Отпуск за религиозни празници

На тези служители съгласно чл. 173, ал.2 от КТ работодателя е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал.1 за дните на религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославни религиозни празници по чл. 154 КТ /1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му./ Като дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.