...или използвайте търсачката Разширено търсене

Освобождаване след завръщане от майчинство

Красимира Гергева Отговор, предоставен от
Красимира Гергева
Екперт
на 04 Септ 2015 favorite
Въпрос: На 01.12.2015 г. лице да се върне на работа, понеже му изтича майчинството, но преди няколко дни разбира че работодателят му не иска да го връща на работа, тъй като смята, че лицето не му е необходимо повече. Той си е подредил персонала и не желае да освобождава никой. Как да постъпи лицето?

Отговор:
Доста често започна да се среща казус подобен на този, в които работодателят желае да прекрати взаимоотношенията си с майка, току що завърнала се от майчинство. Предвид това, че те се ползват със закрила от закона на основание чл. 333, ал.1, т.1 КТ, която важи за прекратяване на основания чл. 328, ал.1,т.2,3,5 и 11, както и чл. 330, ал.2, т.6.За да бъде законосъобразно прекратяване на някое от горепосочените основания е необходимо предварително разрешение от Инспекция по труда. По принцип Инспекция по труда няма практика да дава подобни разрешения.
 
Други варианти за прекратяване на трудовите взаимоотношения са по взаимно съгласие на страните/чл. 325, ал.1, т.1 КТ/ и с предизвестие от работника или служителя /чл. 326, ал.1 КТ/. Ако лицето цели да извлече максимална полза от прекратяването на трудовите правоотношения с работодателя, то тези две основания не са релевантни. От гледна точка на обезщетенията, при прекратяване по взаимно съгласие се дължи единствето обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ, ако има такъв, а при прекратяване с предизвестие от работника или служителя, освен обезщетението за неизползван отпуск е възможно да се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220 от КТ, като тук е важно да се знае, че страната, която прекрати предсрочно договора, дължи на другата обезщетение в размер на  брутното трудово възнаграждение за срока до края на предизвестието. Например, ако работодателят прекрати предсрочно договора, дължи обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 от КТ. По отношение на обезщетението за безработица при прекратяване на договора на някое от тези две основания, то е в минимален размер за срок от 4 месеца /чл. 54б, ал.3 от КСО/. 
 
Според мен най-благоприятен вариант за лицето е прекратяване на трудовия договор срещу уговорено обезщетение на основание чл. 331 от КТ. Обезщетението не може да бъде в размер по-малък от 4 брутни трудови възнаграждения и може да се уговори по-голям размер.  По отношение на обезщетението за безработица, срокът му се определя съобразно осигурителния стаж на лицето. Бих посъветвала лицето да разговаря с работодателя си и да иска да му отправи предложение за прекратяване на това основание, за да се уредят взаимоотношенията по най-благоприятния за лицето начин.
 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия

Подобни статии

x