Отлагане на платен годишен отпуск с обща заповед или с отделна

За всеки конкретен работник или служител и за всеки конкретен случай на отгалане на този работник или служител, следва да се издава отделна заповед за отлагане на отпуска.

Веднага обяснявам защо по принцип не е възможно с обща заповед да се отложи отпуска за всички работници или служители за цялата 2013 г., а това е възможно само по изключение в конкретна хипотеза, която ще опиша по-долу.

Както предполагам знаете, чл.173, ал.1, изр.1 КТ задължава работодателя до 31 декември на предходната календарна година да утвърди график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите за следващата календарна година. Работодателят, съгласно тази норма  е следвало до 31.12.2012 г., да утвърди график за ползването на отпуска през 2013 г. 

Чл.22, ал.2 НРВПО изрично предвижда писмена форма на искането на работника или служителя за ползването на отпуска.

Това свое искане работникът или служителят следва да отправи преди датата, на която е предвидено ползването, съгласно графика. От тук нататък, след като е поискан от работника или служителя писмено отпуска, вариантите на законосъобразно поведение на работодателя са два:

Първи вариант- разрешава ползването на отпуска на работника или служителя и обективира това свое волеизявление в заповед, която се връчва.

Втори вариант – отлага ползването на отпуска по важни производствени причини (чл.176, ал.1 КТ) и отново връчва писмена заповед на работника или служителя, в която е обективирано това волеизявление на работодателя.

Възможно е и работникът или служителят да не подаде писмено искане за ползване на отпуска, а да поиска неговото отлагане по уважителни причини (чл.176, ал.2 КТ). При получено такова искане работодателят отново има два варианта на законосъобразно поведение:

Първи вариант – приема искането на работника или служителя и отлага ползването на отпуска като обективира това свое волеизявление в писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.

Втори вариант – отказва да отложи и не приема искането на работника или служителя и отново обективира това свое волеизявление в писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.

При отказ на работодателя да отложи отпуска, законосъобразното поведение на  работникът или служителят е да подаде писмено искане за ползване на отпуска.

В чл.37г, ал.2 НРВПО ще видите изричното прогласяване на писмената форма на волеизявленията на работодателя, във връзка с разрешаването или отлагането на ползването на платения годишен отпуск.

Чл.37г, ал.2 НРВПО -  В случаите по чл. 173, ал. 7и чл. 176, ал. 1 и 2 КТ работодателят предоставя или отлага ползването на платения годишен отпуск в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя.

Както сами се убеждавате, няма как за всички работници или служители да се издаде за цялата година една обща заповед.

Има такава хипотеза и ще я спомена, разбира се, но тя е изключение от правилото и само при нея е допустимо издаването на обща заповед за група работници или служители или за работниците и служителите от цялото предприятие.

Съгласно чл.37г, ал.1 НРВПО, в хипотезата на чл.176, ал.1 КТ, когато отлага по важни произвоствени причини ползването на платения годишен отпуск, работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено.

Тълкуването по аргумент за противното на нормата на чл.37г, ал.1 НРВПО и поради посочените по-горе от мен варианти на законосъобразно поведение на страните по трудовото правоотношение, налагат  следните изводи:

1. при отлагане на отпуска по искане на конкретен работник или служител по реда на чл.176, ал.2 КТ винаги трябва да се издава оттеделна заповед именно за този конкретен работник и именно за този конкретен отпуск, който иска да отложи (разбира се до максималния законов размер от 10 дни)

2. При отлагане на отпуска по реда на чл.176, ал.1 КТ, заповедта може да е обща (не е задължително), като следва изрично да е посочено срещу всеки работник или служител колко конкретно дни се отлагат и кога е следвало да бъдат ползвани.

Забележка:  Разбира се в тази заповед непременно следва да фигурират важните произвоствени причини, които налагат отлагането и това предполагам е ясно.