Прекратяване на трудов договор или пускане на неплатен отпуск за задържано за изпълнение на присъда лице

Съгласно чл. 330, ал. 1 от КТ, трудовият договор може да бъде прекратен от работодателя без предизвес­тие, когато работник или служител бъде задържан за изпълнение на присъда. Основанието за уволнение е задържането на работника или служителя за изпълнение на присъда „лишаване от свобода”. Законът има предвид влязла в сила осъдителна присъда и задържане на работника или служителя, за да бъде тя ефективно изпълнена. Без значение е размерът на наказанието „лишаване от свобода“. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор, когато в рамките на досъдебното производство на работника или служителя е наложена мярка за неотклонение „домашен арест” или „задържане под стража” докато не е влязла в сила осъдителната присъда за наказание лишаване от свобода с ефективно изпълнение.

Прекратяването на трудовия договор в тези случаи е право на работодателя.
 

Въпреки задържането на работник или служител за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, работодателят може и да не прекрати трудовия договор, ако прецени, че размерът на наказанието е малък и работникът или служителят скоро ще го изтърпи и ще се върне на работа. Работодателят може да има и други съображения и да не желае да го уволни, независимо от размера на наложеното наказание. Това може да стане, ако работникът или служителят е подал молба да му бъде разрешен неплатен отпуск за времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и работодателят да е съгласен да удовлетвори молбата му.
 

В правомощията на работодателя е да прецени как да постъпи, да приложи чл. 330, ал. 1 от КТ или да разреши ползването на неплатен отпуск по желание на лицето.
 

Трудовият договор може да бъде прекратен от работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. По действащото законодателство това може да стане в два случая. Единият случай е, когато с осъдителна присъда за извършено престъпление на работникът или служителят е наложено допълнително наказание да не упражнява про­фесията или да не изпълнява длъжността, на която е назначен. Другият случай е, когато с наказателно постановление за из­вършено административно нарушение от лицето му е наложено административно наказание лишава­не от правото да упражнява определена професия, която съвпа­да със заеманата от него длъжност. Присъдата или наказател­ното постановление, с което лицето е ли­шено от правото да упражнява съответната професия или длъжност, трябва да са влезли в сила. В тези случаи работодателят е длъжен да издаде заповед за прекратяване на трудовия договор на това основание и няма право на преценка (чл. 330, ал. 2, т. 1 КТ). 

С уважение: