Отпуск по чл. 157, ал.1 т. 4 КТ

Съгласно чл. 157, ал.1, т.4 от КТ, работодателят е длъжен да освободи от работа работника или служителя, когато е призован от съда или от други органи като страна, свидетел или вещо лице. В ал.3, т.3 от чл. 157 е предвидено, че в тези случаи на работника или служителя се изплаща възнаграждение според специалните закони. Това са – ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд, поради което по своето същество този отпуск следва да се счита за неплатен за работодателя. Дали неплатеният отпуск ще се счита за трудов и осигурителен стаж или не зависи от това дали лицето е използвало своя неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов стаж, или не е.