Отпуск при повече от един трудов договор

Отговор: Правото (размерът) на платения годишен отпуск изисква служителя да има трудов стаж поне един пълен месец (чл. 42, ал. 3 НРВПО). Придобиването на 8 месеца трудов стаж е само по отношение на правото той да бъде ползван ( чл. 22 и чл. 23, ал. 2 НРВПО). Също така, придобиването на 8 месеца трудов стаж не е ограничено с изискване за непрекъснат стаж или за стаж при конкретния работодател. Веднъж придобити (от първото започване на работа по трудово правоотношение от лицето), те обуславят правото да се ползва платен отпуск по съществуващото в момента трудово правоотношение.
Служителят има сключени два трудови договора. При полагане на труд при един и същ работодател по основен и допълнителен (по чл. 110 КТ), размерът на отпуска по допълнителния трудов договор не се сумира с размера по основния трудов договор ( чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда) - за всеки договор той е на самостоятелно основание. Правото на отпуск се изчислява пропорционално на времето, което се набира като трудов стаж по този договор. Трудовият стаж се изчислява по часове, дни и месеци.
Поради това е желателно отпуските по двете трудови правоотношения да се ползват едновременно, тъй като в противен случай, например, по основното трудово правоотношение лицето ще е в отпуск, но трябва да се явява на работа по трудовия договор за допълнителен труд (или обратно). Тъй като отпуска по втория договор не съвпада по размер с този по първия, може да се изравни с отпуска по договора за 8 часа, като по него лицето се пусне в неплатен отпуск. Отпускът по двата трудови договора се оформя с отделни заповеди. Възнаграждението за времето на ползване на платените отпуски също се определя самостоятелно от трудовите възнаграждения по отделните договори.