Предоставяне на безплатна храна на селскостопански работници

Указания относно данъчното третиране на осигурената от работодателя безплатна храна и/или добавки към нея по чл. 285 от КТ са дадени в писма изх. № УК-3 от 21.03.2005 г. на Министерство на финансите, № 04-13-79 от 22.03. 2006 г. на Министерство на финансите, Дирекция „Данъчна политика“ и други.

Нормативната уредба е разписана в Наредба 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Наредба 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (наредбата) е издадена на основание чл. 285 от КТ. Член 285 от КТ регламентира задължение за работодателите да осигурят безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. В чл. 2 на наредбата се конкретизират предприятията със специфичен характер и специфична организация на труда. В наредбата се регламентира редът, по който работодателят определя вида и стойността на храната и/или добавките към нея, работниците и служителите, които имат право на тях, както и минималните стойности на храните и/или добавките и напитките. Член 7 от наредбата предполага храната да бъде предоставяна в натура, тъй като в писмената заповед работодателят следва да посочи вида и стойността на храната, а не нейната левова равностойност. Писменото съгласуване със службата по трудова медицина има за цел, когато се осигурява храна за специфичен характер на труд, да бъдат определени не каквито и да са храни, а такива, каквито са подходящи за специфичния характер на труда в конкретното предприятие и за конкретната дейност.

Осигуряването на безплатна храна и/или добавки към нея по реда и условията на чл. 285 от КТ е задължение на работодателя, което следва да бъде изпълнено във връзка с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд по Глава тринадесета от КТ.

За прилагането на Наредба 11 е издадено съвместно Указание № ПК 25/3 от 31.08.2006 г. на Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването.

Съгласно Наредба № 11, безплатна храна получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и специфична организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ, за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Критериите за специфичен характер и организация на труда са регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 от Наредба № 11. За съответните работещи следва да са изпълнени едновременно поне едно от условията по ал. 1 за специфичен характер на труда и поне едно от условията на ал. 2 на чл. 2 от Наредбата за специфична организация на труда.

Съгласно наредбата работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея. При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.

Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи. Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд. В случаите, когато работодателят осигурява храна, независимо под каква форма, по реда на чл. 294 от КТ, стойността на тази храна представлява социален разход за предприятието.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба 11, за специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят при среднодневни температури под +10°С и над +30°С през повече от половината от максимално установеното с Кодекса на труда работно време.

Съглаасно чл. 2, ал. 2 от Наредба 11, за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които:
1. са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа;
4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

Право на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба имат работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2. Безплатна храна и/или добавки към нея получават работници и служители само за дните, когато работят при условията на чл. 2.

По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

В Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Тази наредба се прилага, като разпоредбите й се съобразяват със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания за работа на полето, в горите и на други места, които са част от селскостопански и горскостопански предприятия и са разположени извън сградите и територията на предприятието.

При организиране и осъществяване на трудовата дейност се изпълняват изискванията на тази наредба, на нормативните актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности и видове работа.

Считам, че след като условията на труд на полето отговарят на необходимите изисквания в наредбите, може да се приеме, че работниците на полето работят при специфични условия на труд и разпоредбата на Наредба 11 се отнася и за тях.

С уважение:

Застраховка Трудова злополука за служители в селскостопанска фирма

Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея

 

Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване