Предложение за прекратяване на трудово правоотношение срещу обезщетение по чл. 331 от КТ

Правилно сте напипали разликата с прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

При прекратяването по взаимно съгласие, всяка от страните по трудовото правоотношение може да предложи, да има инициативата, а другата просто трябва да се съгласи, като направи така, че съгласието да се получи от другата страна в седемдневен срок. Писмената форма като форма за действителност при всички случаи е задължителна тук и за това няма да я коментирам.

При прекратяването на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда, нещата стоят по-различно, макар отново да имаме две насрещни волеизявления на страните, изразяващи съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.

В какво се състои разликата:

1. Инициативата може да бъде само на работодателя. Формално работникът няма как да предложи прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ. „Всяка от страните” в чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, означава и двете страни, а в текста на чл. 331, ал. 1 КТ ясно е разписано „работодателят”, т.е. само той.
2. Всяко първоначално или последващо предложение от работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение може да бъде само част от преговорния процес, но в никой случай не може да породи правните последици на съгласието. Още повече, че имаме срокове, в които съгласието следва да пристигне у предложителя, след отправяне на офертата- а именно – седем дни.

Това означава, че за да прекратите трудовото правоотношение и да постигнете желания от Вас резултат, трябва отново да отправите писмена оферта до служителката за прекратяване по чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда, срещу обезщетение от шест брутни месечни заплати и да получите също писмено в седемдневен срок нейното съгласие.
 

С уважение: