Отпуск за явяване пред съд

Трудовото ни законодателство познава различни видове целеви отпуски, чието предназначение е да позволят временното прекъсване на изпълнението на служебните задължения, за да може работникът или служителят да отдели време на свои лични или обществено значими ангажименти. Такива са отпуските по чл. 157 от КТ (за изпълнение на граждански, обществени и други задължения). Те могат да са платени, като в тези случаи винаги се признават за трудов стаж, или неплатени – тогава те се признават за трудов стаж, ако това е предвидено в Кодекса на труда или в друг закон.

Отпуските по чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ (за явяване в съд или пред други органи като страна, свидетел или вещо лице) се заплащат според предвиденото в специалните закони (чл. 157, ал. 3, т. 3 от КТ). За явяване като страна по дело процесуалните закони не предвиждат заплащане на възнаграждение. За явяване като свидетел ГПК и НПК предвиждат изплащането на възнаграждение, чиито размер се определя от съда. Обикновено то е за сметка на внесения от страната, поискала свидетеля, депозит или за сметка на бюджета на съдебната власт. За явяване като вещо лице се заплаща възнаграждение за сметка на страната по спора, поискала експертизата, или за сметка на бюджета на съдебната власт. Както беше посочено, когато отпускът е платен, той винаги се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 2 от КТ за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, но е ползвал платени отпуски, независимо от тяхното основание и начина на заплащането им. Думите в края на разпоредбата „независимо от тяхното основание и начина на заплащането им“ целят да подчертаят именно тази идея: от гледна точка на работодателя отпускът наистина не е платен, защото той не дължи трудово възнаграждение за времето на ползването му, но плащане се дължи по реда на специалния закон, затова и тези отпуски винаги се зачитат за трудов стаж.

До същия извод стигат и експертите на МТСП, Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване“, в отговор от 13.09.2012 г., достъпен на Интернет-страницата на Министерството: „Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя: когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. Следва да имате предвид, че страни по делото са ищец и ответник. В ал. 3, т. 3 на чл. 157 е предвидено, че в тези случаи на работника или служителя се изплаща възнаграждение според специалните закони. Това са процесуалните закони - ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд, поради което по същество отпускът следва да се счита за неплатен. Необходимо е работникът или служителят да поиска да му бъде разрешено да ползва този вид отпуск, като работодателят няма право на преценка дали и кога да разреши ползването на отпуска. За целта работникът или служителят подава писмена молба за отпуск, заедно с ксерокопие от призовката, от която да е видно, че е редовно призован и да удостовери датата на делото. В чл. 352, ал. 1, т. 2 от КТ е предвидено, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им.“

Тъй като единствено явяването като страна по дело не предполага заплащане на възнаграждение на лицето, евентуално тук могат да възникнат и съмнения дали съответното време ще се признае за стаж. Като се вземе предвид обаче, че става дума за целеви неплатен отпуск, необходим на работника или служителя за защита на легитимните му интереси (при това отпуск, чието ползване работодателят не може да откаже), той следва да се оформи като неплатен служебен отпуск, съответно и да се зачете за трудов стаж.

С уважение:

Още за отпуски:

Нормативна рамка

КТ