...или използвайте търсачката Разширено търсене

Право на платената отпуска и съкращаване на майка

Красимира Гергева Отговор, предоставен от
Красимира Гергева
Екперт
на 05 Ноем 2014 favorite
Въпрос: Дъщерта на лице в майчинство прави 2г на 18.11.2014г. Фирмата, в която лицето работи, всъщност прекратява дейността си през 2012г. В търговския регистър се води че развива дейност, но всъщност не развива такава. В нея се водят тримата шефове, лицето и още две майки. Фирмата не съществува на адреса, посочен в трудовия договор. В момента шефовете работят в друга фирма с друг МОЛ и адрес. Излиза, че отпуската на лицето не може да бъде платена, понеже фирмата не функционира на практика. Лицето е поканено да подаде молба за напускане, тъй като не желае да постъпи на работа на новото работно място на ръководството си.
Длъжни ли са работодателите на лицето да заплатят отпуската му. При положение че фирмата им не извършва дейност, не трябва ли лицето да бъде съкратено и да излезе на борсата за по-дълго време, а не по чл. 325 да бъде освободено? Ясно е, че лицето има защита по закон, но при положение, че няма къде да се върне на работа, освен в тази фирма, в която работодателите му понастоящем работят, какво се случва?

Отговор:
Трудовите правоотношения на лицето могат да бъдат прекратени от работодателя  на различни основания, като при някои от тях има закрила, която се изразява в предварително получаване на разрешение от Главна дирекция „Инспекция по труда”.
 
1. При закриване на цялото предприятие – на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ. При прекратяване на това основание нямате закрила.
2. При закриване на част от предприятието и при съкращение на щата – на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – имате закрила на основание чл. 333, ал.1 КТ.
3. При прекратяване, поради намаляване обема на работа – на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ – имате закрила на основание чл. 333, ал.1 КТ.

За прекратяване на трудовите правоотношения на някое от горепосочените основания работодателя следва да предостави на лицето писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.2 КТ. В случай, че предизвестието не бъде спазено от някоя от страните, то тя дължи на другата страна обезщетение на основание чл. 220 КТ. Т.е ако работодателя не спази предизвестието, дължи на лицето обезщетение в размер на брутното ви трудово възнаграждение за неспазения срок и аналогичния случай, в случай че Вие не спазите предизвестието.
 
Разпоредбата на чл.222, ал.1 КТ, предвижда, че лицето, при някое от горепосочените прекратителни основания, може да придобиете право на обезщетение от работодателя за времето, за което остане без работа или бъде назначена на по-ниско платена работа – разликата. Обезщетението на това основание е в размер на брутното Ви трудово възнаграждение, за времето, през което е оставало без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерски съвет, с колективен трудов договор или с трудов договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
 
Докато обезщетенията по чл. 220 и 222 КТ са с евентуален характер, то обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, със сигурност се дължи от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Без значение дали фирмата функционира или не, обезщетението по чл.224, ал.1 КТ /в случай на останал неизползван отпуск/ се дължи от работодателя. При отказ от негова страна да изплати дължимите обезщетения, може да се потърсят по съдебен ред. 
Тези прекратителни основания са най-благоприятни за лицето и от гледна точка на евентуално получаване на обезщетение за безработица.
 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x