Право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за получаващите инвалидна пенсия за същото заболяване

Съгласно новата ал. 7 на чл.40 КСО, паричните обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване с изключение на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за обостряне на състоянието както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното заболяване. 

Така се създава изрично нормативно основание осигурено лице да възстановява получените от него парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода, за който му е отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване.

В Наредбата за медицинска експертиза още от май 2010г. фигурира в чл.12, ал.6 разпоредбата, че не се издава болничен лист за временна неработоспособност за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане. Изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване.

Съгласно чл.73, ал.1 КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. 

По този начин добросъвестно получени обезщетения, тъй като лицето не е имало определен процент ивалидност и отпусната пенсия, в последствие стават незаконосъобразсно получени и следва да бъдат върнати.

Това е така, тъй като за един и същ осигурен риск– общо заболяване, не могат да се получават две различни осигурителни плащания.