., т.е. сумата, която следва да бъде преведена по запора за този конкретен месец ще бъде в размер на  2,88 лв.

С уважение: